Ексгубернаторът Бил Ричърдсън сътвори фалшива новина

Наемник на Василев ръси смешки срещу $5 млн.

Агенция Монитор - четвъртък, 14-09-2017 - 17:47

Съчини, че Пеевски бил собственик на КТБ, а Българския Мадоф – служител

Пенсионираният бивш губернатор Бил Ричардсън намери смехотворен начин да оправдае даренията от 5 милиона долара, които му е правил Цветан Василев, като използва медийната си трибуна в САЩ, за да пише откровени неистини в негова защита.

Ричърдсън, който официално движи процедурата в САЩ по искане на закрила на Цветан Василев на база глобалния акт Магнитски, написа преди два дни в сайта близък до неговата партия „The Hill” свое лично мнение как Законът Магнитски може да се приложи спрямо България и колко подходящ бил случая на Българския Бърни Мадоф – Цветан Василев, за тази цел.

Наред с обичайните опорни точки, които официалните и неформалните (но при всички случаи добре платени с пари откраднати от КТБ) защитници на Цветан Василев ръсят постоянно, ексгубернаторът е построил тезата си върху откровени лъжи, които дори непредубедения американски читател, който закономерно не е запознат с обществените процеси в България, трудно би възприел за възможни. Особено недоумение и яростно почесване по главата буди твърдението на достолепния бивш политик, че Корпоративна търговска банка е създадена от Делян Пеевски, а Цветан Василев е шеф на борда на трезора. Дори силно напечен от слънцето фермер в Ню Мексико трудно би повярвал, че по времето, когато е бил абитуриент Пеевски е основал банка. Още повече че при поставянето на КТБ под спецнадзора на БНБ, публично бе представено удостоверение, че издателят ни няма никакви кредити или влогове във фалирания от Василев трезор. А семейството му редовно си е погасявало задълженията и няма непогасени кредити. Няма и никакви активи, предмет на съдебни дела, свързани с несъстоятелността на банката.

Да не говорим за чистия алогизъм, Цветан Василев, който е мажоритарен собственик и в това си качество председател на Надзорния съвет на КТБ, т.е. длъжност без оперативни функции, да бъде наричан просто шеф на борда на банката. Уж, Василев е жертва, понеже лоши хора са му взели бизнеса, а пък от „анализа“ на скъпоплатения му лобист излиза, че той в бил само ръководител на банката, а нейн създател бил същия този човек, дето му я фалирал, че даже и я национализирал.

Цялата бутафория на тази фалшива новина, спусната като част от защитната пледоария на Василев води до няколко извода. От една страна, напълно се доказва, че внасянето на иск по закона „Магнитски“ е не реално и в техническата реализация на това не вярват дори и инициаторите му, тъй като не си служат с никаква фактология. Тоест, целта е единствено и само вдигане на пропагандна пушилка, зад която Българския Бърни Мадоф да се опита да си спечели време и да отложи очакващото го съдебно възмездие за дупката от близо 5млрд. лв., която остави в източената от него банка. Вижда се, също че нюхът за инвестиции на мустакатия аферист е ислно надценен, тъй като срещу 5 милиона долара, които вече разкрихме, че през годините е наливал във фондацията на Ричърдсън, обслужването, което получава е на ниво треторазрядна комедия. Много показателно е, обаче как балоните, които пенсионирания политик надува в САЩ се разнасят на българска територия. Очевидните противоречия са безкритично публикувани и дори на места дораздути в медиите от Фабриката за фалшиви новини създадена от олигарха Иво Прокопиев чрез неговата група „Капитал“ и присъдружните им сайтове, също собственост на олигарси. Прокопиев и побратимите му, Цветан Василев, Огнян Донев, Гриша Ганчев и Сашо Дончев, развили по съмнителен начин бизнеса си под крилото на техния ментор Фетхуллах Костов има сериозни проблеми с правосъдието. Последния защитен сюжет, който разградския олигарх се опитва да развие за спасението на групичката си е, че това са „прозападно настроени хора“, мачкани от ложите. Опитите на Цветан Василев, чрез американските си лобисти, да се намести в това алиби, обаче садоста тромави. Най-малкото, защото той самия е твърде тясно свързан с „лошите руснаци“, от които търси закрила. Руската му връзка лъсна още след краха на пирамидата КТБ, когато Василев се опита да прехвърли намиращите се под негов контрол „БТК“, „Дунарит“, „Авионамс“, „ТВ 7“, „НУРТС“, „ГАРБ“ и „Фърст диджитъл“ на приближения на руския православен олигарх Константин Малофеев белгиец Пиер Луврие, срещу „колосалната“ сума от 1 евро, а впоследствие „сделката“ беше развалена, но само за да влезе в схема с друг руснак – Дмитрий Косарев. Именно приятелят на тези знаменити руски бизнесмени, който е обучаван през социализма в Полша, а после овладява банката, която неофициално си е партнирала през годините с КТБ, сега се опитва да се изкара „прозападен бизнесмен“, молещ за закрила Вашингтон. Единственото, което трябва дап олучи Цветан Василев е, справедливата присъда за откраднатите пари на вложителите в КТБ, които той източи по класическата схема на Понци, чрез която американският му еквивален Бърни Мадоф ужили милиони американски граждани.

 

Далаверите го извадиха от политиката

Щедро представяния у нас като „губернатор Бил Ричърдсън“ не е такъв вече от доста години. Разбира се, че Ричардсън съвсем не е кой да е, напротив, влиянието му е силно, а думата му се чува. Или поне така е било до 2009г. Бивш посланик в ООН, министър на енергетиката при Бил Клинтън и два мандата губернатор на южния американски щат, Ричардсън скоропостижно потъва отвъд политическия хоризонт, малко преди да стане през 2009г. министър на търговията в правителството на Барак Обама. В публикация на „Труд“ се посочва поредицата от корупционни скандали белязали кариерата на Ричърдсън и предвещали нейния крах. Най-сериозният скандал го застига по повод провеждано разследване на ФБР за една от най-големите финансови афери в най-новата история на САЩ, свързана със закупуването на общински облигации и мафиотско отклоняването на публични средства от американските градове и общини. Невъзможно е било да се изчислят щетите от тази афера, които със сигурност възлизат на милиарди долари, но 4 от банките, участвали в измама - UBS, Bank of America, Chase и Wells Fargo, се съгласяват да сътрудничат на разследването и доброволно възстановяват 673 милиона долара, което е показателно за действителния размер на откраднатото от престъпната група. Малко преди да бъде номиниран за поста в администрацията на Клинтън, Ричардсън оттегля кандидатурата си и се скрива от прожекторите. Той не е сред обвиняемиете по мегаделото, но един от осъдените бизнесмени участвали в схемата Дъг Голдъбрг предизвиква нечуван скандал, тъй като в показанията си в прав текст заявява, че е дал на Комитета за политическа дейност на Ричардсън общо 100 000 долара, в замяна на което самият губернатор му е казал, че ще ги „наемат“ като консултант по сделка за 400 милиона долара, това остава без последствия. Преди да гръмне аферата с Моника Люински, пък Ричардсън, който по това време е посланик в ООН, предлага висок пост в организацията и солидно възнаграждение на стажантката, като съмненията са, че това е в замяна на нейното мълчание, както и срещу бъдещи политически дивиденти. Следващата афера, която изплува от богатата биография на лобиста-политик има и сексуален привкус. През 2007г. държавна служителка подава жалба срещу него за сексуален тормоз, а Ричардсън й плаща 250 000 долара за да мълчи по случая. Първият проблем е, че средствата са платени не от него самия, а от негови поддръжници, като парите са наредени чрез мексиканска банка, по сметка на адвоката на жената. Впоследствие се разбира, че споразумението между Ричардсън и жертвата на сексуален тормоз е изготвено от Хилари Томпкинс, бивш съветник на губернатора, а след това влиятелен служител в администрацията на президента Барак Обама. И от това разследване обаче, както и от всички останали, Ричардсън се измъква сух. Тънката подробност е, че далаверите му се разминават в годините, в които Демократическата партия към която принадлежи е на власт, а в момента стопанин на Белия дом е републиканецът Доналд Тръмп, който няма никакъв досег с политико-лобистките мрежи изградени в миналото от пенсионирания бивш политик Ричърдсън.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.