За планината и студента

Тодор Господинов - четвъртък, 05-01-2017 - 18:01

Най-старият университет у нас промени начина си на прием, като въведе тест и есе, подобни на тези от матурите, и се приближи до кандидат-студентите. Вероятно по този начин ръководството - не без основание, смята да възвърне поизгубения си в последно време блясък и да привлече повече кандидати.

Заедно с по-доброто финансово управление през последната година, което според отчета на ръководството вече дава резултати, това са само първоначалните стъпки на реформите, които са нужни на университета, споделят често в разговор преподавателите там.

Алма матер малко късно осъзнава сериозните удари, които й нанасят другите големи университети у нас и най-вече европейските висши училища, които привличат по около 6000 от най-добрите ни младежи всяка година. Ефектът от това се вижда по хилядите свободни места в родните университети.

Така след като бъдещите студенти взеха да заобикалят СУ, се наложи да се перифразира старата максима, че щом кандидатите не отиват при университета, той ще отиде при тях.

И няма нищо чудно и странно в това, защото образованието въпреки особеното си значение си е бизнес и гъвкавостта и комуникацията с клиентите е важно нещо за успеха.

При новите приемни изпити се предвижда да се решава тест с отворени и затворени въпроси и да се пише аргументативен текст (есе). Това налага и нов подход при кандидатстуденските курсове, които СУ провежда традиционно. Трябва да признаем, че да се въведе близък до матурата изпит е прагматичен подход и добър удар на академичното ръководство на висшето училище, защото той вероятно ще донесе предимство при избора на кандидатите къде да се явят, за да учат желаната специалност. Освен това със сигурност ще размести пластовете и при съпътстващия приема бизнес с подготовка чрез частни уроци, които излизат доста солено на родителите.

В интерес на истината стъпки в тази насока има от няколко години, когато, осъзнали, че новоприетите не са на добро ниво - например в езиковата си култура, в Алма матер организираха и въвеждащи курсове, които да повишат знанията до необходимото за предаване на нови знания.

Между другото, повечето топуниверситети във Великобритания, които заедно с американските са окупирали от години над половината места в класацията на 100-те най-добри висши училища в света, също нямат приемни изпити за много от специалностите си.

Сигурно специалистите знаят как да си правят подбора, но факт е, че без приемни изпити те продължават да са сред водещите. Естествено има и други причини за това, като милиардните инвестиции всяка година, мотивацията, което генерира у студентите почти 100-процентовата реализация на пазара на труда.

Отстрани всичко изглежда лесно и може би много хора биха се запитали защо трябваше толкова време на реномираното училище да вземе тези кардинални решения. Ами и отговорът е лесен – защото промените дори към най-добрите и доказани практики минават през съкращения и окастряне по административен или по конкурентен начин на неефективните звена във всяка система. А това определено не са популярни мерки в една бедна държава. Най-старият ни университет не прави изключение и приема промените бавно и болезнено, въпреки че те работят и са утвърдени в развитите държави от години.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.