Смяната на контекста около спомена може да предотврати доста неприятни емоции.
Мозъкът изпраща неприятните усещания от миналото във "виртуално кошче"

Спомените могат да се трият от паметта

Агенция Монитор - понеделник, 23-05-2016 - 14:19

Антибиотиците също влияят на ума

Фантастичната представа, че хората могат по собствена воля да забравят неприятни за тях събития стана научен факт, пише изданието Psychonomic Bulletin and Review. Това се случва като се променя възприятието на контекста на спомена. В широкото му разбиране понятието „контекст“ може да се отнесе към всичко, което се случва около определено събитие и именно това според авторите на изследването оказва голямо влияние на формирането и последващото наличие на нашите спомени. Например за някои хора миризмата на пресен хляб за закуска предизвиква носталгични спомени за детството, а за други това е повод да си спомнят за майката, която ги е готвили и факта, че са я загубили.

Хората, преживели трагични събитие, понякога развиват посттравматичен стрес, който в определени обстоятелства ги кара отново и отново да преживяват определени спомени. Ако страдащите от това състояние се научат да отделят тези спомени от контекста, ще им бъде доста по-лесно да преодолеят посттравматичния синдром.

За да потвърдят тази си хипотеза учени от Принстънския университет и Дартмутския колеж събрали група доброволци на възраст 19-34 години. На участниците били дадени два списъка със случайни думи и едновременно им били прожектирани изображения на природни ландшафти. Тези изображения играели ролята на контекст, в който думите трябва да се запазят в паметта. Вторият списък бил предоставен на участниците след преглеждането на първия и снимките. При това думите от втори списък е трябвало да изместят от паметта тези от първия със същите изображения. През това време учените сканирали мозъка на участниците с помощта на магнитно-резонансна томография. На получените изображения учените открили, че когато участниците са забравяли някоя дума, мозъчната активност, отнасяща се до запомнянето на контекстуалния пейзаж, изчезвала. „Използвахме сканирането, за да проследим, колко души мислят за нещата, свързани с пейзажите, във всеки момент от изследването. Това ни помогна да проследим крачка по крачка, как тези изображения и съответно контекст на представянето им се появяват и изчезват в мислите на хората с течение на времето“, обяснява един от водещите автори на изследването Джеръми Мейнинг.

Получените данни свидетелстват, че манипулирането на контекста на спомените позволява тези спомени да изчезнат от паметта. Това на практика означава, че ако искаме негативните спомени да престанат да се връщат и да ни преследват, трябва да се опитаме да изтласкаме съответния контекст от паметта си. За това например трябва да се слуша свързана с печални събития песен в нова обстановка, за да се създаде нов контекст и впоследствие тя да се свързва с положителни емоции.

В същото време изследователи са направили други важни открития за механизма на изтриване на дългосрочни спомени в мозъка. Проучването разкрива, че забравянето е резултат от активен процес, който може да се оприличи на преместването на файлове във виртуално кошче. Откритието може да отвори врата към нови методи за справяне със загубата на памет при състояния като Алцхаймер и други форми на деменция. Новото познание може да помогне на учените да разберат защо някои неприятни спомени се запазват за дълго, какъвто е случаят при хора с посттравматично стресово разстройство.

Спомените се поддържат чрез химични сигнали между мозъчните клетки с помощта на специализирани йонотропни глутамат рецептори. Колкото повече рецептори има на повърхността, където се свързват мозъчните клетки, толкова по-силен е споменът.

Екип, ръководен от Единбургския университет, е установил, че процесът на активно изтриване на спомени протича, когато рецепторите бъдат отстранени от връзките между мозъчните клетки. С времето, ако споменът не бъде възпроизвеждан, броят на рецепторите може да намалее и той постепенно избледнява. Изследователите са доказали още, че активното забравяне на информация по този начин помага на животните да адаптират поведението си към заобикалящата ги среда.

Блокирането на отстраняването на рецепторите с медикамент, който ги задържа на повърхността на клетката, спира естествения процес на забравяне, са открили изследователите. Лекарства, насочени срещу отстраняването на рецепторите вече се проучват като потенциални терапии при загуба на памет, свързана със състояния на деменция. Учените изтъкват обаче, че забравянето може да е важен аспект от ученето и запаметяването.

Следващата стъпка пред екипа е да разбере защо някои спомени се запазват, докато други биват изтрити. Изследователите са разработили техника, която не само локализира спомените в мозъка, ни и разкрива как изглеждат. Методът би могъл да се използва за възстановяване на спомени.

Продължителното използване на антибиотици, които унищожават чревните бактерии, забавя раждането на нови мозъчни клетки и причинява увреждане на паметта. Това са установили биолози от Център по молекулярна медицина, които публикували резултатите в Cell Reports, предаде РИА Новости.

В своите експерименти, изследователите използват мишки, на които в продължение на седем седмици давали обикновена вода. След като към напитката учените започнали да добавят антибиотици, при животните започнал да намалява броят на нервните клетки в частта от мозъка, която е отговорна за прехода от краткосрочна към дългосрочна памет и формиране на емоции.

С този резултат, учените обяснени факта, че чревни бактерии влияят върху развитието на централната нервна система.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.