Андрей Ковачев, евродепутат ЕНП/ГЕРБ:

Вече има нов етап в отношенията между България и Македония

Яна Йорданова - неделя, 19-11-2017 - 19:00

Трябва да предаваме историческата памет на младите, за да не са жертва на популизъм * На места в Западните покрайнини още живеят по инерцията от югославското минало

- Г-н Ковачев, само преди няколко дни премиерът на Македония Зоран Заев заяви, че страната му вече е не само приятел с България, но и съюзник. Кажете какъв знак e това към обществото ни?

- Това означава, че вече наистина има нов етап в отношенията между България и Македония. Всичко, което ни е разделяло, остава в миналото. Сега ще се съсредоточим в бъдещето, като страни с обща история. Надявам се след време да имаме и общо бъдеще в Европейския съюз.

- Постига ли всъщност целта си Договорът за добросъседство?

- Договорът е само първата стъпка. Това е документ, в който двете страни упоменаха, че искат да си сътрудничат и да имат добри взаимоотношения. Сега обаче трябва да изпълним този договор със съдържание. Надявам се документът да бъде ратифициран в македонския парламент в най-скоро време. Негативните практики, на които ставахме свидетели преди, трябва да останат в миналото. Ние от своя страна подаваме ръка на Македония за пълноправно членство в Европейския съюз и НАТО. Ще помогнем с всичко, което е по силите и възможностите ни.

- Като заговорихте за разширяването на Европейския съюз, темата за Западните Балкани ли наистина трябва да е приоритетна по време на председателството ни?

- Разбира се. Това ще бъде една от основните теми. Трябва да се дискутира европейската перспектива на Западните Балкани и то не само по отношение на политическия процес на присъединяване. Гражданите на тези страни трябва да знаят, че не са забравени от Европейския съюз и да получат уверението, че тяхното бъдеще е в семейството на европейските народи.

- На фона на всичко това, което се прави обаче в тази посока, как ще коментирате случилото се с наши медици в Босилеград? Това повдигна много въпроси.

- Наистина е много неприятно. От една страна централните власти в Белград заявяват, че искат пълноправно членство в ЕС и подкрепа от България. От друга обаче на местно ниво в Западните покрайнини продължават практики от времето на комунистическа Югославия за подтискане на българите, които живеят там. И случилото се не е единственият пример в това отношение.

- За изкуствено разделение ли става въпрос?

- Всъщност между ситуацията в Македония и Западните покрайнини има голяма разлика. В Западните покрайнини имаме българско население, откъснато от страната ни чрез един несправедлив договор. Проблемът в момента е, че инерцията от югославското минало продължава и на местно ниво сега. Виждате колко е трудно дори елементарен акт за възстановяване на историческото име на Цариброд да не се случва дори след две решения на Общинския съвет там. Имаше и 15 инициативи на наши сънародници, но това все още не е факт. Също така в училищата не е осигурен достатъчен брой учебници на български език, въпреки че след толкова много години бяха преведени. Бяха отпечатани само в около 30-40 екземпляра, което е крайно недостатъчно. Това демотивира родителите да изпращат децата си в паралелки, в които се изучава български език. Ние не сме съгласни с това.

- А забелязва ли се промяна в отношението на обществото ни като цяло към Македония?

  • Абсолютно и проучването, което бе направено по моя инициатива, го показа. Сънародниците ни изказват огромна подкрепа за Договора за добросъседство, както и за това България да отстоява културно-историческото си наследство в Македония, да помагаме на страната да стане член на ЕС и НАТО.

  • - Как ще коментирате писмото на македонската църква, че е готова да признае нашата за църква майка, ако и ние признаем нейната самостоятелност?

  • - Това е изключително позитивно и бих казал, че писмото на Македонската архиепископия е революционно. В този изключително благоприятен политически момент между двете страни това ще бъде много добър сигнал. Надявам се синодът ни да откликне и да подаде ръка на нашите събратя.

  • -  Но знаете, че няма установен ред, по който БПЦ да зачете за автокефална македонската църква. А и според експерти това ще обтегне отношенията ни с други страни, не е ли така?

  • - Не бива да се съобразяваме с други. Все пак става дума за нашите събратя. Би трябвало да гледаме нашия интерес. Не виждам защо някой трябва да се чувства засегнат от тази ситуация. Писмото е голям знак, уникална възможност в този благоприятен политически момент да приемем протегната ръка от Македония. Разбира се, тук изразявам лично мнение, решението е на синода.

- Преди няколко дни в Европейския парламент се проведе и дебат, посветен на наследството от тоталитарната болшевишка революция през 1917 г. Каква всъщност бе целта на тази дискусия?

- ЕНП поиска специален дебат в Европейския парламент, посветен на последиците от болшевишкия преврат. Зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс изтъкна, че в Европа никога повече не бива да се изповядват тоталитарни идеологии и че най-добрият инструмент относно това да се не случва е образованието. Ние трябва да предаваме паметта за това какво се е случило на нашия континент на младите поколения, за да не стават те лесна жертва на популисти в наше време, които обикновено се възползват от ситуацията, за да дават лесни решения на сложни обществено-политически проблеми.

- Разговарям с вас няколко дни след една дата като 10 ноември. Какво се промени за толкова години? Знаете, че хората понякога обичат да се връщат назад във времето.

- Интересното е, че от една страна наистина у нас има носталгия по комунизма и тя е на битово ниво, свързана е с мнението, че едва ли не всичко в този период е било безплатно - образование, здравеопазване, че е имало сигурност. Това са все клишета, които се възпроизвеждат. В същото време една огромна част от българите приветстват това, че България е част от ЕС и смятат, че това е правилното решение. Това важи за 60% от българите.

- Осъзнахме ли обаче какво точно е демокрация?

- Сигурно всеки има индивидуален отговор на този въпрос, защото хората разбират демокрацията по различен начин. Самият факт, че разговаряме с вас и никой няма да ни преследва за това, е доказателство, че съществува свобода на мнението. Знаете ли, че по време на дебата за Болшевишкия преврат се чуха изказвания от някои, че едва ли не Европейският съюз е нещо подобно на Съветския съюз. Мои колеги обаче отвърнаха, че ако демокрацията е точно това, то сигурно за думите ни щяхме да бъдем преследвани в Съветския съюз, докато в ЕС всеки свободно може да критикува и да изкаже мнението си. Така че демокрацията е да пътуваш свободно, да се изразяваш.

- Не мога да не ви помоля за оценка на доклада на Европейската комисия. Положителен ли беше наистина?

- Ако бъда честен, ми се иска да се въздържа от отговор на този въпрос. Причината е, че след всеки доклад хората разчитат изводите в него по различен начин. Това е безсмислено. Не правим политиките и реформите в съдебната система заради това някой чиновник в Брюксел да бъде доволен или не. По-скоро целта е да има справедливост, всеки един от нас да се чувства защитен в страната си.

- Споделяте ли обаче мнението, че последният доклад е доказателството, че мониторингът за България ще отпадне в най-скоро време?

- Не ми се иска да правим прогнози и не е редно според мен. Има такива индикации, че в края на 2018 година мониторингът ще отпадне, но не мога да кажа дали това ще стане. Отчитам действията, които са направени, но тепърва ще видим какво ще се случи.

 

Визитка:

Роден е на 13 декември 1967 г. в София

Завършил е Университета в Саарланд, Германия, доктор на природните науки

Член на Комисията по външните работи и Подкомисията по правата на човека

Член на делегацията за връзки със Съединените американски щати

Заместник-член на Комисията по околната среда, общественото здраве и безопасността на храните

Заместник-член на делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС - Бивша югославска република Македония

Бил е търговски директор за България на шведската фирма „Алфа Лавал Агри/Тетра Пак”, директор за ОНД на американската компания “Джон Дир Интернешънъл”

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.