Най-много 10 хлапета трябва да бъдат настанени на едно място

Бившият зам.-министър на правосъдието Вергиния Мичева-Русева: Осъдени деца ще помагат в болниците

Боян Димитров - сряда, 22-03-2017 - 18:38

Повечето в интернатите не могат да четат и пишат

 

- Г-жо Русева, участвахте в изготвянето на нов законопроект за детското правосъдие. Кои са основните точки, които искате да промените, за да накарате системата да работи по-добре и в полза на децата?

- Медиацията и възстановително правосъдие са много важни точки в този законопроект. Всъщност едно от съществените неща, които сме предвидили, е при определяне на възпитателната мярка да ползва семеен съвет. Това означава, че вместо детето и съдията да си говорят и той да вземе решение каква е подходящата мярка, да се съберат близките му, които да видят как могат да помогнат на този палав младеж или девойка. Какви мерки биха сметнали те за подходящи, които да предложат на съдията, и да бъдат приложени. Или детето да не ходи на дискотека, или да не излиза в определени часове, или ще го наблюдават да ходи на училище, ще го вземат, ще го връщат.

 

- Какво ще рече това?

 

- Идеята е децата да възстановяват щетите. Ако имаме неимуществени вреди, да ги накараме да ги възстановят като полагат труд. Или да работят на обществени благотворителни места. Например в болница или да четат книги на възрастни, или да се извинят. Някакъв труд, да усетят как се случват нещата в живота, не всичко да им бъде на готово. Да можем да ги научим на навици.

 

- Разкажете ни за законопроекта и работата около него. Какви трудности срещнахте?

 

- Започнахме да работим този проект в началото на 2015 година. Направихме голяма работна група с идея да поканим хора, които са от различни министерства. Събрахме доста хора, но се оказа, че работата е изключително трудна.

 

- Какво направихте, за да решите тези спорове?

 

- Минахме на варианта с малка работна група и с нея изработихме законопроекта и после го представихме в голямата работна група, за да могат всички институции да изявят становище. Това беше един наистина много труден период, за да може да стане един добър закон.

 

- Кое е най-важното в него?

 

- Най-важното е, че децата до 14-годишна възраст са наказателно неотговорни, каквото е общото ни разбиране и по Наказателния кодекс, изобщо по ангажиментите, които България е поела по всички международни актове. Това е закон, който трябва да се спазва, и много основен закон, който касае отклоняването. Непълнолетен, който извърши престъпление, може да бъде съден по общия наказателен ред или да му се наложат само възпитателни мерки. За това се казва и отклоняване. Отклоняване от наказателна отговорност, тоест даваш му друга възможност да поправи вредите и да се превъзпита, но да не остане ненаказан в никакъв случай.

 

- Вярно ли е, че 90% от децата, които са настанени в интернати, седят там без определен срок?

 

- Да, вярно е. 90% от съдебните решения не определят срок за настаняване, което означава, че най-малко подходът на съда е формален. Той не вика децата, не изслушва местните комисии, не назначава служебен защитник или пък адвокат, който детето иска да си ангажира. Общо взето, не е истинска съдебна процедура и затова вторият основен момент в новия закон е всъщност съдът да е този орган, който да определи първо дали детето трябва да бъде отклонено, да вземе решение след това какви да бъдат възпитателните мерки. И накрая да се види изпълнението на тези възпитателни мерки.

 

- Как може да се следи изпълнението на тези мерки?

 

- Всеки месец съдията трябва да получава доклад какво се случва с детето, дали се изпълняват мерките, има ли подобрение, за да прецени има ли необходимост от промяна. А дори и детето да е настанено в затворена институция, каквато не можем да отречем, че трябва да има, тогава съдията дори трябва да ходи на място да се среща с детето.

 

- Би ли проработила тази практика?

 

- Тази практика я има и в други държави и смятам, че работи, защото личният контакт с една авторитетна фигура, каквато е съдията, ще има много по-голямо влияние върху детето, отколкото някой друг, който го посещава. Това е един от основните моменти, всъщност съдията, който ще определя възпитателните мерки. Отива се до съдебна процедура и там сме описали обжалванията на мерките, процедурата по събиране на доказателства, описали сме и настаняването в тези затворени институции.

 

- Ще има ли промяна в т.нар. затворени институции?

 

- Предвидено е затворената институция да е много по-различна от сегашната. Най-много десет деца ще бъдат настанявани там. Не повече. Защото много деца, събрани на едно място, каквато и да е обстановката, колкото и да са квалифицирани експертите, няма да могат да се справят.

 

- Каква е идеята?

 

- Десет деца, които живеят в една къщичка. В един дом, които заедно ходят да пазаруват, ако е възможно, готвят заедно, да могат да видят как се произвежда. Защото в момента в интернатите децата ядат в един стол. Или храната им се носи от кетъринг, или някъде им готвят. Те не знаят как се приготвят всъщност ястията. Въпросът е наистина да видят децата как се случват нещата, как се формира бюджет, как се готви и важното е, че настанените в тези институции трябва да ходят в общото училище.

 

- Каква е ситуацията с учебните занятия в момента?

 

- Към настоящия момент интернатите представляват една сграда за спане и друга, която е училище. Децата ходят на училище в самата затворена институция. Те са на възраст от 8 до 18 години, събрани на едно място. Много от тях, въпреки че по документи имат завършен някакъв клас, не се справят с четенето – не могат да четат и да пишат. Тъй като това представлява училище, там са длъжни да преподават по програмата във всяко школо. Например за шести клас детето трябва да мине материала, без да се съобразяват, че то не може да чете и пише. Тоест за нас е важно да има индивидуална работа. В новия дом в затворена институция децата трябва да ходят на редовното училище. Ако се установи, че детето бяга, не ходи на училище или пък е на такова ниво, което не съответства на реалното училище, трябва да си има ресурсен учител вътре в този дом.

 

- Ще бъде ли ефективен този начин на обучение?

 

- Важно е децата да могат да четат, да пишат и да получат някакви умения. Да научат нещо положително, след като бъдат освободени, да могат да се справят сами в живота. А сега се оказва, че бидейки в интернат, ги пускат обратно в рисковите семейства, които ги карат да крадат и да просят. Или пък бедните семейства не могат да им осигурят нищо и децата се връщат отново на улицата към кражбите. Това трябва да се спре. И затова сме предвидили в тези затворени институции да се предоставят джобни пари за децата. Тези 35 лева, които се дават за дете в семейството, трябва да се дават на осъдените, за да могат те сами да разполагат с тях, а не да ходят да крадат или да извършват сексуални насилия върху хората, които са от близките села.

 

- Стана ясно, че 11 хиляди лева струва издръжката на едно дете. Отиват ли обаче при детето тези пари?

 

- Аз не казвам, че те се разходват погрешно. Но те се разходват първо за отоплението, за заплатите на целия персонал, който е вътре в институцията, за храната, за транспорт, ако се наложи. Междувременно са облечени много лошо, обути са зле, нямат четки за зъби, паста и сапун. Начинът на издръжка не е правилно определен. Например издръжката на затворите е по друг начин. Тя е определена по бюджет, тя не следва детето, не следва затворника. А тук издръжката следва личността и затова се оказва, че е необходимо в домовете да има повече деца, за да могат да имат по-голям бюджет. Много често децата бягат. Когато едно дете избяга, го обявяват за издирване, но директорите не съобщават на МОН, защото им намаляват бюджета. Парите трябва да се отпускат по друг начин. Затова ние искаме в една затворена институция като има десет деца, бюджетът ще бъде за толкова.

 

- А за какви провинения най-често според вашите наблюдения влизат децата в тези интернати?

 

- Кражби, просия, може би. Препоръчително е, когато отидеш да говориш с деца, да не ги питаш за какво са там. Аз, общо взето, спазвам това правило. Обикновено питам преподавателите, възпитателите за какво са там, какви са провиненията и най-често това са кражби. И в Бойчиновци е така. Това са обикновено деца ромчета.

 

- Децата оплакват ли се от преподавателите?

 

- На мен не са ми споделяли децата, но знам от Държавна агенция за закрила на детето, че имало много обаждания на безплатната линия за упражнено насилие, но лично на мен не са се оплаквали. Винаги ги питам как се чувстват, имат ли оплаквания, но никой не ми е споделял.

 

- Колко са сигналите на тази линия?

 

- Не знам, но знам, че не са малко.

 

Визитка:

 

Завършила е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”

От 1996 до 2005 г. последователно е младши съдия в Окръжен съд-Разград и съдия в Районен съд-Разград. След това работи като съдия в Окръжен съд-Разград до 2008 г.

От септември 2008 г. до октомври 2012 г. е международен граждански съдия в EULEX Kosovo

Работи в Софийския градски съд до 2014 г.

От декември 2014 до 2017 г. е заместник-министър на правосъдието

 

 

 

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.