Не вярвам в прогнозирането, всички методи са просто насоки

Проф. Фредерик Масон, сеизмолог: В България е по-вероятно да умреш при катастрофа, отколкото при трус

Мила Мишева ­ - сряда, 01-03-2017 - 18:51

В София има много стари сгради и не може да се направи нищо за тях, Посетих БАН, там положението е критично

- Проф. Масон, възможно ли е да се прогнозират земетресенията?

  • - Зависи какво се разбира под това. Ако това означава да се предвиди точното място, точният час и магнитуд, тогава бих отговорил, че не може. Ако обаче става дума за прогноза, че в даден регион е възможно през следващите 50 години да се случи земетресение с магнитуд 7 например, т.е. да се прави вероятностен модел, то тогава можем да кажем, че в този смисъл би могло да се предвиждат земетресения. Но най-доброто, което можем да направим, е не да предвиждаме, а да предугаждаме какво ще се случи, за да се предпазим по-добре.

- Какви са най-добрите методи на превенция?

- Когато говорим за предвиждане в статистически смисъл, най-доброто, което можем да направим, е да подпомагаме финансово изследователите, за да извършват своите проучвания. Когато говорим за превенция от гледна точка на антисеизмични действия, тогава трябва да установим много стриктни правила за строителство и да проверяваме дали те са спазвани.

  • - В Европа спазват ли се тези правила и кои държави са пример в това отношение?

- Европа може би не е най-добрият пример, тъй като страните, в които има най-много земетресения, често са със стари строителства, в които не са прилагани никакви стандарти. Пример в това отношение е Италия с последното земетресение в Аматриче или в Акуила тази година. Там има много стари постройки, в които няма правила и стандарти, които да бъдат проверявани дали са спазени. Има примери и за земетресения в Турция, при които определени сгради не са били срутени, а други точно до тях са били срутени изцяло. Така че понякога разрушаването може да е заради самото земетресение, защото трусовете са различни по различните части на земята, макар и в близост. Но понякога тази различна реакция на сградите е поради спазването на строителните правила. Има държави, които са за пример. И най-добрата в световен мащаб е Китай. В нея има много тежки земетресения, обаче сградите са така построени, че не рухват.

- Какви мерки трябва да се вземат, така че максимално да се гарантира безопасността на хората?

- Проблемът е, че в град като София има много стари сгради и поради тази причина не може да се направи нищо за тях. Но за новите сгради може, като тук нещата опират до работа на строителни инженери. Въпросът е да има правила и те да се спазват. В Апенините има много старинни градове и просто няма никакви норми. Но важното е да се строи съобразно определени правила.

- По време на дебата, който се проведе тази седмица във Френския институт, говорихте за т.н. фалшиви тревоги и прогнозиране. С какво могат те да навредят?

- Една фалшива аларма може да не е опасна, обаче 10 фалшиви аларми вече са, защото 11-ата може да се окаже вярна и да се случи земетресение, но никой няма да се вслуша в нея. Ако има прекалено много фалшиви аларми, самата система за предизвестяване не е ефективна.

- Как функционира точно системата за предизвестяване?

- Тя работи добре в случаите с цунамитата, защото скоростта, с която се движи цунамито, е много по-бавна от тази на сеизмичната вълна. Следователно, когато има сеизмични вълни, разполагаме с време да се изчисли моделът, когато дойде цунамито. Такова нещо може да действа в България. Когато стана земетресението във Вранча, която е на 400 км. разстояние, времето на движението на земетръсната вълна е около минута, минута и 20 секунди и ако успеете да характеризирате самото земетресение преди това, тогава можете да спрете влаковете, някоя операция, ядрена централа и др. Но естествено няма как да се евакуира населението на цял град, защото разполагате само с няколко секунди.

- Може ли да кажете каква част от прогнозите се оказват вредни и колко погрешни?

- Аз всъщност не вярвам в прогнозирането. Мисля, че всички методи са просто насоки, но нито един от тях не позволява да се направи едно сериозно предвиждане. Доказателството е, че ако това съществуваше наистина, нямаше да има жертви от земетресения.

Мисля, че трябва да се работи, за да правят проучвания, добре е да се мисли върху това, но не мисля, че трябва непременно да се крещи „Успяхме! Успяхме!“ И преди да приложим дадена система, трябва наистина да проверим, че тя е оперативна. Има едно много добро сравнение, което може да се направи с метеорологичните прогнози. Във Франция имаме система за метеорологично известяване. Тя е със зелен, жълт, оранжев и червен код. Оранжев е, когато положението е критично, а червеният е при рядък процес, като много силна буря или дъжд. Системата функционира много добре и хората се вслушват с нея, защото знаят, че това се случва рядко и на практика всеки път, когато има червен код, се случва нещо. Съответно хората казват – да, червено, значи наистина е опасно и тогава взимат мерки. Но ако през цялото време се казва, че има червен код, те няма да обръщат внимание. За земетресенията е същото. Трябва да имаме много сигурен метод на предвиждане и ако правим известяване, да разполагаме с такава система, с която прогнозите да се сбъдват често. В противен случай ефектът е обратен. Понастоящем все още не сме създали такава система. Това не означава, че трябва да спираме изследванията и да кажем, че никога няма да разполагаме.


 

- Оптимист ли сте в това отношение?

- В личен план не съм голям оптимист. Но все пак дори и аз да не вярвам, знам ли... може пък и да стане, затова мисля, че трябва да продължава да се търси.

- Правите ли тренинги във Франция за реакция при земетресения? Каква полезна практика може да споделите?

- Правим упражнения „Рихтер“, но те засягат повече администрацията, за да се види дали тя е способна да се организира ефикасно при земетресения. Но за широката общественост не сме правили такива тренинги, защото в континентална Франция на практика нямаме много земетресения. На островите на френска територия Гваделупа и Мартиника обаче има много земетресения и там учениците се подлагат на специални обучения. Но е трудно да се правят широкомащабни тренинги, ако рискът е много слаб. Хората не са много мотивирани да участват.

- Какъв съвет ще дадете на хората с фобии от земетресения?

- Преди да дойда в България, видях, че това е най-опасната страна в Европа от гледна точка на пътно- транспортни произшествия. И мисля, че опасността да умрат при земетресения е много по-малка, отколкото това да се случи при ПТП.

- Вас страх ли ви е от земетресения?

  • Не. Ходя в страни, в които често могат да стават земетресения, като Истанбул. Не бих казал, че изобщо не се страхувам, но човек може да умре внезапно от много неща - от атентат, при самолетна катастрофа и в това число и при земетресение.

- Какъв е напредъкът на науката от гледна точка на сеизмологията?

  • - Трудно е да се направим обобщение затова. Но за 20 години прогресът беше огромен в много аспекти. На първо място има нови уреди, инструменти, сеизмографи. Но също така се използват и джипиеси, които позволяват да се види как земята се деформира между две земетресения. И това е много важно, за да разберем по-добре средата, в която те се случват. Има много нови познания, които идват и са възможни благодарение на новите уреди, които се използват. През последните 15 години от земетресението в Суматра имаше и много тежки трусове с катастрофални последици, но също така се увеличиха познанията ни в тази област. Има напредък в анализа на признаците, които могат да се използват, например ранното предизвестяване при цунамитата, което е една нова методологична разработка. Бих казал, че има прогрес, свързан с новите уреди, които позволяват да се разглеждат нови явления, свързани с тежки земетресения. Има също и метеорологични феномени, които ни позволяват да виждаме нови неща. Така че от моя гледна точка има голям напредък.


 

- Има ли недостиг на кадри?

- Ако имаше повече сеизмолози, може би щяхме да напредваме по-бързо. Същото е и в медицината. Посетих БАН и имам чувството, че там положението е критично. Във Франция има много млади учени и сеизмолози, които са се обучавали на различни места по света, разполагаме с много лаборатории, които си взаимодействат по между си. А тук има една единствена структура с един екип, който се обновява може би по-рядко и в България би било добре, ако има повече сеизмолози.

Видях учени в ограничен брой, който е намалявал през последните години, които имат много оперативни възможности. Те трябва да управляват всичко и да правят всеки ден анализ на сеизмологична дейност. Това е много рутинна работа, но не е изследователска дейност. Следователно трябва да има повече хора, които да изпълняват рутинната работа, за да се освободи време за изследователската.

Има много европейски проекти в сеизмологията и имам чувството, че България не участва достатъчно често. Това не е критика, а просто едно бързо впечатление.

 

Визитка:

Преди няколко дни френският сеизмолог Фредерик Масон участва в дискусия у нас „Какви са възможностите на науката за прогнозиране на земетресенията?“Тя бе организирана от Френския културен институт и се проведе с участието на български учени от БАН

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.