Наркотикът „лесни пари“

Мила Мишева - понеделник, 22-02-2016 - 17:57

Искате ли да видите упоени деца с премрежен поглед, дишащи лепило, а може би и под въздействието на още Бог знае какви вещества? Разходете се по „Пиротска” и почти 100% това ще се случи. Вероятно това може да се обясни с факта, че в близост се намира Националният център за наркомании. Без значение на обстоятелствата обаче това са погледите, които ме ужасяват. Гледаш две хубави очи, но в тях не виждаш „душата на дете“. А около тях животът си върви, хората ги подминават, понякога ги заобикалят от страх, а други просто не им обръщат внимание, защото нали си знаем... „тука е така“.

После по новините може да чуем поредното ново проучване, свързано с дрогата и децата. Сякаш толкова свикнахме с тази информация, че за хората тя минава в графа „статистика“. До момента, в който не станеш част от нея. Или до момента, в който тя не стане фрапиращо ужасяваща. Точно така звучат данните на МВР, че в почти всеки един гимназиален клас в големите градове има по един дилър на дрога, а всяко училище си има „готвач“, който забърква наркотици. Логично е всеки родител да настръхне от тази информация. Бабите пък ще си кажат - „Ех, едно време не беше така...“ Няма да коментирам констатацията, въпросът е защо сега е станало така? Защо училището се превръща в една опасна зона, в която родителите буквално ги е страх да пуснат децата си? В такива моменти съм склонна да разбера и поддръжниците на домашното образование. Проблемът обаче не е в даскалото или поне не само. Все пак неговата основна функция е да обучава, а не да разкрива или предотвратява престъпления, каквито са „производството“ и продажбата на дрога. А учениците вече правят точно това или поне така казват експертите.

Според техните данни само в София са били заловени 171 дилъри за една година. Повечето от тях са момчета и са на възраст от 14 до 17 години. Деца, които на тази крехка възраст вече са упоени от дрогата на „лесните пари“. Тези пари, за които човешкият живот не значи нищо. И това ако не е геноцид? 399 дрогирани деца бяха минали през токсикологиите в страната за миналата година. А колко ли не са стигнали дотам? Имайки предвид качеството на дизайнерските дроги и т.нар. билка - наркотиците, които са собствено производство на малолетния „дилър“. Вещества с напълно неясен химичен състав, последствията от които дори са непредвидими. И при тяхната употреба максимата „дозата прави отровата“ не важи, защото един-единствен опит може да бъде с много тежки последствия, а може би и дори фатален.

Колко е страшен наркотикът на лесните пари, нали? Колко лесно те упоява и разрушава душата... и собствената, и чуждата. Това е един процес, който разяжда цялото ни общество. А ако има вина – то тя е споделена. Крайно време е държавата да вземе адекватни мерки не само на ниво сладкодумни и омайващи приказки, а с реални действия. А родителите, вместо само да търсят вината в учителите и институциите за неволите на децата си, нека се замислят колко време им отделят, как общуват с тях, на какво ги учат, какъв пример им дават. Защото има риск техните деца да станат част от следващата статистика и тогава ще дойдат закъснелите угризения. А всички ние, гражданите, може би не трябва да подминаваме с безразличие дилъра, който подава дрога на дете в кварталната градинка, или да си мълчим за съседа, който отглежда трева вкъщи. Не е нужно да чакаме да се случи някоя истинска трагедия, която да ни накара да пишем статуси в социалните мрежи и да бъдем Тодор или някоя друга жертва на жестокостта и абсурда, който ни заобикаля. Тази жестокост, която надига вълната на гнева, който помита отлежалото търпение. Но обикновено вече е късно!

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.