US разследващата журналистка Сюзан Катц Кийтинг: Цветан Василев използва акта „Магнитски“ като последен отчаян ход

Люба Будакова - петък, 15-12-2017 - 07:00

  • Решението за него трябва да е на българския съд, защото става въпрос за криминално деяние

  • Шансът жалбата му да успее е нулев

  • Бил Ричардсън не се радва на добра репутация тук, никой не го приема на сериозно

Сюзан Катц Кийтинг е разследващ журналист и известен блогър и писател. Автор е на списанията „Пийпъл“ и „Тайм“, както и на изданието US News & World Report, в което преди около месец публикува статия за жалбата на Цветан Василев по Глобалния акт „Магнитски“. В статията тя посочва, че банкерът беглец „се надява да използва американския закон, за да се отърве от обвиненията срещу себе си отвъд Океана, макар правозащитници да са категорични, че не виждат основания за неговия иск“. "Телеграф" се свърза със Сюзан Кийтинг с молба да ни даде повече подробности за проучването, което е направила на случая.

- Г-жо Кийтинг, прочетох с огромен интерес статията ви за случая „Цветан Василев“ и неговия иск по Глобалния акт „Магнитски“. Как попаднахте на историята? Честно казано, не смятам, че този случай е особено известен в САЩ, или греша?

- Всъщност не грешите. Просто видях статия в малко тукашно издание. Първо нека да подчертая, че се интересувам от Глобалния закон „Магнитски“, който е нова версия на оригиналния закон „Магнитски“. Досега не е имало официално разглеждан по него случай и аз се опитвах да разбера кой ще е първият. Тогава видях и статията в едно тукашно онлайн издание - The Hill. В нея пишеше, че един български банкер иска да бъде оневинен по Глобалния акт „Магнитски“. Помислих си – окей, мога да направя това. Мога да видя каква точно е историята тук. Всъщност просто исках да разбера защо той твърди, че случаят му е подходящ за разглеждане по Глобалния акт. Колкото повече навлизах в историята обаче, толкова повече осъзнавах, че никой - нито едно от длъжностните лица, които се занимават именно с проучването на случаи по „Магнитски“, не смята, че става въпрос за подобно дело. За да сме по-точни, те всъщност бяха доста скептични за този иск, отхвърляйки вероятността да бъде разгледан с думите: „Това е смешно. Това не е случай за акта „Магнитски“.“ Ето така чух за този случай.

- Можете ли да ни кажете с какви хора говорихте? В статията си цитирате експерти по правата на човека, а говорихте ли също така и с политици? Какво казаха те? Имаше ли някой, който да каже, че може и случаят да е подходящ за разглеждане по „Магнитски“?

- Никой не каза това. Хората, с които говорих, ме помолиха да не разкривам имената им, защото не искаха официално да говорят за това. Но мога да ви разкрия, че говорих с хора от Конгреса, лица, които биха се занимавали именно с такива случаи. Говорих и с хора от Държавния департамент и Министерството на финансите. Те също казаха, че това не е казус за акта „Магнитски“. Също така се свързах и с група, защитаваща човешките права, която е съставила списък с имена, чиито случаи биха били подходящи за разглеждане. Попитах ги дали Василев е в списъка. Те ми отговориха със смях.

- А Бил Ричардсън, когото някои медии в България представят за политик, лобиращ в полза на Цветан Василев?

- Вижте, Бил Ричардсън вече не е действащ политик. Да не говорим, че името му беше замесено в много скандали. Той беше разследван за корупция. Беше свързан с операции, които обичайно квалифицираме като „тъмни“. Така че Бил Ричардсън не се радва на добра репутация тук. Никой не го взема на сериозно, когато говори за Василев и за акта „Магнитски“. И когато Ричардсън се забърка с някой, който е обвинен в източването на големи суми пари, хората си вадят заключенията. Няколко души от Капитолия (б.р. - сградата на Конгреса на САЩ) направиха коментари именно в тази насока.

- Опитахте ли се да говорите с него, или не успяхте да осъществите връзка?

- Той не пожела да говори лично с мен, а през шефа на фондацията си – Мики Бъргман. Той е негов говорител. Попитах този човек, Мики Бъргман, как са били нарушени човешките права на г-н Василев и той отговори: „Ами той не може да напуска Сърбия.“ Ето така му били нарушени човешките права. А за г-н Василев Сърбия е убежище. Подслон, в който да избегне ареста и разследването срещу себе си.

- Как изобщо Ричардсън се е замесил с този случай?

- Преди краха на банката (б.р. - Корпоративна търговска банка) Василев се свързва и започва сътрудничество с Атлантическия съвет – голяма тинк танк организация, намираща се във Вашингтон. Той посещава Вашингтон и започва да ходи на събития, организирани от Атлантическия съвет. През ноември 2012 г. организацията прави двудневна конференция в Турция – Енергиен и икономически форум, лектор на която е и Василев. Месец по-късно той и две негови дружества – КТБ и „Бромак“ – финансов посредник, превеждат 3,5 млн. долара на Атлантическия съвет. Василев става част от международния консултативен борд на организацията и като такъв се среща с Ричардсън. Двамата се сприятеляват. Говорителят на Ричардсън Мики Бъргман ми каза: „Губернаторът го хареса. Мислеше го за добро момче.“ Василев се появява на множество събития на съвета, а на сайта му е описан като член на консултативния борд. След краха на банката обаче престава да плаща своята дан. Веднъж секнал паричният поток, се разсъхват и връзките между него и Атлантическия съвет. Организацията заличава името му от сайта си. На интернет страницата си Василев продължава да твърди, че е част от съвета, но от там са категорични, че не е. Въпреки това Василев и Ричардсън запазват добрите си лични взаимоотношения.

- Каква, мислите, е истинската цел на жалбата на Цветан Василев, внесена по акта „Магнитски“?

- Вижте, не мога да го докажа, но като журналист ми изглежда, че това е последен отчаян негов ход. Василев явно е човек, който има много да отговаря за много неща. Срещу него има заповед за арест, червена бюлетина, издадена от Интерпол. Повдигнати са му обвинения за криминални престъпления и мисля, че в случая говорим за сграбчване на възможност, която той смята, че може да го отърве от примката. Така че от отчаяние пробва това. В същото време обаче това му дава и възможност да удари по някой, когото счита за свой враг.

- Смятате ли, че опитът на Василев за стартиране на процедура може да се увенчае с успех?

- Не, не, никакъв шанс. Всеки беше категоричен, че шансът да успее с жалбата си по акта „Магнитски“ е нулев. Това просто няма да се случи. Подобно дело – по Глобалния акт „Магнитски“, трябва да бъде подписано от президента Тръмп. Така че когато Държавният департамент и Министерството на финансите най-накрая му дадат случаите, които смятат, че трябва да бъдат разгледани по закона, те ще му предадат най-подходящите. Няма да му предадат казус като този – случай, който е явно криминален. Тук не става въпрос за злоупотреба с човешки права. Това е случай, който трябва да бъде решен от съда. Това ми казаха всички, с които говорих. Това е нещо, по което трябва да се произнесе българският съд. Не е случай за нарушаване на човешките права, който да бъде разглеждан по Глобалния акт.

- Можете ли да ни опишете едно истинско подобно дело. Как би изглеждал случай по акта „Магнитски“?

- Би изглеждал като случая на човека, на когото е кръстен законът – Сергей Магнитски. Той е разследвал корупция в Русия, заради което е арестуван и брутално бит и изтезаван в затвора. Той умира в затвора. Бил е политически затворник и е превърнат в такъв, защото руските власти не са харесвали разследването, което правел. Човешките му права са били брутално погазени. Групите правозащитници, с които се свързах, ми казаха, че не могат да ми дадат детайли за случаите, които искат да бъдат разгледани по „Магнитски“, защото не искат да застрашават хората, които се опитват да защитят. Но като цяло става въпрос за случаи на отвличане, изтезания, побоища... За ето такова ниво на злоупотреба и нарушение.

- Споменахте червената бюлетина от Интерпол – мислите ли, че една от целите, които Цветан Василев преследва със своята жалба, може да е отмяната й?

- Един от хората от лобистката група, наета от г-н Василев, ми каза, че ако бъде даден ход на случая, червената бюлетина ще изчезне.

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.