Нина Димитрова

Нина Димитрова, актриса и режисьор: Съвестта е най-страшният ревизор

Ирина Гигова - петък, 17-03-2017 - 19:00

Готова съм да бъда рицар, но предпочитам ролята на проповедник

„Ние, чиито деца си тръгват днес оттук, не направихме вчера така, че те да искат да останат в родината си“.

„Не можеш да правиш изкуството, ако не бъдеш себе си и не защитаваш до дупка това, в което вярваш“

- Нина, тази година създаденият от теб театър „Кредо“ навършва 25. Какви „сили и средства“ са нужни, за да се поддържа и развива четвърт век един независим, частен театър в условията на родния културен недоимък?

- Без хора, всеотдайни и вярващи в творческата свобода като чудотворец в изкуството, няма независимост. Нужни са хора, готови да отстояват и защитават творческото си кредо и да работят за идеята да бъдеш откривател в изкуството, а не производител. Нужни са и хора, които да подкрепят тази скъпо струваща във финансово, творческо и човешко отношение свобода и независимост. Нужно е въображение - както за правене, така и за оцеляване в изкуството в условията на „родния културен недоимък”.

- Със студенти на проф. Здравко Митков през тази седмица представи един вихрен „Ревизор“ по Гогол. Българското общество и елит имат ли нужда днес от ревизор?

- Всеки един от нас сам трябва да направи ревизия на собствена си съвест. Само така може да се направи ревизия на цялото ни общество. Благодаря на проф. Митков за възможността да говоря за това от сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов”. Благодаря и на целия екип за всеотдайното включване в този разговор с талант и с вяра, че от него има смисъл днес.

- Ако зависеше от теб, ти къде би го пратила този ревизор, образно казано?

- Няма нужда да го пращам, той сам идва. Инкогнито. Той може да се появи дори и в сънищата на човек. Идва, дрънка с белезници, плющи с камшик и не дава мира на оня, който е натрупал грехове, за които в будно състояние може да извади стотици оправдания, че ги е извършил и да заблуди всички. „Но има един неподкупен ревизор”, казва Гогол, „когото не можеш да излъжеш и това е нашата собствена човешка съвест”. Тя е най-страшният и истински ревизор. И този ревизор, рано или късно, ще те накара да се препотиш от ужас, ако не наяве, то поне насън. Друг е въпросът доколко човек помни сънищата си и би се замислил, като се събуди, какви ги върши в действителност и да пожелае да направи ревизия на самия себе си.

- Твоят е третият „Ревизор” в актуалния афиш след тези на Бойко Богданов и Мариус. Ще има ли публика за всички? Фактът, че в момента съществува база за сравнение, предизвикателство ли е за теб?

- Ако колегите с прочита си на пиесата са събудили любопитството на публиката, тогава можем да се надяваме това любопитство да ги накара да видят още една гледна точка към нея. Ако пък не са успели, тогава нашият прочит е един възможен шанс това да се случи. А що се отнася до предизвикателства от сорта на сравненията, за които говорите, те не ме интересуват. Направих тази пиеса за студентите и единствената провокация за появата на „Ревизорът” са те и самият Гогол. Не ми е за пръв път точно гоголеви произведения, които не са правени с десетилетия, да ги направя в момент, в който има още минимум два спектакъла по същия текст. Така се случи с „Шинел” преди 25 години, така се случи и с „Дневникът на един луд” преди година. Не може наличието на различни версии на едно произведение да е повод за притеснение, още по-малко да е предизвикателство и мотив да го правиш, а най-малкото - да тръгваш с намерението да се конкурираш с някого. Предизвикателство може да бъде само и единствено самото произведение и желанието да осъществиш диалог със зрителя чрез него. Интересното в изкуството е наличието на различни гледни точки, които искаш да споделиш с публиката. На едни ще се хареса една, на други – друга. За всеки влак си има пътници.

- В спектаклите на колегите ти в главната роля са звездите Калин Врачански и Владо Карамазов. Кои са козовете на твоите засега неизвестни възпитаници?

- „Ревизор” е идеална пиеса за упражнение по актьорско майсторство на студентите и това е мотивът за избора й. Спектакълът е направен за тях, за да им даде възможност да опитат силите си в една голяма драматургия. Що се отнася до това, какви козове държат в ръцете си младите, както ги наричате, „неизвестни” актьори, изпълнители на ролята на Хлестаков, може би именно тяхната неизвестност е техният голям коз. Това е коз на целия екип. Неизвестното винаги е по-любопитно и изненадващо, поне за мен. А като гледам, и за всички, които вече видяха първите представления на „Ревизорът”. Разбира се, най-важният коз на Павел Емилов и Денис Хаят, които играят Хлестаков в моя спектакъл, както и на останалите 10 актьори, е техният талант. И като добавим и козът на енергията и хъса на младостта, сместа става взривоопасна. Те вече произведоха първите залпове. Важно е също и това, че двамата изпълнители на Хлестаков са на възрастта на героя. Той е на 23 години, да не забравяме. Това е още един решаващ коз в ръцете им. Те летят по сцената на крилете на младостта по начина, по който Гогол го е описал в своите „Напътствия към господа актьорите”, по които стриктно съм се придържала в работата си по пиесата. Вие нарекохте нашия спектакъл „вихрен”. Това е вихърът на младостта, на творческата вяра и отдаденост, на лишеното от рутина искрено присъствие на сцената, което е безумно заразително за зрителите, които на свой ред останаха искрено изненадани от това, което младите актьори им предложиха от позицията на своите 21 години. Младостта на екипа е коз в ръцете на всички 9 актьори и 3 актриси.

- Как стои въпросът с останалите герои, които са на възраст?

- Ако при Хлестаков възрастта категорично работи в полза на изпълнителите на ролята, то в моя прочит на пиесата възрастта на останалите герои не е от съществено значение. Пушкин нарича гоголевите герои „кукли с душа”. Куклата няма възраст, както и клоунът няма възраст. Аз гледам тази пиеса през очите на клоуна - вечното дете, което с неговата безгранична вяра, наивност, жизнерадост и добродушие играе различни роли. По този начин изпълнявам едно важно указание на автора, че „неговите герои са добри хора, лоши са само техните страсти”. Клоунът е добро същество, лоша е ролята, която си е избрал да играе. Роля, която го превръща, както казва авторът, „в карикатура на човек”. Ние рисуваме карикатури. А при карикатурата важен е точният щрих на най-същественото за един човек, преувеличен, за да накара зрителя да се замисли дали и той не е като някои от тези гоголеви мошеници, рушветчии, доносници, кариеристи и подмазвачи, водещи битката на живот и смърт за запазване на нищожно си благополучие. Ето защо възрастта не е решаваща за рисунъка на образите в моя спектакъл. Важен е проблемът, който искаме да осъзнае зрителят – че за подлостта възраст няма. Виждала съм опитни негодници на младежка възраст и това е по-страшно, отколкото, ако бяха на години. Всички в екипа разбират и се вълнуват от проблема за нищожността на човека и всички заедно убедително създават образа на „сборния подлец”, на човека с малка буква, „обладан от страст да притежава богатство, власт и положение в обществото”, както споделя авторът в обяснението си за написването на „Ревизор”. Никой в залата не се интересува на колко години са актьорите, защото те правят най-важното – следват пагубните страсти на своите герои, заради които тези негодници са толкова нелепи, смешни, абсурдни и жалки.

- Какво ти дава като творец и човек работата с младите?

- Вярата им в това, което им предлагам да опитат, и хъсът, с който се хвърлят в нещо доста трудно, макар и изглеждащо отстрани много лесно, е зареждаща и крепи в мен надеждата, че все пак е възможно да има съмишленици, които горят в това, което правят, а не си гледат часовника и не ръчкат в телефоните си в най-важния момент от създаването на един спектакъл – репетицията. Репетицията е най-свещеният за мен момент в работата на твореца. Там можеш да разбереш кой наистина е призван за тази професия. Истинският творец използва божията искра, наречена талант, не да пали с отегчение и досада цигара след цигара, чакайки края на поредната репетиция, а за откривателство.

- Страхуват ли се за професионалната си реализация и за бъдещето си като цяло младите актьори?

- За пиесата си „Ревизор” Гогол казва, че „основният двигател на действието е страхът”. Страхът от наказание за извършени грехове. Младите хора трябва да осъзнаят, че талантът не е грях и че талантливият човек няма от какво да се страхува, а трябва смело да търси провокации, за да разгръща дарбата си и да е готов да посрещне всяко творческо и човешко предизвикателство, зареден с творчески мотивации, а не със страх. Единственият страх, от който аз лично се страхувам и отвращавам, е страхът като движещ мотив за творчество.

-Как ги убеждаваш в това?

- През цялото време се опитвах да накарам актьорите да осъзнаят, че корените на творчеството са в самото творчество, а не в страха от нещо или някого. Опитвах се да насърчавам техния талант и да го провокирам да се прояви, но не от страх, а от вълнение от проблематиката на едно велико произведение. Опитах се да ги обградя с цялата си обич и вяра, защото аз самата изповядвам това, че там, където има обич и вяра, страхът няма власт. Само тогава човек може да направи чудеса, с които да изненада дори самия себе си.

- Дъщеря ти Девина беше нарисувала и качила във Фейсбук твой прекрасен портрет за рождения ти ден. Това ли е попрището, което си е избрала – художник?

- Тя рисува за удоволствие и е абсолютно самоука. Няма никакви сериозни, поне доколкото знам, намерения да се занимава с нещо, свързано с рисуване. Интересно й е, рисува си, кефи се. Рисуването е един досег с красотата и едно средство да я създадеш така, както я чувстваш. Радвам се, че дъщеря ми има потребност и е намерила начин да общува с изкуството като рисува, танцува, свири на пиано и пише.

- Какво би я посъветвала, ако реши да напусне България, за да учи и работи в чужбина като много свои връстници?

- Да опита, ако така го чувства. Ние, чиито деца си тръгват днес оттук, не направихме вчера така, че те да искат да останат в родината си. Затова не можем да им се сърдим и да ги задържаме на място, в което всеки от нас е допринесъл с нещо детето му да се чувства не в свои води, да се чувства излишно и ограбено. Не можем да ги виним, че търсят щастие и реализация в чужди земи, след като не направихме нищо това да им се случи в собствената им страна. Искам дъщеря ми да живее в културно, добронамерено и дружелюбно обкръжение и мога само да съжалявам, ако за нея и за много като нея това не е родният край. Тъжно ми е, че „бъдещето на България“ няма бъдеще в нея и търси навън убежище от заразата на посредствеността, пошлостта и злобното настървение, разяли страната ни отвътре като чума.

- Инерцията на мисълта все още, като се каже „Нина“, добавя „...и Зуека“.

- Някои цял живот карат по инерция и по най-малкото съпротивление. Като героите в „Ревизор”. Но гледам, че съюзът „и” между имената ни вече се заменя с „без”. Все пак има напредък. И журналисти, които не карат по инерция.

- Какво мислиш за факта, че той избра да е „шоумен“ и се отдалечи от истинския театър?

- Всеки има право на личен избор.

- Изглеждаш мек и деликатен човек, такава ли си и когато режисираш? С кадифени ръкавици или с железен юмрук постигаш онова, което искаш от актьорите?

- Зависи от тези, с които работя и от условията, в които работя. Опитвам се винаги да се забавлявам в работата си, да се радвам на откритията по време на репетиции. И когато имам съмишленици за това, а на територията на моя театър „Кредо” е точно така, нямам нужда нито от кадифени ръкавици, нито от железни юмруци. Тогава съм си просто себе си и правя всичко с усмивка и лекота. Но когато условия или хора ме предизвикват да не бъда себе си, тогава ми е много неприятно, че трябва да правя онова, което дълбоко ненавиждам, за да отстоявам себе си и вярата си в това, което върша. Не можеш да правиш изкуството, ако не бъдеш себе си и не защитаваш до дупка това, в което вярваш. Творчеството е свято нещо, като самата вяра. И както тя е създала своите тамплиери, така и аз съм готова да бъда рицар и да отстоявам моята вяра. Но предпочитам ролята на проповедник, не на боец.

- Кое е първото нещо, което искаш да направиш и правиш след премиера?

- Да се наспя, да приведа в ред дома си, да бъда с дъщеря си и майка си, да си платя сметките за ток и телефон, че ще ги спрат, и да свърша куп забатачени работи, които от пет месеца, откакто почнах работа по „Ревизорът”, чакат да бъдат придвижени напред.

- Ти се наложи като много успешен, оригинален режисьор. Как се обяснява това, че някои от най-интересните сред вас са възпитаници на куклената школа – Александър Морфов, Теди Москов, Съни Сънински, Веселка Кунчева, ти...

- Обяснявам си го с въображението, което някои лишени от тази приоритетна творческа привилегия хора, снизходително омаловажават. Без въображение няма творчество. Сега разбирам какъв късмет съм имала да мина през куклената школа и колко много ме е обогатила тя. Сигурна съм, че и хората, които изреждате по-горе, ще ви кажат същото.

 

ВИЗИТКА

* Нина Димитрова е родена на 26 февруари 1962 г. в Монтана

* През 1988 г. завършва куклено актьорско майсторство в класа на проф. Атанас Илков във ВИТИЗ

* През 1992 г. със своя студент Васил Василев-Зуека основава театър „Кредо“, в който е актриса, режисьор и директор, а спектаклите им „Шинел“ по Гогол и „Каквото направи дядо, все е хубаво“ по Андерсен жънат аплодисменти по цял свят

* Двамата имат дъщеря Девина, която е на 18 години

* „Шинел“ става хит на фестивала в Единбург и е единственият български спектакъл, игран в лондонския Уест Енд, на сцената на Кралския Шекспров театър и в най- големия културен център в Европа – „Барбикан”

* За спектаклите „Шинел” и „Каквото направи дядо...” Нина Димитрова е носител на 21 международни награди

* След житейската и творческа раздяла със Зуека Нина рестартира „Кредо“ с младите актьори Стелиан Радев и Димитр Несторов

* От 2012 г. е асистент е на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.