Изправени сме пред криза на собствените ни възприятия, но и на ценности

Христо Монов, психолог: Социалната мрежа те прави зависим от нейните собствени закони

Яна Йорданова - вторник, 29-08-2017 - 08:00

Децата ни растат в нова среда и трябва да се съобразим с това

- Г-н Монов, пореден случай на агресия между деца, за съжаление завършил фатално. Много пъти сме коментирали темата, но какво ви потресе точно в този случай?

- Потресе ме, че за пореден път коментираме темата и не сме си извадили поука от това, което се случва с децата ни. А то е, че коренно се е променила средата, в която те растат. Може да я наричате както искате - постмодерна, неолиберална, идеологическа, мултикултурална и др. Истината е, че става дума за онлайн среда. Децата, родени през новия век, живеят предимно в онлайн пространството. Ако за нас то е виртуално, то за тях е реалният свят. За подрастващите е важно случващото се там. За тях не е важно онова, което се случва в училище или семейството. Това е факт и ние трябва да се съобразим с него. Става дума за криза в психологическия смисъл на думата. От една страна рязка промяна в средата, а от друга - без адекватна реакция.

  • - Адекватна реакция на нас като родители, като общество...?

  • - Дори като общество. Затова ние трябва да ограничим достъпа на децата ни до тази среда. И най-добрият начин е да прекарваме повече време с децата ни, да видим каква информация стига до тях, как я възприемат, какви послания изпращат в тази среда. Децата ни имат нужда от нашата помощ. Там, където не е скъсана връзката между семейството и детето, подрастващите търсят помощта на родителите си, защото те самите трудно се ориентират в тази среда и често изпитват много големи емоционални поражения.

- Казахте, че има криза, но криза на ценности или имате предвид нещо друго?

  • - Говоря от гледна точка на психологията, когато настъпват бързи промени. Говоря за цялостна криза. Младежите не са в състояние да приемат и обработват толкова много информация. Върнете се само едно поколение назад - направете разлика с какво количество информация трябваше да се справя то и сравнете с днешното поколение. Днес сме изправени както пред криза на нашите възприятия, така и от криза на ценностите. Имаме смесване на ценности на култури, които са много различни.

  • - А за какво е индикация този брутален акт, какво се случва в обществото ни?

  • - Индикация, че е настъпила промяна. Вярно е, че никой не може да бъде готов за това, но все пак би могло да реагираме по-адекватно. Например може в училище, докато се провеждат учебните занятия, децата да бъдат задължени да оставят някъде мобилните си телефони. Това най-малкото ще ги дисциплинира поне по отношение на времето, през което използват мрежата. Те действително са зависими от технологиите, така ще имат време да осмислят, че човек може да общува пълноценно и да се забавлява, когато не е онлайн.

  • - Какво точно намират подрастващите в социалните мрежи?

- Според тях там се намира всичко, което искат. Но те не знаят, че общуването очи в очи е много по-пълноценно, че могат да получат удовлетворение от него, одобрение от околните. Мрежата им дава поле за експериментиране, появява се онова чувство, че си пораснал. Там може да имаш профил и без да си навършил необходимите години. Така че социалната мрежа дава, но и взема много. Прави те зависим от нейните собствени закони. Всички знаем, че „Фейсбук“ не е просто хрумване на един кадърен млад човек. Тя е силен инструмент за манипулиране на човека. Колкото и да е странно описаното във великата книга на Оруел „1984“, тя е лека закачка към случващото се в съвременния свят. Когато си в мрежата, ти си следен. Всичко, което пишеш, сайтовете, които посещаваш, е обект на контрол. Идеологията на неолиберализма няма нищо общо със свободата.

  • - Много хора се съсредоточиха върху това, че момичето е имало много приятели в социалната мрежа. Това ли е най-страшното?

  • - Това е реалността. Ние, психолозите, не говорим за добро и лошо, за страшно или безстрашно. Говорим за това каква е реалността. Всъщност едва ли тези 3000 души, които са в списъка й с приятели, са предполагали, че става дума за 11-годишно дете. От другата страна, имаме едно 15-годишно момче, за което в момента някои казват, че е с определени дефицити. Но той доста добре е манипулирал информацията след това деяние. Така че средата в мрежата дава възможност за манипулиране.

  • - Доста се коментираше в публичното пространство новата мода сред тийнейджърите за пушенето на наргиле. Как си го обяснявате?

- Всичко е въпрос на рекламна стратегия. И отново влияние оказва социалната мрежа.

  • - Но се оказва, че много родители поощряват това в децата си, като смятат, че е по-безвредно от цигарите?

  • - Както се казва, глупостта ходи по хората. Тук се сещам дори за един виц, когато бабата на Иванчо го хванала, че прави секс с Марийка и успокоително казала: „Ох, бабиното, това ли правите, аз се уплаших, че пушите“. Затова е добре родителите да вземат да прочетат нещо за наргилетата и да видят каква е вредата от тях. Глупаво е да правиш рождения ден на тийнейджъри в наргиле барове. Дори ако се разходите в центъра на София, ще видите места, където най-спокойно непълнолетни лица пушат наргиле. Защо се допуска това? Никой не обяснява на тези деца, че вредят на собственото си здраве. Защото винаги забраненият плод е най-сладък, особено в тази възраст.

  • - Доста песимистично звучите. Можем ли изобщо да преборим агресията като цяло в обществото ни? Има ли шанс за това, след като всеки ден чуваме за такива случаи?

- Бих искал да бъда оптимист и съм такъв от гледна точка на това, че има някакви закони в чисто човешката природа, че когато достигаме предела на някаква опасност, се осъзнаваме и оцеляваме. Иначе нямаше да оцелеем досега. От друга страна пък този оптимизъм се сблъсква с реалната ни безпомощност. Говоря конкретно за България. Сега излязоха данни, че за първото полугодие тази година са се родили 3200 по-малко деца. Не стига, че се раждат по-малко деца, но и ние не правим нищо, за да не се избиват помежду си. Ако грижата за децата не е първа цел и върховна ценност, то няма да има промяна.

 

Визитка:

Роден е през 1958 г.

Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”

Специализирал е в Института по психология към Руската академия на педагогическите науки

Член е на редица професионални организации - Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по приложна психология, Световната асоциация по фамилна терапия, постоянен комитет по психология на кризите и бедствията към Европейската федерация на психологическите асоциации

Председател на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-ото НС

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.