Бойко Борисов поиска преговори заедно с ЕК и с други страни, потенциални доставчици на синьо горива за хъба „Балкан“
Снимка БТА
На международна газова конференция във Варна

Борисов поиска от ЕК тристранни преговори с Москва за хъба „Балкан“ (ОБНОВЕНА)

Васил Нанчев - понеделник, 05-09-2016 - 11:46

Тристранни преговори между Русия, България и ЕК и други потенциални доставчици на газ за хъба „Балкан“ поиска днес от Брюксел премиерът Бойко Борисов по време на международна конференция за представянето на проекта проведена в курорта „Златни пясъци“, край Варна.

Сред бъдещите доставчици на синьо гориво за газовия хъб „Балкан“ той посочи още - Азербайджан, Туркменистан и други страни от Близкия Изток, а също така и САЩ, имащи идеята да внасят втечнен природен газ през Гърция.

Премиерът каза, че

не иска само окуражаване от Брюксел

а конкретни действия. Сега на Балканите имаме нужда от нови перспективи за развитие. Спорде него не бива да нямаме възможност да ползваме географското си положение за развитие на газовите коридори към Европа, но в същото време време да понасяме пасивите от това положение при бежанската вълна. „Няма да позволим България да бъде заобикаляна и правото ни вето ще бъде използвано“, предупреди той.

Премиерът каза, че се надява на същата стриктност, неотстъпчивост и твърдостот страна на ЕК, каквато бе проявена и към България при евентуално преминаване на руски газ от „Турски поток“ през Гърция за спазване на общите правила в ЕС.

Борисов припомни за изпратените преди време писма от България до всички еврокомисари с

подробно описание на направеното от страната

стриктно спазваща правилата на ЕС, работеща активно за общия европейски енергиен съюз. Борисов добави, че решението за спирането на „Южен поток“ е било политически мотивирано от нарастващото напрежение между Русия и Европа. „България, тогава като член на ЕС и НАТО прояви лоялност и изпълни всички евродирективи“, обясни той.

„Думите на присъстващите гости от ЕК днес потвърдиха, че предложеният от нас план е правилният и не е срещу никоя страна. Целта ни България да не бъде превърната от основна транзитиранаща страна в района само в клиент. Имаме стратегическа позиция в региона и политическа стабилност, имаме всички огромни инвестиции в инфруструктура.

На всички от ЕК им казахме, че са ни длъжни

заради нашата лоялност, дисциплина и правилна политикана солидарност. За да не се получи и в енергетиката както с кризата с бежанците. Винаги сме били за общо европейско решение, газопреносните мрежи на Балканите да са така свързани, че да отговораят на общностното законодателство, на сводобния пазар и на конкуретноспосоността ни. Не направим ли газовия хъб, а останем само на интерконекторите с Гърция и няма да мине много време и зависимостта ни ще се повтори. България гарантира дългосрочност на проекта за газовия хъб „Балкан“, добави Борисов. Той покани инвеститори да участват в реализацията му.

Според Калус-Дитер Борхард, директор „Вътрешен енергиен пазар“, генерална дирекция „Енергетика“, ЕК газовият хъб в България ще повиши сигурността на доставките на синьо гориво не само в Югоизтона Европа, но и в целия ЕС. По думите му реализацията на проекта ще даде възможност

за понижаване на цените на горивото

в тази част на Европа. „Те в момента са доста по-високи, отколкото в развитите страни от западната част на континента, което не е справедливо“, заяви той на конференцията и добави, че вбъдеще газ за хъб „Балкан“ ще могат да идват не само от Азербайджан и Туркменистан, но и от Иран и Ирак. Еврочиновникът припомни, че до 9 ноември „Булгартрансгаз“ трябва да кандидатсва за еврофинансиране за разработване на технико-икономическо проучване на проекта, който да подготви до една година.

Друг участник в проявата от ЕК - Доминик Ристори, подчерта, че неможе да се говори за сигурност в Европа, без налиличието на сигурност на доставките на природен газ. „ЕК е готова да подкрепи проекта за газовия хъб и на този етап го смятаме за удачен. Той ще даде нови възможности за привличане на инвестиции в района“, добави той.

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Георги Гегов обясни, че са разработват доста

варианти за главните пазарни ниши

на нашия хъб. „Първият е насочен в северозападна посака към Централна и Западна Европа и би струвал 1,4 млрд. евро, а този по южното направление - към Гърция и Италия, ще е със стотина евро по-скъп. Предлагаме на заинтересованите инвеститори до 50% дял от проекта“, добави той.

„Предстои доста работа в уточняване на детайлите“, коментира министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която присъства на конференцията. „Надяваме се с това първо представяне на проекта да предизвикаме интерес у потенциалните инвеститори“, добави тя.

Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев обясни, че проектът от идейната фаза навлиза в техническата. По думите му инвеститорите ще искат освен съвременна инфраструктура и предвидимост на регулаторната среда и силни институции.

В конференцията по представянето на хъба взеха участие и представители на много големи енергийни и инвестиционни компании. Сред тях са „Рогшилд“, “Алианц кепитъл партнърс”, „Витол“, „Копелузос груп“, американската NG, азербайджанската SOCAR, RWE, OMW, гръцката DEPA, Eastring, представители на ЕБВР и от Агенцията по енергетика на Русия.

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.