Колко струва детският живот?

Силвия Николова - четвъртък, 23-02-2017 - 19:26

Колко струва детският живот? На този въпрос би следвало да дадат отговор Фондът за лечение на деца и Министерството на здравеопазването. Това са институциите, които казват къде да бъде лекувано едно или друго дете – в чужбина или у нас, и за каква сума. Разбирайте, те се правят на Господ, просто решават дали да бъде продължен или не един човешки живот.

Не е тайна, че откакто въпросният фонд беше създаден преди двайсетина години, доста хора решиха да направят обществена, а някои и професионална кариера, като се поотъркат в него. Да си фактор с глас в обществена организация от такъв тип не е вятър работа. Нещо повече, ако си по-оперен, без особени морални задръжки и си изтъкан от компромиси, кариерата ти е в кърпа вързана. За двадесетина години не бяха малко тези, които се възползваха от трамплина Фонд за лечение на деца.

За радост обаче има и една друга категория хора, които не биха направили компромис с такова нещо, каквото е здравето и живота на едно дете. Именно на тях, на тези, които не се поколебаха при промяната на политическите ветрове да гласуват по съвет, всички ние дължим поклон. Те обаче са твърде малко. Те са единици. И в това е драмата на въпросния фонд. По-точно в това е драмата на немалко български деца, които не успяват да се класират за подходящото лечение.

Нагледен пример е 9-годишният Байрям Али. Детето е с бъбречна малформация, живее на хемодиализа от години. Заради заболяването на ръст и тегло е колкото 4-годишно хлапе. Благодарение на хората със сърца във фонда той беше одобрен за трансплантация в Германия още в края на миналата година. Чуждестранната клиника беше насрочила дори дата. Заради нечии болни амбиции обаче в последния момент от Министерството на здравеопазването решиха, че момченцето трябва да бъде трансплантирано в България, не му издадоха европейския формуляр S2, без който то не може да бъде лекувано зад граница, то така и не се качи на самолета на 20 февруари. Чиновническото „мислене” услужливо забрави, че в България такъв тип операции на малки деца не се правят. Към момента подобно нещо е правено само в спешната болница „Пирогов” преди няколко години и то от известен гостуващ френски хирург.

За късмет на малкия Байрям случаят доби медийна известност и под натиска на общественото мнение беше направен разширен консилиум, който реши, че трансплантацията трябва да бъде осъществена в чужбина, където ще бъде извършена и реконструкцията на пикочния мехур. Тук приказката би следвало да завърши с happy end. Само че тя ще продължи с други главни герои, за чиито живот хората със сърца във фонда ще се борят със зъби и нокти. За тях, сигурна съм, ще се борим и ние, журналистите.

Необходимо ли е обаче всеки критичен случай с дете да се решава с огласяване в медиите и под напора на общественото мнение?! В цивилизованите страни такива казуси няма. Там се спазва законността, почтеността и прозрачността. В нашата страна всички – от политици до общественици, твърдят, че животът ни се управлява и регулира и от трите компонента. Е, хайде тогава занапред да не оставаме само с твърдението, а по смисъла на закона, почтеното гласуване и прозрачността да се взимат решения за здравето и живота на децата. Защото здравето и животът им имат твърде висока цена. И тя не се измерва в цифри, а в съвест и спокоен сън.

 

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.