Сотир Цацаров пред депутатите:

Няма масово подслушване на политици, това са апокалиптични картини

Тихомира Михайлова - сряда, 06-12-2017 - 13:36

Няма масово подслушване на политици, магистрати и журналисти. Това стана ясно от думите на главния прокурор Сотир Цацаров от парламентарната трибуна. Той бе извикан в НС, заедно с шефовете на ДАНС и ДАТО – Димитър Георгиев и Цветан Китов, заради доклада за 2016-та на Бюрото за контрол над СРС-та. Той взе думата заради изказването преди това на шефа на бюрото Бойко Рашков, който заяви, че има много нарушения при прилагането на СРС-та, не вижда смисъл от нов орган за борба с корупцията. Накрая дори намекна, че службите – ДАНС и ДАТО крият информация дали са подслушвани политици. Спомена за 8 случая , в които отговорите на съответните органи- заявители не отговаряли на истината. Един от тях било за бивш политик и един за магистрат, който проверяван за връзки с политик от „тази зала”. 

„Масово подслушване на журналисти? Не. Масово подслушване на политици и магистрати? Не.”, обясни Цацаров. Той определи като „дълбоко неверни” твърденията, че 10 % от всички СРС-та касаят именно политици, магистрати или пък журналисти. Цацаров обясни и защо е най-голям броя на разрешенията за СРС  в спецсъда. Отговорът – именно той издава разрешения за подслушване на организирани престъпни групи, а една такава е минимум от трима души. Нямало СРС-та специално за телефонни измами, защото те също действат като ОПГ. Цацров определи като спекулации, че колегите му от ДАНС и ДАТО нарушават закона. Относно твърденията за неприложени 8000 СРС-та, които са били разрешени, Цацаров обясни, че на практика много от тях нямало как да се приложат. И даде пример – даде е разрешение за подслушване на 5 телефонни номера, но конкретното лице вече не използва 3 от тях.

„Пред вас бе описана една апокалиптична картина за нарушения, а колегите от ДАНС и ДАТО мълчат. Бюрото е единствената институция, която тълкува правилно закона и се бори срещу нашите „безобразия”, заяви Цацаров. По думите му тази апокалиптична картина за масово подслушване в страната, не отговаря на истината. „При евтин пиар ми е много трудно да не реагирам”, зави още Цацаров. Той опроверга Рашков, като заяви, че има отговор на всяко едно писмо или сигнал от бюрото и припомни, че бюрото може да наблюдава процедурата по прилагане на СРС-та. В ръцете на законодателя и НС било и да решението дали да се позволи всички материали от СРС-та да се предоставят на съда, а не само заявителите –каквито да държавните органи, да подбират материалите. Именно такава идея зашити по-рано самия Рашков. Главният прокурор отрече да има двойни стандарти спрямо Владимира Янева и нейн заместник, за каквото намекна Рашков. Според Рашков тя извършила около 30-40 нарушения и била наказана за едно от тях. Нейн заместник пък бил със 110 нарушения , но нямало реакция от институциите. В отговор Цацаров обасни, че предишният шеф на СГС Калоян Топалов е пратил доклад в прокуратурата, образувано е досъдебно производство, но наблюдаващият прокурор и досега се бори да се снабди с всички документи. Те по думите му „упорито” не се предоставят от СГС, което пък поставяло въпроса доколко констатациите в този доклад отговарят на истината или са само бомба хвърлена в обществото. „За наше съжаление, поне 80% от това, което се чу в залата, имаше политическа окраска. Това, което трябваше да има юридическа окраска, при цялото ми уважение към колегите,бе лишено от доста юридическа окраска“, коментира той. „Оказа се, че институциите тънат в мълчание, на няколко пъти бяха отправени упреци за мълчание и към мен“, посочи Цацаров и допълни, че няма сигнал  на бюрото, който да не е получило отговор под формата на прокурорско постановление. След него и шефът на ДАНС Димитър Георгиев потвърди, че няма масово подслушване на политици,а никакво на журналисти. Всички забележки на бюрото, ръководено от Рашков пък били приложени. Същото заяви  и шефът на ДАТО Цветан Китов, който обясни, че прилагат СРС-та спрямо закона. Междувременно Рашков отново намекна, че бюрото трябва да се запознава с материалите и основанията за искането за СРС-та, защото това не било ясно написано в закона. По думите му органът бил свидетел и на безобразни актове на съда.

В крайна сметка докладът на Бюрото за контрол над СРС-та бе приет с гласовете на 182 от народните представители, а само 3 бяха против. Един от тях бе и Даниел Кирилов от ГЕРБ. Той обясни, че един обективен доклад е използван по груб политически начин и за манипулация на общественото мнение. По думите му Рашков изказвал лично мнение, а не на колективния орган. „Този случай е брилянтен пример за политическа злоупотреба”, каза Кирилов. По време на дебатите Крилов обясни,че Рашков заслужава още един мандат. След края на гласуването обаче даде да се разбере, че при следваща процедура по избор на нови членове на бюрото, знае какво да пита. Опозицията и соцлидерът Корнелия Нинова пък видяха в това опит за сплашване и предупреждения за политическо уволнение. 

Самият доклад посочва, че през 2016-та са били подслушвани около 2800 лица, като най-много са исканията за СРС-та заради ОПГ, който са с 1000 повече, следвани от  тези за наркотици, акцизни стоки, кражба и измами. Най-много разрешения за СРС-та иска МВР, следвани от прокуратурата и ДАНС. 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.