Милена Първанова, директор на дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ в МП:

Нямаме нито едно върнато дете от чужбина

МАРИЯ КАДИЙСКА - четвъртък, 10-08-2017 - 19:05

Между 20 и 30 хлапета всеки месец влизат в списъка за осиновяване зад граница

- Г-жо Първанова, наблюдава се намаляване на броя на международните осиновявания в последните години. На какво се дължи по-малкият брой на вписванията в регистъра?

- Това е решение на социалните служби, те първоначално решават дали осиновяването въобще е подходяща мярка за детето и след това се минава през националното осиновяване и тези деца, които не могат да бъдат осиновени в страната, само те идват за вписване при нас. Цифрите са еднозначни и вече можем да говорим за тенденция след 2014 г.

- Какъв е профилът на осиновените в чужбина деца?

- Профилът не е променен – децата, които се осиновяват международно, преобладаващо са с особености в здравословното състояние и развитие, висока възраст или комбинация от тези критерии. От тези 326 деца, за които през 2016 г. министърът на правосъдието е дал съгласие за осиновяване, 120 са с нормално физическо и нервнопсихическо развитие, т.е. без да имат някаква особеност, включително фамилна обремененост. Защото доста често при децата за международно осиновяване има фамилна обремененост от страна на родителите - с умствено изоставане, с психични заболявания и различни други наследствени заболявания. В някои случаи фамилната обремененост не е проявена, а в други е проявена. Във всички случаи – и да има, и да няма прояви, Съветът по международно осиновяване я отчита като особеност при детето. 72 от тези 120 деца са били част от група братя и сестри. Това, което за нас е добро като тенденция, е че се запазва процентът – между 30% и 40%, на осиновени деца чрез специалните мерки, а те се прилагат за деца с особености в здравословното състояние, на по-висока възраст или комбинация от двете, както и при групи от братя и сестри.

- Какви са процедурите в Съвета по международно осиновяване?

- Когато Съветът по международно осиновяване разглежда за първи път досието на едно дете, има три опции. Първата и най-добрата е да избере семейство измежду вписаните в регистъра за международно осиновяване и тогава процедурата тръгва. Втората опция е да поиска да бъде уточнено здравословното състояние или мнението и нагласата на детето за международно осиновяване и когато това бъде уточнено, отново досието на детето да се представи в съвета и той да реши дали може или не може да избере семейство за него. Третата опция е съветът да констатира, че няма нито едно семейство за това дете и това означава, че за него трябва да се предприемат специални мерки. Специалните мерки се състоят в публикуване на профила на детето без личните му данни на защитено пространство, което е достъпно от акредитираните български организации, посредници за международни осиновявания. В този профил има пол, възраст на детето, синтезирана информация за здравословното му състояние и мястото, където е настанено. Между 20 и 30 деца месечно се включват в този списък от около 1000, за които не можем да предложим нищо - няма вписани семейства в регистъра, съответстващи на техния профил. Списъкът се актуализира всеки месец. Цифрата е относително постоянна – около 1000, стигала е 1100, 1200 деца, за които се търсят семейства. Винаги около 30% или 40% от процедурите, които успяваме да реализираме, са чрез тези мерки, но нуждаещите се деца са много повече. Това действително са деца, за които наистина няма възможност за осиновяване в страната и отглеждане в семейна среда. Децата, които са отглеждани в приемни семейства, са на ниска възраст, големите обикновено са в центровете.

- Кога заседава Съветът по международно осиновяване?

- Всеки месец провежда не по-малко от 3 заседания. Например през юли т.г. те бях четири.

- Бавят ли се делата за осиновяване в Софийския градски съд?

- Не се бавят, приключват в рамките на месец-два от внасянето на преписката в съда от Министерството на правосъдието. Съдебните решения много често минават и само с едно съдебно заседание по делото, защото като цяло са доста безспорни. Две заседания се правят в случаите, когато трябва да се изслуша детето.

- Има ли осиновители в чужбина, които впоследствие се отказват от децата?

- Не, няма нито един случай, в който осиновители да са заявили, че се отказват от детето, след като са го извели от страната. За съжаление обаче понякога възникват проблеми с поведението на детето или в самото семейство, някои семейства се разделят. Това се случва рядко, но става, ние не можем да очакваме, че международното осиновяване винаги ще бъде цветя и рози, защото както при биологичното родителство и семействата, и децата минават през различни трудности, различни етапи, различни фактори оказват влияние. Има случаи, в които е констатирана нужда от намеса на институции. По правило децата остават в държавите, където са осиновени, като съответно се предприемат различни подходящи мерки за закрила – с децата се работи, със семейството – също. В най-тежките случаи, когато не е добре детето да остане трайно в това семейство, то се настанява в приемно семейство или в някоя подходяща услуга и след това се намира друго семейство, което да го осинови. В много от държавите осиновяването не може да бъде прекратено по никакви причини.

- Колко лиценза на фирми посредници са издадени от 2015 г. досега?

- Към днешна дата българските акредитирани организации, които имат разрешение от министъра на правосъдието за посредничество при международни осиновявания, са 36. През 2016 г. не са издавани никакви разрешения, а една от организациите е заявила желание да бъде прекратено разрешителното й, защото е прекратила дейността си. През 2017 г. едно ново юридическо лице с нестопанска цел е кандидатствало и е получило разрешение. Лицензът е за срок от 5 години.

- Какво се изисква, за да може едно юридическо лице с нестопанска цел да получи лиценз за посредничество?

- Наличие на постоянен офис за дейността с определени технически средства, определен експертен състав, включително психолог, лекар педиатър, юристи и преводачи, технически сътрудник на пълен работен ден. Организациите посредници събират информация за децата, срещат се с тях, с хората, които се грижат за тях. Понякога организират допълнителна консултация с психолози, с медицински лица.

- Как се контролират след издаването на лиценза организациите посредници?

- След изтичането на лиценза от 5 г. подновяването не става автоматично – организациите посредници отново минават през процедура с представяне на актуални документи, включително доклад за дейността през целия 5-годишен период, проект за дейността за следващия период. Отново се прави посещение на офиса на организацията. Освен това от 2014 г. вече се извършват планови проверки на дейността на aкредитираните организации, минимум една за 5-годишния лиценз. В тази планови проверки се посещава офисът и се преглеждат произволно избрани от нас досиета, следи се изпълнението на предишни предписания. От 2015 г. до 2017 г. има 17 планови проверки и 5 предписания по текуща работа.

- Има ли отнети лицензи?

- Има само един отнет лиценз от нас, но все още не е приключил съдебният спор, защото организацията обжалва издадената заповед, която, както всеки индивидуален административен акт, подлежи на съдебен контрол.

 

ВИЗИТКА

Завършила ЮЗУ „Неофит Рилски“, специалност „Право“

В Министерството на правосъдието работи от 2008 г.

От 2012 г. е директор на дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ в МП.

Работила е като юрисконсулт в регионална дирекция за социално подпомагане

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.