Преподписването на дипломи е законно, ако се наложи, ще преиздаваме

Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ „Св. Климент Охридски”: По-ограничен прием ще вдигне летвата за вход

Мила Мишева - четвъртък, 13-04-2017 - 19:00

Във всеки университет има случаи на плагиатство, Привличаме чужди студенти с дистанционно обучение от другата година

- Проф. Герджиков, какъв ще е план-приемът на СУ през следващата година? Има ли някакво намаление?

- Да, имаме намаление във връзка с новата методика на Министерството на образованието и науката, при която чрез определена формула се изчислява дали и колко да бъде понижен броят на планирания прием във всяко професионално направление. В тази връзка сме предложили места за 5969 новоприети студенти, като сме намалили приема в професионалните направления „Администрация и управление“, „Религия и теология“, „Икономика“ и „Туризъм“.

- Мислите ли, че е необходима тази редукция, дори и СУ миналата година имаше над 1000 свободни места?

- Точно така. Поради демографската криза кандидат-студентите намаляват, местата са едни и същи на брой, но реално все повече остават незаети. Мисля, че тази редукция е разумна и тя се прилага вече втора година. Единственият проблем е, че има университети, които ще изпитат много сериозни финансови затруднения, и затова имаше реакции от страна на висшите училища от Северна България. Но Съветът на ректорите смята, такова е и моето мнение, че този проблем трябва да се реши с други средства, а не като се спре реформата. Местата трябва да се намалят, а за тези университети да се отдели финансиране заради регионалната им значимост.

- Когато станахте ректор, дадохте заявка, че ще работите в посока вдигане на летвата за прием в СУ. Тази година обаче е сменен форматът на изпита по български език и литература – вместо писмена разработка, кандидатите решават тест. Мислите ли, че това е вдигане на летвата, или по-скоро е снижаване?

- Нито едното, нито другото. Летвата може да се повиши, когато приемаме по-малко студенти, и това изчерпва темата. Реформата, която реализира Министерството на образованието и науката в тази посока, е правилна и аз я приветствам. Промяната на формата на изпита има за цел да доближи приемния изпит до матурата. Това не е въпрос на летва. Държавно-зрелостните изпити могат да я вдигнат, без да сменят формата. По същия начин ние можем да направим формата подобен на матурите и да сложим летвата където поискаме. Това няма връзка с качеството. То зависи от намаляване на броя приети студенти. Тогава ще има по-голяма конкуренция.

- Някои университети въвеждат допълнителни лекции, защото първокурсниците имат дефицит на знанията от училище. Има ли такъв проблем и в Софийския университет?

- Такъв проблем има във всички университети и ние се опитваме от години да го решаваме, като в първи, ако се наложи и във втори курс наваксваме част от пропуските в средното образование. Това не се дължи непременно на понижаване на качеството в училищното обучение, а по-скоро на масовизацията на висшето образование. Ние приемаме всички и именно тази тенденция трябва да се обърне. Качеството на образованието ще се промени, когато променим входа и приемаме по-малко студенти.

- Сякаш обаче реформата, свързана с редукцията на план-приема в университетите, се случва бавно. Кога да очакваме конкуренцията за място в университет наистина да се завърне?

- Преди три години, когато МОН планира в Стратегията за развитие на висшето образование такъв постепенен плавен преход, настоявах за по-революционен и бърз, но тогава не се съгласиха. Сега, след три години, този плавен преход върви към финала и се надявам, че след две години ще стигнем до правилните резултати както по отношение на приема, така и относно парите, които университетите получават за качество като част от общата субсидия.

- СУ е един от много университети, които тази година повишиха таксите за обучение. За какво ще се използват средствата?

- Таксите не са повишени много. Средствата ще се използват за подобряване на материалната база, която ще използват студентите, както и за други инициативи. Като всеки друг университет, така и СУ има ежегоден дефицит. Разходите надвишават приходите и това е един от много начини да преодолеем този проблем. Другите начини са да получаваме повече средства по направленията и специалностите, в които предлагаме качествено образование, да разкриваме програми, които да привличат чужди студенти, и т.н.

- Имате ли план в тази посока?

- Да. След няколко успешни проекта в областта на дистанционното обучение планираме да го въведем от следващата учебна година. Имаме подаден проект за институционална акредитация, който се движи много добре и едновременно с това подаваме няколко предложения за програмни акредитации за отделни програми в областта на дистанционното обучение, което ще бъде много по-достъпно за чуждестранни студенти. Това е така, защото студентите от страни извън ЕС, които плащат високите такси, имат проблем, че освен обучението си, трябва да поемат и разходите си за живот в България и това ги спира. Затова когато се въведе дистанционното обучение, ще се увеличи и броят на чуждестранните студенти. Едновременно с това се опитваме да увеличим капацитета на най-търсените специалности като „Медицина“, „Фармация“ и т.н.

- Наскоро стана ясно, че хиляди дипломи от СУ трябва да се преподпишат от бившия ректор проф. Иван Илчев. Това преподписване обаче законно ли е при положение, че той вече не е този пост?

- Да, законно е. Било е проблем, че той е подписвал, без да полага подписа си, с щемпел. Това не е създавало пречка в друга ситуация, освен при легализация на дипломи. В този смисъл през цялото време проблемът е бил ясен. Когато е възниквала необходимост, проф. Илчев е преподписвал дипломи. Има две възможности в тази ситуация. Едната е документите да се преподписват от него, като това се случва и в момента, вече около 400 дипломи са преподписани. Другата възможност е да преиздадем дипломата и тогава вече право на подпис има действащият ректор. По-лесно е да се направи преподписване. В случай, че проф. Илчев не е в състояние по някаква причина да го изпълни, ще се наложи преиздаване.

- МОН предложи промени в Закона за развитие на академичния състав, които дори предвиждат отнемане на длъжност, ако се докаже плагиатство. Какво мислите за тези мерки?

- Приветствам това. Във всички университети има случаи на плагиатство, при нас също имаше един-два. Ние се затруднихме много в решаването на тези казуси, защото нормативната уредба не е добра. Не е ясно кой има правен интерес да подаде жалба в съда в такива случаи. Не са ясни дисциплинарните мерки, които университетът може да вземе. В един от случаите с МОН си разменяхме преписките в продължение на шест месеца и всеки се опитваше да прехвърли топката на другия.

- Подкрепяте ли идеята за въвеждане на минимални национални критерии при конкурс за академична длъжност и занижени ли са те в момента?

- Решението университетите сами да определят критерии за академичните длъжности е правилно. В повечето страни е така, но ние го направихме по лош начин, именно поради липсата на тези национални критерии. Това е причината много университети да се възползват и да присъждат степени без достатъчно покритие. Това обаче не оправдава носталгията по ВАК. На практика и сега има изисквания в закона, но те са само едно-две. Всеки университет е решил въпроса, като е създал критерии на ниво висше училище или професионално направление. В някои от случаите те не са достатъчно високи. И няма нито един университет, в който да са еднакво високи във всички направления. Например нашият Физически факултет се хвали с това, че има най-високите изисквания изобщо в страната, но това не е така във всички факултети. Ние се опитваме да променим това. Първо си поставихме за цел да определим по-високи университетски критерии. На второ място, Центърът по качеството към СУ предложи да бъдат приети критерии за атестиране на преподавателите, които са три пъти по-високи от досегашните. И те не се отнасят само за заемане на длъжности, но и за периодичното атестиране.

- Честно ли ще бъде за бъдещите кандидати оттук нататък летвата за академична длъжност да е по-висока спрямо тези, които вече са я придобили, като са минали по-лесната процедура?

- Има голям дебат по въпроса. Обсъжда се, ако се въведат по-високи критерии, дали не трябва да се направи преглед и на длъжностите, придобити през миналия период. На мен това ми се струва справедливо, проблемът е, че изниква въпросът защо в такъв случай не се прегледат и още по-старите длъжности, придобити по времето на ВАК. Какво гарантира, че званията (в момента длъжности), получени от ВАК, ще отговарят на новите критерии? Ако ще се прави проверка назад, то трябва да се прегледа всичко.


Визитка:

Роден е на 28 февруари 1963 година

Професор по римска литература и доктор на филологическите науки (антична и средновековна литература)

Завършил е Хумболтовия университет в Берлин, специализирал е в Австрия (1994) и Германия (1997)

Бил е заместник-министър на образованието и науката (2001-2003), управител на фонда "Научни изследвания" (2008-2009), а от 2010 до 2015 г. е зам.-ректор на Софийския университет

Научните му интереси са в областта на античната и средновековната литература, философията и политическата мисъл

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.