Не е вярно, че пиян човек, дете и тесен панталон никога не лъжат

​МАРИЯ КАДИЙСКА - сряда, 29-03-2017 - 18:23

Ситуация в детска градина – малчуганите се подготвят за излизане навън и учителките и лелките помагат при обличането и обуването им. 4-годишният Панайот пъшка и не може да се справи с маратонките, сякаш са два номера по-малки. Лелката се притичва на помощ, напъва, напъва и накрая потънала в пот се справя, само за да чуе: „Ама те са наобратно“. Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че свалянето е почти толкова трудно, колкото и слагането. В края на краищата обувките са по местата си, но Панайот съобщава: „А това не са моите маратонки“. Лелката буквално се изприщва, нервно, но вече с опит ги сваля и пита: „А къде са твоите?“.

„Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко“, отвръща Панайот. Едва сдържайки се да не закрещи, лелката отново започва да го обува и когато най-сетне приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита: „А къде ти са ръкавичките?“ „Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките“, срива я Панайотчо.

Колкото и железни нерви да трябва да имат хората, които работят с деца, всяко нещо има граници. И най-голямото търпение може да бъде съборено от ситуации като в анекдота. Затова всеки сигнал за грубо отношение или не дай Боже насилие трябва много внимателно да се проверява. И да се разгледа случая от всички страни. Със сигурност има „изпускане“ на нерви от персонала в детските заведения, но винаги трябва да се види и поведението на децата. Далеч не всички малчугани са с добро домашно възпитание и навици. Разбира се, педагозите и персоналът са възрастни хора и трябва да проявяват търпение, но трябва да има и дисциплина и ред. От друга страна майките, които правят тайни записи за ставащото в детски градини, са прави. Благодарение на такива методи наяве излизат неща, които са скрити от погледите на родителите. Така че това може да не е законно, но е ползотворно.

Майка ми беше начален учител близо 40 години. От нея съм запомнила, че отговорността за възпитанието е най-вече на родителите, предимно на семейството. Оставят ли го на учителите и училището, работата оттича, казваше тя, позовавайки се на дългия си професионален опит. Всякакви оправдания на родителите за прекомерна заетост и липса на време са само във вреда на доброто възпитание и контрол на децата им, твърдят много от педагозите, които познавам. И може би са прави. Никой не е по-заинтересуван от един родител какъв човек израства неговото дете. Всичко започва и свършва вкъщи. Като в анекдота за малкия Митко, който се прибрал по-рано. „Мамо, днес ме изгониха от училище.“ „Защо, моето дете?“. „Ми учителката пита, какво дават кокошките и аз отговорих - яйчица. После пита, какво дават прасетата и аз отговорих - пържоли. Накрая пита какво дават кравите и аз казах – домашни“. Не е вярно, че пиян човек, дете и тесен панталон никога не лъжат!

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.