Преди да раздаде автографи на многобройните си почитатели Петър Драгиев обяви, че се отегля от главното редакторстване, но не и от журналистиката. Със сигурност не и от поезията.
Христо Христов

Вестникар изненада читатели с 64 стихотворения

Христо Христов - сряда, 28-06-2017 - 15:06

С 64 стихотворения / писани през последните 10 години / изненада за 20-годишнината си като главен редактор на седмичника „Национална бизнес поща“ приятели и колеги журналистът Петър Драгиев.

Десетки почитатели на полемичното му перо си събраха в залата на старозагорската регионална библиотека „Захари Княжески“, за да присъстват на представянето на сборника „Без поводи“, който се появи под щемпела на издателство „Гео Милев“.

Сред тях имаше хора всякакви: депутати /разноцветни/; партийци-активисти и просто членове; учители - от смаляващата се кохорта на будителите; актьори-съумяващи и в миманса да се откроят; художници, работници, двама вече бивши кмета на Стара Загора, губернаторка , издатели, просто читатели/ изкушени, но и недоверчиви към новото амплоа на Драгиев/.

Който „без бой“ си призна, че влязал в обувките на римуваното слово „на стари години“.Стиховете сами напирали да се излеят, че опитите да ги „цензурира“ се оказали напразни.

Книжката е разделена условно на 4 части:“Светоувеличение“, „Неантологично“, „Лоцман“ и „Подрумчета“, като последната е нещо средно между „хрумки“ и „крилати фрази“, родени в малките часове когато авторът е сам със себе си, но не и ...самотен.

За следящите изявите на Драгиев през годините стиховете му от „Без поводи“ не са изненада – заявката за тях той даде с „Има и други игри извън судоку“ /2006 г./, но на практика поетични нотки има в почти всеки от текстовете му, събрани в публицистичните сборници „Хари Потър и Хитър Петър“ /2004г./ и „Жива работа. Знамето не ще знамения, иска знаменосци“ /2014 г./.

В новия сборник обаче търсенията на автора са ...в дълбочина, като успява от уж незначителни, ежедневни „камъчета по асфалта“ да съгради замъци, а на моменти и огромен пъзел.

Който хем е цялостен като ренесансово платно, хем задава въпроси с повече от един възможен отговори.

Лично за себе си избрах „Неокантовано“: тръгващо на път с мото на дъщеря му Леда „Разбери – зведите нямат рамки“; поемащо си дъх с мъничка попътна „спирка“ в надеждата, че „Скоро ще разбера защо светът/ заприличва пак /на „Забриски пойнт“/и както „червената пустиня“ го виждат милиони“ и с финална точка след „Другите се опитват да им сложат даже презрамки, /а от Млечния път да придърпат синтетични къдели“.

Имам си и други „червени точки“. Сред тях е и :„Пипи дългото чорапче не само носи обувки с няколко номера по-големи, тя прави и света с няколко номера по-голям!“, но нека ви оставя сами да подберете на коя точно страничка да се ...спънете!

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.