Съли Ерна дойде само за една реплика, но ще получи главна роля в продължението на „Бензин”

Режисьорът Асен Блатечки: Философията ми за киното е животът да минава приятно

НАДЕЖДА ПОПОВА ­ - петък, 19-05-2017 - 20:00

Турнето ни с „Емигранти” в САЩ обедини българите, Бих се чувствал като у дома си в гараж, да ремонтирам коли ме успокоява

Да правиш изкуство в България не е еквивалент на битка с вятърни мелници и Асен Блатечки го доказва с „Бензин”. Филмът бележи режисьорския му дебют, като равностоен партньор зад кадър е половинката му Катерина Горанова. Позициониран като родния еквивалент на „Бързи и яростни”, проектът радва с добре разказана, човешка история за втория шанс, високи скорости, красива любов и гост звезди като Майкъл Медсън и Съли Ерна от Godsmack за цвят. „Монитор” разпита Асен за повече подробности около сбъдването на една от най-големите му мечти в киното.

 

- Асене, кое ти беше най-трудно в работата по „Бензин” - намирането на вносни звезди за каста, финансирането или въобще, че успя да го завършиш?

  • - Организирането на целия процес и събирането на необходимите пари. Но ето, три години след старта на снимките, въпреки междинното прекъсване, преборих я тази мечта. Много мои приятели се включиха с личните си автомобили във филма. Моята философия за заниманието ми с тази професия е животът ми да минава приятно, да ми е кеф да работя с хора, които обикновено са ми супер близки. Да ме питаш какво ми е трудно, е все едно да питаш малко дете колко тежко му е било да се изкатери на една катерушка или да се зарови в пясъка.

  • - Беше ми споменал преди време, че ако някой ден решиш да приключиш с киното, ще си отвориш гараж. Още ли са на тази вълна?

  • - Да (б.а. смее се)! Страшен кеф е да си ровиш в някакви коли, да ги съживяваш или да ги подобряваш. Действа ми успокояващо да съм под капака, въобще цялата пипкава работа, да си изцапаш хубаво ръцете... За съжаление нямам никакво време за това, но наистина в един гараж бих се чувствал като у дома си.

  • - Калин Врачански прави страшна роля – на абсолютен нерез, квартален хулиган, който израства до мутра. Суперразличен образ от всичко, което е правил до момента...

  • - Нали? Кажи му го това непременно, важно е.

  • - Кога започна приятелството ви?

  • - В „Стъклен дом”. Първата ни среща бе за сцена в един асансьор, трябваше да се гледаме лошо. Той е човек на високите скорости и театъра като мен. Останалото е история.

  • - Казваш, че си поканил Майкъл Медсън за роля във филма с есемес.

  • - Да, вечерях с един приятел продуцент, италианец. Разказвах му колко много искам Майкъл Медсън да изиграе баща ми в „Бензин”. Той написа някакъв есемес и 15 минути по-късно имаше отговор. Каза ми „Навит е!”. Дойде с научен текст, зададе само няколко актьорски въпроса, изключително точни. Преди това ми говореха за него колко бил труден, как провалял снимки - въобще няма такова нещо. Уникален професионалист, много приятен човек, топъл, с чувство за хумор, отворен. Само добри думи мога да кажа за него. За един ден си засне всичките неща. Не мрънка изобщо, даже накрая не му се тръгваше, но за съжаление на другия ден имаше снимки.

  • - А Съли Ерна би целия този път само за тази една-единствена реплика на чист български - „На майната си”?
    - Само заради това, да (смее се). Но аз съм обещал на Съли, че в следващия ми филм той ще има главна роля и ще си спазя обещанието. Финалната сцена, в която скача на стоп в колата на Нико, оставя вратичка за продължение.

  • - Той не е взел хонорар за участието си...

  • - С него ме свърза моя приятел Мартин Макариев, който знаеше, че Godsmack са ми любима група. Направихме един час разговор по скайп, обясних на Съли идеята за филма, и той попита: „Какво получавам?”. Казвах му „Получаваш нула”, нямам перо за хонорари. И той отвърна: „Идвам, няма проблем”. Заради ангажимента около „Бензин”, Съли вдигна двата си концерта в България, единия бе разпродаден за два часа. Преди това мислеше да не идва, защото шоутата му в Македония и Румъния бяха паднали. С Медсън дойдоха с дрехи от личния си гардероб, казаха: „Пичове, унищожавайте всичко, ако сцената го изисква”. Изключително нормални хора.

  • - Да те върна към турнето на „Емигранти” в САЩ, което направихте с Калин. Навсякъде ви посрещаха като рок звезди ...

  • - Навсякъде бе пълно и над очакванията на организаторите. В Ню Йорк играхме едно представление в повече, навсякъде допълнителни столове. Минахме през 2-3 града, на което никога до сега не се бяха правили такива събития за българите, дойдоха два пъти повече хора. Две са най-яките неща от това турне – че успяхме да видим почти цяла Америка за месец, което е и адски изтощително, и другото е, че аз останах с усещането, че обедняваме хората там. Повечето българи не се познават помежду си, което мен много ме изуми. Идваха на представлението и се запознаваха. Ако осъзнаят, че са общност и ако започнат да се подкрепят и да си помагат, ще е много хубаво.

  • - Оставахте ли за среща с публиката след всеки спектакъл? Наслуша ли се на лични истории?

  • - Всякакви истории чух, да, от американската мечта до хора, които ни казват: „Утре тръгваме, събираме сега багажа и отлитаме от нисък старт”. От супер успели хора до изгубили надежда, че ще изградят живота си наново там.

  • - Каква е тръпката да се возиш на ретро трамвай в Сан Франциско? Видях страхотна снимка във Фейсбук...

  • - Ама, всъщност той беше спрял (смее се)!

  • - Значи сте много добри актьори, защото с Калин позирахте в момент на екшън, все едно всеки момент щяхте да скочите в движение.

  • - Да, така е. Бяха си го паркирали на улицата. Иначе в Сан Франциско се движат и тролеи, и то още по-кофти от нашите в София. Ел Ей и Ню Йорк са любимите ми градове, а най-голямата ми изненада е Вашингтон. Представях си го по-стерилен, а той се оказа много зелен, уютен, с приятна архитектура.

  • - Какви качества трябва да притежава, за да оцелее един режисьор, който е самостоятелен играч – няма сигурността на щатното място и на трупата зад гърба си?

  • - Според мен режисьорът трябва да е човек, който успява да събира хората около себе си, да може да ги приобщава. Неговата работа е да накара всички на сцената или пред камерата да носят вода от един и същи кладенец. Някак си да обедини и да накара актьорите да живеят в света, който режисьорът се опитва да сътвори. Другите неща – трупа, пари, те се намират. А пък тя трупата сама си става, ако има силен център в лицето на режисьора, хората сами се завъртат край него.

  • - Кое е по-трудно – да си актьор, или режисьор?

  • - Ако си актьор, мислиш само за себе си. Отиваш, свършваш своята част от работата и оставяш режисьора да се бори с крайния резултат, да решава какво да влезе и какво не.

 

ВИЗИТКА:

 

  • Роден е на 22 март 1971 г в София

  • Завършва 8-о СОУ „Васил Левски” с испанска паралелка, като дели един чин и уроци по айкидо с Атанас Пенев от Б.Т.Р.

  • Към сценичните изкуства го ориентира учителката му биология, която вижда в него потенциал на артист

  • Преди да влезе в НАТФИЗ, Асен става четирикратен шампион на България по традиционно карате

  • През 1996 г. завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на Стефан Данаилов заедно с имена като Башар Рахал, Иван Бърнев и Валери Йорданов

  • Първата му режисьорска пиеса е „Побъркани от любов”, но в театъра Блатечки традиционно гони план максимум и паралелно с писането на сценарии и дирижирането на сценичния процес играе в минимум три паралелни постановки

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.