Доц. Елица Димитрова, Институт за изследване на населението и човека при БАН:

60% от децата в България се раждат без брак

Яна Йорданова - понеделник, 31-07-2017 - 18:55

Заради емиграцията намаляват жените във фертилна възраст

- Доц. Димитрова, статистиката сочи, че броят на жените в детеродна възраст намалява. Коя е причината за този проблем?

  • - Данните сочат, че през 2016 година спрямо 2011-та действително има сериозен спад в броя на жените в детеродна възраст. Според данни на НСИ броят на жените във фертилна възраст в края на 2016 г. е 1 539 хил., като спрямо предходната година намалява с над 22 хил., а спрямо 2011 г. - с над 111 хиляди. Това е тенденция, която започва от началото на 90-те и е свързана с навлизането в репродуктивна възраст на все по-малки по размер поколения. Спадът се дължи също така и на емиграцията. Ако към цитираните данни добавим и мъжете, то се оказва, че населението, което трябва да създава деца и семейства, да участва на пазара на труда, непрекъснато намалява у нас – това е сериозен проблем.

 

  • - В кои региони се забелязва най-вече тази тенденция?

  • - Във всички региони на страната има интензивен спад в броя на населението в репродуктивна възраст. Разбира се, този процес протича с различни темпове. В София и големите градове - Пловдив, Варна, Бургас, картината е по-благоприятна, тъй като има по-добри условия за живот и работа. Поради това и раждаемостта е по-висока в икономически най-развитите населени места в България. Интересна е обаче и друга тенденция. В градове като Сливен например раждаемостта също е по-висока от средната за страната, което може да се обясни със значителния брой ромско населението. Така че в регионален план имаме контрастна картина в страната. От една страна са икономически развитите градове, в които повече млади семейства решават да имат деца, а от друга - по-бедните населени места с многобройно ромско население, в които „високата“ раждаемост е следствие на бедността и тоталната маргинализация.

 

  • - Каква е тенденцията обаче - ражда ли българката все повече, отчита ли го статистиката?

- По данни на НСИ през 2016 г. в страната са регистрирани 65 446 родени деца. Тоталният коефициент на плодовитост, т.е. средния брой деца, които се падат на една жена в репродуктивна възраст през 2016 г. е 1.54. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24, а през 2015 г. - 1.53. Това показва, че има плавна тенденция на увеличение на раждаемостта през последните години. Средната стойност на тоталния коефициент на плодовитост за всички страни в Европейския съюз (ЕС-28) е 1.6 за 2015 г. Това показва, че България е по-скоро в средата на класацията по отношение на нивата на раждаемостта, измерени чрез тоталния коефициент на плодовитост. Проблемът е, че това ниво е по-ниско от необходимото за заместване на поколенията. Въпреки положителната тенденция все още сме далеч от двудетния модел, който осигурява заместване на поколението на родителите от родените деца.

 

  • - Колко жени у нас обаче имат по три и повече деца?

  • - Докато през 1990 г. първите раждания са били 52 515, то през 2015 г. те намаляват почти наполовина и достигат 33 425. Почти двукратен е спадът и при вторите раждания. През 1990 г. родените втори деца са 38 950, а 25 години по-късно броят им намалява до 24 185. При третите раждания в периода 1990-2015 г. също наблюдаваме тенденция на спад. През 1990 г. третите раждания са 8801, като след почти двойно намаление те достигат 4960 през 2015 г. Интересното е обаче, че през последните няколко години се забелязва увеличаване на броя на родените втори деца. При раждането на три и повече деца обаче няма промяна, т.е. многодетният модел остава относително непопулярен сред семействата у нас.

 

  • - Статистиката сочеше, че българката ражда първото си дете на 27 години, сега има ли промяна в това отношение?

  • - От 60-те до началото на 90-те години на миналия век средната възраст на раждане на първо дете в България запазва относително постоянно равнище от около 22 години. След 1990 г. обаче следва период на увеличение на показателя, като през 2016 г. средната възраст на раждане на първо дете е 27 години. Трябва да се отбележи обаче, че въпреки нарастването на възрастта, в която жените в България раждат първите си деца, в сравнителна перспектива по-възрастовият модел на раждаемостта в страната е сравним по-скоро с модела, преобладаващ в Източна Европа (Румъния, Хърватска, Унгария и др.), отколкото с този на западно-европейските и средиземноморските страни, в които средната възраст на раждане на първо дете е около 30 години.

Това означава, че жените в България, които раждат първите си деца, имат достатъчно време да родят още едно дете, в случай че имат такива планове и възможности за отглеждане на повече деца.

 

  • - Забелязва ли се промяна в отношението към брака?

  • - Сред съвременните млади хора на ниво мислене и ценности има голяма промяна по отношение на разбиранията за това какво представлява семейството. Вече почти 60% от децата се раждат от майки, които нямат сключен граждански брак с бащата на детето. Това са деца, които се отглеждат от млади двойки, които живеят заедно и решават да имат дете, но бракът за тях не е необходимо условие, за да станат родители.

 

  • - А променя ли се отношението на българката към кариерата?

  • - Да, една част от младите жени в България имат повече възможности за обучение и за професионална реализация. Това дава отражение и върху техните решения кога да имат семейство и деца. За голяма част от жените, които искат да се утвърдят като професионалисти в дадена област, съчетаването на работа и семейство често пъти се оказва трудно постижимо.

 

  • - Тоест не можем да кажем, че вече семейството, а не кариерата е определяща за нас?

  • В България все още съчетаването на работа и семейство е проблем за работещите жени. Ако погледнем обаче скандинавските страни или Франция например там възможността за съчетаването на платения труд и ангажиментите, свързани със семейството и децата, е основната причина за „висока“ раждаемост. Липсата на политики, насърчаващи баланса между работа и семейство в България, е в ущърб на младите жени, които искат да се развиват професионално, без обаче да се налага да правят компромиси със семейния си живот и раждането на дете.

 

  • - Какви други интересни тенденции забелязвате?

  • - Интересна е тенденцията на увеличение на вторите раждания, която наблюдаваме през последните няколко години. Раждаемостта над 35 години също бележи увеличение. Това показва, че една част от семействата, които са отлагали раждането на второ дете, през последните години реализират намеренията си да имат още едно дете.

 

Визитка:

- Доц. д-р Елица Димитрова е ръководител на секция „Възпроизводствени процеси и структури на населението“ към Института за изследване на населението и човека при БАН

- Работи в областта на социално-демографските изследвания, свързани с раждаемостта, семейството, социалната политика, здравния статус и стареенето на населението

- Специализирала е в областта на демографията и демографските методи в редица престижни университети и институти в Европа и САЩ

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.