Свещеникът да е духовен пастир

Иван Първанов - петък, 01-12-2017 - 20:00

През последните няколко години като че ли се появи една тенденция към криворазбрано модернизиране на българското духовенство. Или поне това е характерно за някои от днешните свещеници, които отдавна не носят със себе си възрожденския плам на Пайсий и Софроний. Не е тайна, че голяма част от тях слагат расото само за провеждане на ритуали, а през останалото време могат да бъдат видени да разпускат по кафенета и то във вид, който дори ще предизвика възмущение. И сигурно верижките и златните ланци са най-малкият проблем, въпреки че за църковните служители би трябвало да е характерна скромността. Да приемем, че при току-що завършилите Семинарията този проблем може да се обясни с бурната младост. Но какво да кажем за тези от по-старото поколение? Нали трябва да са пример за обществото, духовни пастири, които ни обединяват. Но както е казано, във всяко стадо си има черни овце. Така е и при свещениците. Оказва се, че разжалвани попове петнят името на църквата, като продължават да се представят за духовни лица пред миряните, за да правят кръщенета, панихиди и дори освещаване на домове. По този начин искат да си докарат доходи. Ясно е, че отлъчени от църквата лица нямат право на свещенодействия, но за съжаление това продължава да се случва у нас. Други пък вместо да са ни духовни водачи и да ни приканват да влезем в храма, правят точно обратното. Спомням си как преди време един свещеник буквално пропъди пред очите ми две жени с детенце. Въпреки че бяха с прилично облекло, той започна да маха ядосано с ръце и ги обвини, че идвали едва ли не да сеят разврат. Каза им, че ако искат да влязат в храма, то трябвало да се облекат като хората. „Една жена като влезе в църква, главата й трябва да е ниско пребрадена и да не се вижда нито една гола част от ръцете и краката й. Само пръстите на ръцете й, докато пали свещите и се кръсти“, смъмри ги той. И тъй като точно в този момент детенцето в ръцете на майката се разплака, монахът гневно се обърна към нея: „И ще оставиш това нещо в колата. На тоя пискун мястото му не е в Божия храм.”

В първия миг се разгневих, но след това си казах, че всъщност това съвсем не е единственият подобен пример. Преди няколко години самият аз едва не бях изгонен от храм, защото през лятото влязох вътре облечен в риза с къс ръкав. Е, да ме прощава светият отец, но дори си позволих да му се озъбя. Защо ви разказвам това ли? Защото е крайно време българските свещеници да започнат да се държат като истински духовни пастири, а не като сърдити старчета. И вместо да се карат на миряните, благо и бащински да ги поучават. Защото в противен случай все повече българи ще обръщат гръб на православието и няма да влизат в Божия храм. А примери за достойни свещеници у нас има и то достатъчно. И ако се огледате внимателно около вас, ще ги откриете.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.