Личен архив
Феноменът „бърнаут“ ни води до емоционално изчерпване и оттам до дехуманизация

Младен Владимиров, психолог: Важно е не какво ни казват децата, а как го казват

Яна Йорданова - четвъртък, 07-09-2017 - 17:39

Семейството, което познавахме от „Гераците“, остана в миналото * Да си самотна майка се превърна в институция

- Г-н Владимиров, стана ежедневие да се сблъскваме със случаи на насилие между подрастващи. Сега обаче 11-годишно дете посегна на живота си, поне това сочи последната информация. Защо не можем да се преборим с агресията, въпреки че непрекъснато дискутираме мерки за справяне с проблема?

 

- Мерките, които се обсъждат, най-често са свързани с междуличностната агресия. При нея става дума за конфликти между деца - независимо дали са във виртуалния свят, или са сбивания в училище, футболно хулиганство и др. При случая с 11-годишното дете от Стрелча обаче имаме агресия, насочена към себе си. Това е по-различно и ако приемем последната информация, че детето се е самоубило, това е сигнал за нещо много дълбоко. Колкото и да приемаме агресията като нещо негативно, тя има и инстинктивна природа, целта на която е донякъде да ни съхрани. Чрез нея може да поставим граници и инстинктивно да се предпазим. Самоубийственият акт с ловната пушка е много по-дълбок симптом. Той е свързан със смисъла на съществуване, най-вероятно с депресия. Агресията е просто поведенческо отреагиране, докато депресията е хронично състояние, за което трябва да се търси специализирана помощ. В повечето случаи обаче ние не обръщаме внимание на това. За съжаление нямаме разбиране за психичното здраве и възприемаме тихите и затворени хора като нещо нормално, едва ли не смятаме, че настроението им е просто такова. Те обаче носят в себе си депресия, която може да доведе до желанието за самоубийствен акт. Разбира се, разсъжденията ни са в посока на това, ако приемем информацията, че детето наистина се е самоубило. Но това е работната версия засега.

 

  • Оказа се, че детето е оставило и послание на родителите си. Как обаче можем да разберем, че нещо се случва с детето ни, че то има проблеми?

 

  • Много е трудно, дори за специалистите.

 

  • Не се ли наблюдава промяна в настроенията все пак, в поведението?

 

- При депресията би трябвало да се наблюдава такава промяна, но често пъти апатията, безпричинното плачене, занемаряването на външния вид, отказът от хранене, проблемите със съня, със социализацията са знак. Ако детето променя хранителния си навик, става по-затворено или пък ноктите му започват да се цепят, венците да кървят, това са все индикации, че нещо се случва с него. За съжаление много често ние като възрастни поставяме етикета “то влиза в пубертета”. Някак си много лесно обясняваме всичко с това, поставяме розовите очила и казваме, че всичко е временно. Поведенческите и психичните проблеми обаче не са като синина, която можем да прикрием с грим, докато отмине. Напротив, с времето тези проблеми се задълбочават, трябва да се изследват причините, да се покаже на детето или на страдащия човек, че той не е сам. Дори ако направим само това, да протегнем родителска ръка, без да отправяме критика, можем да помогнем.

 

  • Свикнахме някак си да казваме, че е скъсана връзката родител-дете. Дори вече звучи тривиално, но кое доведе до срив в тези отношения?

 

- Самото българско семейство изчезна. Все повече самотни родители отглеждат деца. Често родителите са неизвестни. Да си самотна майка се превърна едва ли не в институция. Това е нещо, което помага при влизане в детска градина, гарантира социални помощи. Онова семейство, което познаваме от произведения като „Гераците“ на Елин Пелин изчезна, няма го българското патриархално семейство, което се е грижило за оцеляване на рода и като обръчи на бъчва е държало всички дъски заедно. Това вече не съществува. В определени краища на страната родителите са на гурбет в чужбина и баби и дядовци отглеждат внуците, което е разлика от няколко поколения. Това са ценностни кризи. Погледнете колко бързо се променят технологиите, така се развиват и днешните младежи. В същото време ги отглеждат хора на по 70 години.

 

- Кои са причините за всичко това?

 

- Много са причините за това - преходът към индустриално общество. За нас е важно да натрупаме капитал. Вече сме общество, за което материалните ценности и придобивките имат повече смисъл от общочовешките. Точно това е и едно от обясненията за агресията, защото виждаме, че човешкият живот и здраве вече са нещо преходно. В момента може би сме се вторачили в последните случаи във Виноградец и Стрелча, но нека си спомним, че преди около месец младеж в Триград отне автомобил, удари човек и избяга, а след това се самоуби. Всъщност съществуват много рискове пред психическото и личностно развитие на децата ни. Затова трябва да осъзнаем, че те не са умален модел на възрастните и че им е необходимо време, за да станат като нас. Не бива да им делегираме отговорности, свързани с отглеждането на по-малки братя и сестри, баби и дядовци, самоподготовка за училище.

 

- Защо обаче децата не търсят нашата помощ? Ето, 11-годишното дете от Стрелча е оставило послание до родителите си, но защо не е потърсило никого за помощ?

 

- Най-вероятно не е било чуто. Преди много години по време на война много хора са загивали на фронта и деца са оставали без родители. Тогава не е използван терминът „осиновяване“, а „чуваници“. Това показва, че детето е било взето, за да бъде чувано. Някои възрастни по селата и сега го използват. В момента заменихме глагола „чувам“ с „гледам“, което е достатъчно показателно за нашето разбиране за грижата към детето. Смятаме, че детето трябва да бъде материално осигурено, все по-често дрехите и смартфона показват грижата ни към него, а все по-забързани, нямаме време за пълноценно общуване. Трябва да чуем не какво ни казва детето, а как ни го казва. Понякога тембърът, паузите говорят много повече от самите думи.

 

- Излезе наяве и друг случай на насилие в детска градина. Защо се загуби доверието между родители и учители?

 

- В българското училище и детски градини през последните няколко години се случват страшно много реформи. Всичко това води до промяна, която обикновено се свързва с чувство за несигурност. От друга страна, професията учител е силно застаряваща. Знаете, че все по-малко хора искат да станат част от системата на образованието. Трябва да имате предвид, че тази професия е силно натоварваща. Така нареченият феномен „бърнаут“ ни води до емоционално изчерпване и оттам до дехуманизация. Професионалният стрес може да доведе дори до грубо отношение към другия. Някак си обществото свали доверието си от учителската професия и учителите не се чувстват подкрепени. Така те говорят на различни езици с родителите. Въпреки че от миналата година функционира новият закон за предучилищно и училищно образование, в който са предвидени обществени съвети и по този начин родителите да са в помощ на учителския колектив, но това все още е в сферата на добрите пожелания. Затова трябва да се въоръжим с воля и търпение, за да видим партньорството родители-учители, та дори и на местната власт. Тогава ще видите, че случаите на насилие в детски градини и училища ще станат по-скоро изключение.

 

- Кога обаче ще стане това?

 

  • Понякога трябва да се вдигне много висока температура, за да се убият вирусите. Лошото е, че цената я плаща най-слабият елемент в системата – детето.

 

Визитка:

 

Завършил е психология и е специализирал семейна терапия и организационна психология

Сертифициран кризисен психолог с опит при оказване на психосоциална помощ при кризи и екстремни ситуации. Притежава повече от 10-годишен опит в психологическото консултиране на деца и семейства Разработвал и провеждал училище за родители и тренинги за управление на гнева

Провел е научни изследвания, посветени на професионалния стрес и влиянието му върху соматичното и психичното здраве

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.