Емил Радев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ:

Срещата във Варна поднови диалога по споразумението за бежанците

Яна Йорданова - сряда, 28-03-2018 - 07:00

За нас това е въпрос и на национална сигурност * Кибератаките и фалшивите новини са новата модерна заплаха

- Г-н Радев, успешна ли беше според вас срещата във Варна? Какво спечелихме от нея и какви компромиси направихме?

- Провеждането на тази среща категорично е голям успех. След месеци напрежение между ЕС и Турция това се случи благодарение на българското председателство и премиера Борисов. Оттук насетне това ще допринесе за подновяване на преговорите по споразумението за бежанците между ЕС и Турция и изплащането на втория транш от 3 милиарда евро. Също така трябва да се подновят разговорите за спазването на човешките права в Турция и междусъседските отношения. Знаете, че цари голямо напрежение между Кипър и Турция във връзка със спирането на добива на газ. Също така тепърва ще се обсъжда въпросът за обвинените в шпионаж гръцки войници, арестуваните журналисти и магистрати в Република Турция, както и ситуацията в Сирия. Гласът на разума надделя и това дава шанс при провеждането на преговори да се нормализират отношенията ЕС-Турция. За нас това е особено важно, особено заради спазване на споразумението на бежанците. Над 3,8 милиарда са бежанците, което е огромна цифра, защото е четири пъти повече от влезлите в ЕС през 2015 година. В много държави това предизвика и хуманитарна криза. Благодарение на споразумението в момента нелегалните мигранти през границата са намалели с 97%. Това е огромен успех, а за нас е въпрос и на национална сигурност. На практика ние не можем да се справим с толкова големи групи хора, пресекли границата ни. Затова сме двигатели това споразумение да продължи да действа. По първия транш са изплатени близо 1,8 млрд. евро. Остатъкът е договорен до 2021 година. Има и 72 проекта за оказване на хуманитарна и нехуманитарна помощ, като тези пари се дават за проекти от неправителствени организации за предоставяне на образование, здравеопазване, подслон, строят се болници, медицински центрове. Тук говорим и за директен грант към министерството на образованието на Турция. Имайте предвид, че над 300 000 деца са започнали курсове по тези програми. Полагат се грижи бежанците да останат в лагерите в Турция, в близост до родните си места. А когато приключат военните действия в Сирия и Ирак, да може да се завърнат у тях. Когато влязат в ЕС, тяхната издръжка скача неимоверно, а след това много малко хора се връщат обратно. Спомнете си, че през 2016 година Германия даде около 18 милиарда евро за 1 милион бежанци на границата на страната.

- Можем ли тогава да приемем, че това беше среща за разчупване на ледовете и какво следва оттук насетне?

- Разбира се, че беше среща за разчупване на ледовете. Това бе показано от всички. Оттук насетне на масата на преговорите стоят страшно много въпроси. Освен този за изплащането на парите, ЕС иска да има напредък и относно правата на човека, освобождаването на журналисти и магистрати, прекратяването на междусъседските конфликти. От страна на Турция са поставени въпроси за визите, както и за сключване на митническото споразумение, което е особено важно за тях.

  • - Засегнахте въпроса за сигурността. Но как ще коментирате една друга тема във връзка със сигурността ни в социалните мрежи след скандала със злоупотребата с личните ни данни?

  • - Особено притеснителен е скандалът с Facebook, който избухна миналата седмица заради злоупотреба с личните данни на близо 50 милиона потребители във връзка с предизборни кампании. Данните са използвани и по време на референдума за Brexit. Тези хора не са предполагали, че тази информация се използва, защото въпросното приложение е било създадено през 2013 година и е използвано от 270 000 потребители на Facebook. При тогавашните правила нямаше забрана за това. След 2014 година, когато това се променя, Facebook е изпратил само проформа някакво писмо до фирмата. Тя съответно е отговорила, че тези данни са изтрити. Не е направено нищо, за да се установи дали това е така, но след разследване на журналисти, се доказа, че тези данни се използват и до днес в кампании. Ще видим какво ще е развитието на скандала, но ЕС взема мерки за преодоляване на този проблем. На 25 май тази година влиза в сила регламентът за защита на личните данни. В него има разпоредби, които задължават фирми, базирани в трети страни, но извършват дейност на територията на ЕС и събират личните данни на граждани, да се съобразяват с европейското законодателство. Забранено е да се събират данни, касаещи политически нагласи на хората, глобите са драстични - може да стигнат до 4% от годишния оборот. За компании като Facebook това би означавало стотици милиони глоба. Надявам се, че Европейският съюз ще стане мястото с най-добра защита на потребителите по отношение на личните данни.

  • - Можем ли да кажем, че кибератаките и явления като фалшивите новини се превръщат в бич за съвременното общество?

- Кибератаките, електронният шпионаж, фалшивите новини са новата модерна заплаха. Всичко това е особено опасно, защото с кибератаките може да се засегнат милиони граждани на ЕС. Те може да бъдат организирани от трети държави, така че взаимодействието на службите за сигурност е от изключително значение. Ежедневно сме свидетели на киберпрестъпления, да не говорим колко са застрашени децата ни в интернет пространството от посегателството на педофили или игри като „Син кит“. Това изисква предприемането на мерки и добра координация между отделните държави. Виждаме, че тези престъпления са трансгранични, затова е важно да се ратифицира конвенцията от Будапеща.

  • - Толкова ли манипулируемо стана обществото ни, че да нарастват толкова тези престъпления?

- Дигиталната икономика навлиза в живота ни и затова опасностите ни нарастват пропорционално. Така и обществото става много по-уязвимо в интернет пространството, затова трябва да се предприемат мерки възможно най-бързо.

- Подкрепихте внесената в ЕП петиция на Асоциацията на българските училища в чужбина за явяване на езиков изпит при завършване на средно образование по европейски език извън основните изучавани. Какво представлява тази инициатива?

- Инициативата е на Асоциацията на българските училища в чужбина. Те внесоха петицията в ЕП, за да може българският език да се използва при изпити за завършване на средно образование и при матури. В момента се използват само основни езици. Тази петиция цели и езиците на всички членки да се прилагат при завършване на училище.

- Какво следва оттук насетне?

- Радвам се, че петицията остана отворена, това е много добро постижение. Получи подкрепа от представители на ЕК. Те заявиха, че при бъдещи обсъждания ще се вземат предвид исканията на петицията. Искрено се надявам, че в следващите няколко години полагането на изпити на български ще стане възможно.

 

Визитка:

Роден е на 26 май 1971 година във Варна

Завършил е право и публична администрация, докторант по търговско право

Адвокат към Адвокатска колегия - Варна

През 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото НС, а през 2013 г. е избран за депутат в 42-рото НС

Евродепутат от 2014 г., член на правната комисия и комисията „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” в ЕП

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.