Емил Радев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ:

Кибератаките станаха модерната и невидима заплаха в 21-ви век

Яна Йорданова - сряда, 27-09-2017 - 20:00

Когато някой вкара зловреден код в сайта ти, става и финансово привлекателен * Трябва да ъпдейтнем нормативната си база и санкциите да се налагат бързо на нарушителите

- Г-н Радев, само преди ден Агенция Монитор за пореден път бе подложена на хакерска атака. Оказва се и че близо 77 000 компютъра у нас са ударени от хакери само тази година. Какво трябва да направим, за да преборим киберпрестъпленията?

- Драстичното увеличение на престъпната дейност в киберпространството, нарастващото използване на киберинструменти за постигане на геополитически цели налага Европейският съюз да изгради по-силна и устойчива на кибератаки система. Затова Европейската комисия съвсем наскоро предложи мерки за повишаване на сигурността. Сред тях е и създаването на нова агенция на Европейския съюз за киберсигурност, която ще подобри готовността на ЕС за реакция, като организира учения по киберсигурност и осигурява по-добър обмен на информация. Агенцията ще подпомогне още прилагането на директивата за мрежова и информационна сигурност, в която са предвидени задължения за националните органи да докладват при случаи на сериозни инциденти. Агенцията ще помогне и за налагането на обща нормативна уредба за сертифициране. Мога да сравня това с надеждността, която дават етикетите на потребителите относно консумираните храни. По този начин и сертифицирането ще осигури надеждността на милиарди устройства. Предвижда се създаването на европейски експертен център за научни изследвания в областта на киберсигурността, който да ни подпомага за разбирането на готвещите се кибератаки. Трябва да се засили и способността за киберотбрана. В бъдеще може да се разглежда и възможността за създаване на нов фонд за реакция при спешни случаи в областта на киберсигурността в полза на тези държави членки, които надеждно са изпълнили всички мерки. Фондът би могъл да предостави и спешна подкрепа на страните по същия начин, по който се използва помощ в случай на горски пожари или други природни бедствия. Предлага се и директива за борба с измамите и подправянето на непарични средства. Тя ще разшири обхвата на представите на престъпленията, свързани с информационни системи, за да се включат всички платежни транзакции, включително и тези с виртуални валути. Много важна роля играе българският еврокомисар г-жа Мария Габриел, под чието ръководство ще се разработят тези инструменти. Тя ще е ангажирана със създаването на новата агенция за киберсигурност и новата нормативна база.

- Кога обаче е възможно да заработи всичко това?

- Едва ли това ще стане факт през следващите няколко години, но е важно, че киберсигурността вече е поставена на едно от първите места при спазване на сигурността на всички граждани, с оглед на терористичните заплахи и хакерските атаки към различни институции. Става дума за една нова и модерна заплаха в 21-ви век и трябва да се обърне много сериозно внимание за осигуряване на киберсигурността.

- Кибератаките станаха модерната заплаха в 21-ви век, така ли?

- Абсолютно. Тя е и много невидима, тъй като често научаваме за тези атаки едва когато са изпълнили целта си. Те се случват анонимно, а може да застрашат националната сигурност на държавите членки.

- Как обаче си обяснявате зачестяването им?

- Това е един много по-евтин начин да се организира дадена атака и да се запази анонимността на нарушителите. В последно време се оказва и много доходно, защото когато вкарат зловреден код в сайта ти, стават и финансово привлекателни за тези, които го извършват. Да не говорим, че информацията се продава много скъпо.

- Трябва ли да се завишат санкциите за нарушителите? У нас дори имаше дебат дали да се разшири обхватът на киберпрестъпленията, които попадат в НК.

- И в европейските директиви ще се разшири обхватът на тези престъпления. А що се отнася до нашия Наказателен кодекс, това е на дневен ред, защото става дума за нова заплаха. Трябва много добре да ъпдейтнем нормативната си база, за да може санкциите да се налагат бързо на нарушителите.

- Друга важна тема за Европа - изборите в Германия. Какво показаха резултатите според вас?

- Убедителна победа на канцлера Меркел. ХДС/ХСС, който е част от ЕНП, спечели категорично. Виждаме обаче и една нова тенденция - това, че крайните националисти влязоха в германския Бундестаг за първи път.

- Притеснява ли ви това?

- То беше очаквано. От няколко години се случва във всички държави членки. Имаше сериозни опасения и на други места. Бих казал, че е тенденция след мигрантската криза. Оттогава започнаха да се надигат такива крайни течения. Те обаче нямат никаква икономическа платформа, не говорят нищо за образование или за повишаването на доходите на хората. Достатъчно е обаче, че експлоатират темата за мигрантите и разчитат на големите страхове на европейските граждани - заплашват ги, че едва ли не ще загубят нормалния си начин на живот.

- Очаквате ли някакви промени в тенденциите в Европа? Франция гледаше с изключителен интерес вота в Германия.

- Виждаме, че общоевропейските ценности все пак се налагат в държавите членки. Въпреки сериозните изпитания, през които Европа мина през последните години, европейският път е единственият за гражданите. Една държава членка няма как сама да се пребори нито с тероризма, нито с мигрантската криза. Нужни са общи мерки и общи европейски политики. Затова бъдещето на Европа е само в рамките на ЕС.

- Говорим за европейския ни път, но какъв е пътят ни към Шенген? Еврокомисарят по сигурността отново призова България и Румъния да се присъединят възможно най-скоро?

- Така е. Проблемът е вътрешнополитически в някои държави членки. Така, за да не се провокират тези националистически настроения, които крайните партии подклаждат, винаги се избягва темата за разширяване на Шенген. Така беше и в Германия. Надявам се, че след като се сформира новото правителство там, ще се водят по-спокойни разговори за приемането ни. Това е справедливо, ние изпълняваме условията и охраняваме надеждно външната европейска граница. Ако това не се прави, Шенген не може да съществува. В това отношение България има огромна роля и трябва да се даде реалното ни място в Шенген.

- Кога може да стане това обаче?

- Разбира се, във всеки един момент. Ние сме изпълнили техническите изисквания още преди пет години и оттук насетне всичко е в ръцете на Съвета. Мисля, че благоприятна роля в това отношение може да изиграе и нашето председателство.

 

Визитка:

 

Роден е на 26 май 1971 година във Варна

Завършил е право и публична администрация, докторант по търговско право

Адвокат към Адвокатска колегия - Варна

През 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото НС, а през 2013 г. е избран за депутат в 42-рото НС

Евродепутат от 2014 г., член на правната комисия и комисията „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” в ЕП

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.