Семействата на гурбетчии не са пълноценни

Христо Монов, психолог - вторник, 19-12-2017 - 18:18

Данни от различни проучвания показват, че децата на икономическите емигранти у нас са между 220 000 и 240 000. Това са деца, които живеят с баби и дядовци, вместо с родителите си. Един дядо и една баба могат да дадат много обич и грижа, но не могат да дадат такива образци на поведение, които са адекватни на съвременния свят. Тези семейства, в които има трудови мигранти, са нефункциониращи семейства.

Родителите имат мотива да работят за семейството и никак не им е лесно единият да е примерно в Гърция, другия в Испания, а децата да са далеч от тях в България. Мотивите са за семейството, но де факто семейството не функционира. Семейството е тук и сега, една общност, която трябва да се случва в едно време и пространство.

Другото, за съжаление е измислен модел за семейно функциониране. Такъв модел не помага и не влияе добре за развитието на децата. Колкото и да са благородни мотивите на родителите, отишли да работят зад граница, за да осигурят по-добро бъдеще на наследниците си.

Тези деца са в една затруднена ситуация в сравнение с връстниците си, които живеят с родителите си. Те се сблъскват с различни проблеми, най-често при тях се забелязва липсата на емоционално приемане на околния свят, както от околния свят към тях, така и от тях към околните. Те не са свикнали да се разкриват емоционално, тъй като не са имали тази подкрепяща среда. Преди родителите, заминали на работа в чужбина, общуваха с децата си чрез скайп, а сега чрез Фейсбук, а това елиминира възможността за емоционално топло общуване.

Когато имаш някаква неудача в училище или скарване с близкия приятел, тогава на човек му е необходимо някой да го прегърне, да има рамо, на което да изплаче. Така че най-чести са емоционалните проблеми. Тук идват и поведенческите им проблеми.

Някои от тях имат по-големи материални възможности, отколкото техните съученици и връстници. С нови телефони и маркови дрехи тези деца компенсират липсата на емоционални взаимоотношения.

Трудовата емиграция, разделила семейството, оказва негативно влияние и върху самотния родител, останал тук и поел грижата за децата. Тези родители са подложени на един много опасен стрес. Този стрес е малък по интензивност, но дълъг по време, а това е най-изхабяващото за психиката и води до различни нарушения в нормалното й функциониране. Една семейна връзка не е само да вържем бюджета, а това да споделяме с любимия всекидневно доброто и лошото.

Този стрес не води до рязка промяна в човек. В тези случаи става дума за едно натрупване. Често околните не могат да забележат промените в този човек, не могат да разберат, че той преживява някаква лична драма, може би защото го виждат всеки ден. Но един такъв човек постепенно става по-неуверен в себе си, по-недоволен от живота си, по-раним и затворен.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.