Последният шаран

КРАСИМИР КРУМОВ - вторник, 05-12-2017 - 21:00

През 90-те години, преди голямата приватизация, когато кокошкарниците бяха още държавни, в Шуменско имаше един стопански ръководител, на когото бяха поверили най-големия птицекомбинат в областта. Всяка година по Петровден Митьо Пилето - така беше известен в стопанските и репортерските среди директорът - свикваше пресконференция. На нея описваше фаталното състояние на бранша, изчезването на популацията от бройлери и нерентабилността на отглеждане на пернати, след което следваше ритуално изяждане на последното българско пиле. Пълнено с ориз, по един брой на репортер, плюс мезета и напитки, в които да удавим мъката от нерадостното положение. Пернатите обаче бяха издържливи, изтъркулваха по още една година, за да ни събере пак, вече по традиция, последното българско пиле.

Подобна устойчивост като пилетата проявява и българската риба. Всяка година по Никулден браншовици оревават медиите с вайкания как рибарството загива, а шаранът хем намалява, хем не кълве. Тазгодишният медиен хит са морът и празните мрежи по Дунава. Страшна напаст, корморани и гларуси изяждали потенциалния улов. Някой си Ганчо Драганов от поречието на Дунава, цитиран от местен телевизионен канал, обяснява как заради замърсяването рибата не умирала, но намалявала, оттам и уловът. Не го попитаха мимоходом, щом аджеба Дунава е замърсен, защо лови риба в мръсни води, която после да продава на клиентите.

Тежкото положение на бранша трябва да бъде споменавано всяка година, вероятно за да може да се мотивира надуването на цените на рибата около най-рибения ден в годината Никулден. Въпреки че болшинството от българите не са банкери, а клиенти на банките, а Николовците са несъизмеримо малко в сравнение с всички останали имена в българския именник, Никулден постепенно се е превърнал в празник на шарана. Самият шаран пък в потребителската кошница е нещо като мандарините и портокалите в щайгата на потребителя от епохата на социализма.

За много от домакинствата Никулден е от малкото дни, в които на масата на българина изплува риба. Ако не броим морската почивка, когато си поръчваме цаца с бира. По консумация на риба и рибни продукти България е на последно място в Европейския съюз. Според различните статистики от последните няколко години един българин средно годишно изяжда между 5 и 6,7 килограма риба срещу 23 - 25 килограма средно в ЕС, над 60 килограма в Португалия. В същото време расте и световното потребление, което по данни на ООН е минало 20 килограма на глава от земната популация.

Eстествените природни ресурси на България могат да задоволят едва една четвърт от и без това ниското потребление на риба. 75 на сто от рибното меню се осигуряват от внос, а една трета от този внос пък се пада на скумрията. Естествените природни ресурси намаляват по цял свят и навсякъде се спасяват със създаването на изкуствени рибовъдни стопанства, а от 2009 година българските фермери имат възможността да ги развиват и с евросредства. Възможно е да няма достатъчна предприемчивост или пък ниската консумация на риба да прави този дял на хранително-вкусовата промишленост неатрактивен. Ако има проблем, то той е по-скоро не в неуловения див шаран, а в неродения питомен. На този фон сълзите за съдбата на българския шаран сами по себе си ми се струват прийом за лов на шарани в никулденски води.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.