Децата ще следват твоя пример, не твоя съвет

Мила Мишева - понеделник, 22-08-2016 - 19:07

Да бъдем добри, да прощаваме, да уважаваме възрастните, да бъдем толерантни и бла, бла, бла... На някои хора тези послания, които са част от етичния кодекс на училище във Видин, могат да им звучат вехто, наивно, банално, че даже смешно и досадно. Остарели принципи за смотаняци, като че ли излязли от „мода“. Добрите са скучни, а лошите момчета и момичета са COOL. Вероятно заради това мислене, което колкото и да отричаме, е пропито в обществото ни, доброто понякога ни изглежда демоде. И колкото и да апелираме към него и да се опитваме да възпитавам децата си в този дух, сякаш самите ние сме скъсали връзката с него. На теория всичко ни е до скука познато, но на практика положението е друго. От такъв етичен кодекс като че ли имат нужда не само учениците, но и големите – техните учители, родители, каки, батковци и т.н. И без да давам предварителни оценки, нека всеки просто попита собствената си съвест как постъпва в ежедневието си – дали е наистина добър, или просто лицемерно любезен и подмазвачески услужлив, дали прощава, или гледа да си върне, когато някой го настъпи? Дали се опитва да разреши конфликтите по мирен начин, или непременно търси отплата, дали наистина уважава възрастните, или са тежест, бреме и досада, дали се съобразява с мнението и правата на другите, или натрапнически и маниакално отстоява собствената си правота и чест. И след като си отговори на тези въпроси, да се замисли дали етичният кодекс за учениците е само за учениците. Ами не, не е. Той е и за учителите, и за родителите, и за управниците в МОН, и т. н.

Интересно ще ми е да проследя в годините какъв резултат ще има от въвеждането на етични кодекси в училище, което се очаква да се случи , след като Законът за предучилищно и училищно образование влезе в сила. Не, че няма нужда от него. Напротив, колкото и овехтели и добре познати да изглеждат добродетелите с библейски произход, щом днес страдаме от дефицита им, то трябва да си ги повтаряме. Въпросът е, обаче и да ги изпълняваме.

Защото децата не следват съвети, облечени в лицемерно добри апели, а следват примери на поведение. И ако етичният кодекс в училище не се спазва от всички, той ще е поредното добро пожелание, написано на хартия и не оставило нищо след себе си. Защото аман от стратегии, закони, правилници и какви ли не други нормативни и ненормативни документи. Аман от поучения и приказки, с които хората се самоизобличават, когато ги опровергаят с действията си.

Затова нека има кодекси, нека те влязат не само в училищата, но и в кабинетите на управниците, на шефовете, в офисите, в домовете ни и най вече в главите и сърцата ни!

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.