Нейно Кралско Височество принцеса Дана Фирас, президент на „Петра нешънъл тръст“ - Йордания:

Трябва да се намери балансът между туризма и културното наследство

НИКОЛЕТА ЦВЕКТОВА - вторник, 29-11-2016 - 18:02

Хората търсят автентични преживявания

-Ваше височество, първо искам да Ви благодаря за честта да разговаряме, за да представите вашия опит и виждания за развитието на туризма. Тук сте за конгрес, посветен на древните цивилизации и модерния туризъм, каква в връзката между тях и как би трябвало да се реализира и развива?

- За мен е чест да съм в България. За първи път съм тук и искам да благодаря на вашия министър за поканата. Успях да видя само малка част от София, но е чудесно. С нетърпение очаквам да науча повече през следващите няколко дни. За нас, които работим в сферата на туризма, е много важно да имаме добър контакт с медиите, защото именно вие давате посланието на обществеността. За нас това са важни взаимоотношения. Искам да ви благодаря, че ми давате думата.

Културата и туризма са много тясно свързани. Генералният секретар на ООН Талеб Рифай спомена, че 1,2 млн. туристи пътуват всяка година, като 42% от тях го правят с цел културен туризъм. Според наши изследвания тези данни могат да са дори по-високи. Туристите пътуват по различни причини. 15 на сто от тях са с основно с цел култура, а други 30 на сто са частично мотивирани от нея. Така че културата е голяма част от причините да пътуват. Културата се превръща в много важна атракция за посетителите и е продукт, който предлагат различните възможности. Освен това тя е много тясно свързана с личността. Хората определят кои са и как се разглеждат чрез културата. В Петра, например, когато гледате монументите, издълбани в скалите, виждате иновации, инженерни постижения, красота, архитектура, изкуство. Това е част от идентичността на съвременния йорданец. Това е вярно за всяка страна. Културата е жив организъм и се развива. Ние добавяме собствената си интерпретация, когато я предаваме на идните поколения. Чрез тези стойности ние споделяме еднакви културни ценности, като човешки същества. Важно е да се държи на висотата на тези ценности, особено в днешния свят, когато сме свидетели на липса на толерантност. За нас като организация, защото се съсредоточаваме върху съхраняването на културата, считаме, че културата трябва да е в сърцето на всички страни, които обръщат внимание на нуждите на съвременния потребител.

 

- Няколко пъти се споменава толерантността, как политическите събития и терористичните атаки влияят на туризма?

 

- В Йордания също страдаме много от този проблем. Има няколко начина, по които да се противопоставим на това. Трябва да сме по-активни. Проблемът няма да изчезне самостоятелно. Правителствата трябва да положат усилия, защото сигурността е глобален проблем. За целта е необходимо да работим заедно, като световна общност да се противодейства на страха, който се генерира от несигурността сред посетителите. Важна роля за това имат медиите. Вярваме, че трябва да образоваме потребителите. Да знаят кои дестинации са безопасни и кои не са. Кога е безопасно да се посети една страна и кога не е. Генералният секретар каза, че най-безопасното време за посещение на всяка страна е точно след нападение, защото тогава има засилена сигурност. Не трябва да позволяваме страхът да определя как да се държим като посетители. Трябва да сме насочени към туристическия пазар, така че посетителите да знаят кои страни са безопасни за посещение и кои не са.

За нас може да се каже, че сме сигурна, стабилна страна, открита към света, независимо от всички проблеми, които има в нашия регион. За съжаление, губим туристи, защото ако има събитие на север или на изток от нас, посетителите не осъзнават, че става дума за друга държава. Трябва да се работи много по образоването на туристите, да се предотврати страха, да не предопределяме начина, по който се държим.

 

- Споменахте глобално. Това означава ли, че трябва да се работи по международна стратегия, която да противодейства на страха, и какво според вас е необходимо да включва тя?

- Мисля, че трябва да се работи като световна общност. Необходимо е заинтересовани страни да участват в частния сектор, в гражданското общество. Световната организация на туризма към ООН също. Всички трябва да работим заедно. Важно е стратегиите да включват диалог – това е много важно, между различните страни. Да има по-балансирано отразяване на събитията. Трябва да има съвети за туристите, предупреждения преди определени събития. Но тези съвети трябва да са внимателно подбрани и балансирани. Лесното предвижване е много важна, свързана с визите, ограниченията за влизане, начинът на придвижване. Това може да се постигне единствено в една глобална рамка. Световната организация на туризма към ООН е изключителна. Световният подход е пример за визията, която президентът има, за откритостта, за насърчаване на това да има взаимен респект, използване на туризма за насърчаване на мира и развитието и много важно – културата, наследството да са в центъра на туристическите стратегии. Тези елементи са много важни за световния режим за насърчаване на туризма.

 

- Защо и как трябва да се поставят те във фокуса?

- По няколко причини. Вече споменахме, че туризмът в световен мащаб е третата по големина индустрия. Това е генератор на много работни места. Но той влияе и на други сектори. Всяко място, генерирано в туризма, се генерира с 1,4 работни места и в другите отрасли на икономиката. Така че от икономическа гледна точка туризмът има смисъл да се развива. Но освен това мисля, че има и други елементи, които не се измерват лесно и те са нематериални. Например, преживяването да видиш други култури, други места, да се пътува за удоволствие. Това ни обогатява душевно. Така се подобряват връзките между народите. Създава се пространство, с което може да си общуваш на място с хора, които до този момент може да не си разбирал, но опитваш да ги разбереш.

 

- Променя ли се и по какъв начин профилът на туристите и най-вече на тези, които избират културния туризъм?

- Да, определено се променя. През последните 10 годни има ръст от 27 % на туристите, които пътуват с цел култура, достигайки до 45% в момента. Сега посетителите имат достъп до много повече информация, отколкото преди и търсят автентични и интерактивни преживявания.

Днешния турист е едновременно потребител, който от една страна черпи от туристическия продукт, но има и обратна връзка. Взаимоотношенията между посетителите и местната общност вече са по-интерактивни, по-близки и в повечето посетители, вече разполагайки с толкова много информация са за автентичността. Искат да разберат какви са различните култури. Какви са хората там, каква музика обичат, каква храна консумират, как пътуват до работа и това желание да получиш автентично преживяване променя туризма в световен мащаб и това търси съвременният турист в момента.

 

- Очаквате ли да настъпят други промени в следващите години?

- В момента в туристическия пазар има интересно развитие. Традиционният начин е компаниите да са посредници независимо дали са туроператори или хотели. Но постепенно те излизат от пазара. В момента се осъществява пряка връзка между посетители и дестинация, с кого да останат, къде искат да останат и това е много бърз тренд на развитие. Не знам какъв термин да използвам „споделена икономика“ например, но това е нещо, което се случва много бързо напоследък. Трябва да сме нащрек и да знаем, че трябва да има такава структура на управление, която да защитава хората повече от всичко останало.

Може една туристическа дестинация да пострада, ако нещо се случи в социалните медии. Какво може да се направи така, че да сме сигурни, че само истината излиза в социалните медии? Може да има някаква измама, може онлайн да има някаква провокация, която не съществува в живота. Трябва много бързо да се развива и трябва да изпреварваме събитията, за да е сигурно, че средата защитава хората. Другият страх е да не изчезне автентичността, защото хората отговарят на търсенето. Често търсенето не е за най-автентичното като преживяване. В Петра, със сайтовете за пряко договаряне можеш да си резервираш пещера и това е незаконно. Има нужда човек да е наясно и да изпреварва развитието, за да е сигурно, че има структура на управление, с която се защитава посетителя и местната общност и културата.

 

- Споменахте незаконно, каква част според вас е сивия сектор?

- Много добър въпрос. Ще ми се да знаех отговора. Не зная какъв е делът на сивата икономика, не съм получавала статистическа информация. Но такава съществува и трябва да го признаем. Това ще е първата стъпка да предпазим интереса на хората, защото това е нашата цел. Но същевременно трябва да вземем предпазни мерки, за да сме сигурни, че всичко в туризма остава законно.

 

- Какво според вас е мястото на новите технологии, на мултимедии в автентични културни места?

- Много сме спорили по този въпрос в Йордания. Има две валидни гледни точки. Според едната - съвременните технологии позволяват да се представи обектът и да се направи привлекателен за туристите. От друга страна обаче, не трябва да се прекалява. Понякога прекаленото им използване може да доведе до загуба на автентичността им. Трябва да призная, че съм скептична. Аз по-скоро съм на страната на защита и съхраняване на културното наследство на първо място. Това не означава, че не признавам стойността на съвременните медии и че не приемам използването на медиите, но на първо място трябва да е защитата и съхраняването на ценностите.

 

- Споменахте, че може би ще използвате част от опита, постигнат в България в развитието на туризма. Имате ли наблюдения какви са добрите примери, какво би могло да се използва?

- Не мога да говоря авторитетно за това, защото знам сравнително малко за България. Но съм наясно, че България и Йордания са изправени пред сходни предизвикателства. Имаме много богато културно наследство. Туризмът е разнообразен. Може да привличате голямо разнообразие от групи посетители в България, защото продуктът е много различен. Знам, че има икономически натиск за разработване на туристически обекти за инвестиции. Такива проблеми има и в двете страни. В България вече се осъзнава колко е важно да се съхраняват обектите и да се развиват отговорно. Говорих с министъра на туризма и видях, че този проблем е такъв, за което са наясно властите. Имах среща и с премиера ви в оставка Бойко Борисов. Той говореше с много страст за развиването на бранша по отговорен и устойчив начин.

Мисля, че определено има неща, от които можем да споделим опит. Страните трябва да извървят собствения си път и да намерят баланса, който сработва най-добре за тях. Но пътят и за България, и за Йордания е един и същ и можем да се възползваме от споделяне на опит.

Нашата организация „Петра Нашънъл Тръст“ се застъпва в световен мащаб за съхраняването на културата. Ние търсим партньорства в България, с които да говорим един и същ език и разбират колко е важно да се намери правилният баланс между развиването на туризма и съхраняването на обектите.

 

- Възможно ли е да намерите партньори за развитие и запазване на културното наследство тук, в България, и има ли възможни общи инициативи?

- Надявам се, за това сме тук. Оптимист съм, че може да се направи в тази насока. Има силен интерес към древните цивилизации и културното наследство в България и това е нещо, което може да се развие. Говорихме с консула д-р Хасан Бармауи за възможностите за сътрудничество. Имаме обща цивилизация, римската например, така, че може да се разработи нещо, което да буди интерес и за двете страни. Подписали сме и културно споразумение с Пловдив от 2005 г. и за нас е важно то да се надгради. Възможностите са много, като общи инициативи, проекти, визити, изложения. Бих желала да видя организации, които работят за защитата на културното наследство на място и осъществяват връзка с нас.

 

- Бихте ли дошли като турист отново и какво бихте предпочели да видите? - Отговорът е да, със сигурност. Толкова неща не знаех за България. Не знаех например, че България е ски дестинация. Хубавото на вашата страна е, че винаги можеш да отидеш на плажа и на някой културен обект. За мен би било голямо удоволствие да се запозная с културните ви паметници.

ВИЗИТКА:

-Нейно Кралско Височество Дана Фирас е президент на Петренския национален тръст (ПНТ), най-старата йорданска неправителствена организация за опазване и защита на културното наследство

-Завършва магистратура в Лондонското училище по икономика и политически науки

-Тя е и магистър по „Публична администрация“ от университета Харвард с фокус устойчиво развитие и формиране на политики в областта на околната среда

-Омъжена е за принц Фирас бин Раад и има две дъщери и един син

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.