ПСС
95 акции на ПСС проведени миналата година

По един човек на три дни спасяват в планината

Яна Йорданова, Венцислав Генков - петък, 09-02-2018 - 19:30

Половината бедстващи били със застраховка, 30% платили в брой

По един човек на всеки три дни са спасявали от Планинската спасителна служба към БЧК през миналата година. Това сочат данни, предоставени на „Монитор“.

95 спасителни акции са били проведени в планината през 2017 година, като отделно е била оказана помощ при 2670 случая на ски писти. На 2780 човека пък общо са помогнали доброволческите отряди. Три пък са спасителните акции от началото на годината досега, показва още справката.

От ПСС обаче не желаят да коментират колко средства са им коствали общо акциите, защото според тях основната цел на службата е човешкия живот и оказването на помощ на нуждаещи се в планината.

„Въпросът за цената на спасителната акция не е на първо място, тъй като всеки планински спасител се обучава от самото начало, че човешкият живот няма цена“, коментира организационният секретар в ПСС към БЧК Пламен Павлов. Той обясни, че изразходваните за акции средства включват непрекъсната готовност на Службата за реакция, както и преките разходи по конкретна спасителна акция.

„Тъй като основната част от спасителите са доброволци, те не получават възнаграждение за участието си в спасителните акции. Едновременно с това, за да се включат в спасителната мисия, те напускат роботното си място, отделят от личното си време, което също е сериозен разход, който няма как да се изчисли във финансови средства“, обясни Павлов.

Случаите на ски писта по принцип са 100% застраховани, тъй като това е включено в цената на картата. Половината от хората, спасени от екипите на ПСС, също са били застраховани. 30 на сто са заплатили цената на спасителната акция в брой, а 20 на сто не са платили и разходите остават за службата.

„Ние не делим хората на застраховани и незастраховани. Оставаме всичко на тяхната съвест. Те решават на добра воля дали ще внесат сумата за акцията по спасяването им. Все пак ние сме служба, която помага на хората, целта ни не е да събираме пари“, коментира и спасителят с 40-годишен опит в планината Иван Драгошинов. Според него все повече хора сключват планински застраховки и малко по малко се променя културата ни в това отношение.

„Преди години, когато се въведе рисковата планинска застраховка, много хора бяха против нея. Дори такива, които работят в планината. Знаете, че за българина е страшно да му бръкнат в джоба. Другата крайност е, че повечето хора смятат, че няма да им се случи нищо и няма защо да плащат застраховка за няколко посещения в планината. А 35 лева не са кой знае колко. Всичко опира до култура. Защо навън спазваме правилата, а тук не?, обясни той.

Според експерта най-честата грешка, която допускат хората, предприели поход в планината, е, че не преценяват добре физическите и психическите си възможности.

„Имаме много случаи на афектирани хора, които след семеен скандал тръгват в планината. Скарали се с жена си или тъща си и решават, че трябва да отприщят този яд някъде. Но това е лош съветник, защото в такива случаи надценяват себе си“, каза още Драгошинов. Друга често допускана грешка от туристите е, че редовно тръгвали да изкачват върхове без зареден телефон. Затова спасителите съветват винаги да носят със себе си външно зарядно, което е евтино и няма да натежи в раницата. Показателен в това отношение е случаят с младия мъж, който се изгуби на Витоша на 23 януари. Той се обадил на 112 в последния момент - когато времето се стъмвало, а батерията на телефона му почти изтощена.

 

32 отряда ни оказват помощ при нужда

536 спасители, разпределени в 32 отряда, ни оказват помощ при нужда. Те са разпределени във всички по-големи планински селища.

Доброволните планински спасители работят активно на терен до 55-годишна възраст, след което могат да останат членове на съответния спасителен отряд и да продължават да участват пълноценно в обществено-профилактичната дейност. В ПСС работят и 50 платени планински спасители. Те заемат 31 работни места. В екипите са включени и 58 лекари, които са доброволни планински спасители. Те оказват специализирана помощ на пострадали високо в планината и на трудно достъпни места. Спасителите преминават двугодишен период на обучение. На всеки три години пък имат летни и зимни атестационни занятия и чрез полагане на изпит заверяват правоспособността си.

 

10 бона за помощ от хеликоптер, ако нямаш полица

До 10 000 лева може да струва спасителна акция с хеликоптер, ако пострадалият няма застраховка, коментираха представители на застрахователни компании пред „Монитор“.

Пет спасителни акции с хеликоптер са били проведени през миналата година. Това сочат данни на ПСС към БЧК, предоставени на „Монитор“. Един летателен час е най-скъпата част от оказването на помощ, поясняват от службата. От там уточняват и че и в тях отново са включени и непреките разходи по поддръжка на летателната система и целогодишната й готовност.

Зад тази сума стоят не само използването на машината, но и човешкият ресурс под формата на постоянни обучения и тренировки на спасителите. На час спасителната акция струва между 3 и 4 хил. лева, като в сумата не става дума само за чист полет, а от самото подаване на сигнала към дежурния екип. Решението да не плащаме баснословната сума, когато става дума за спасяване в планината, е в застрахователните продукти, които се предлагат на пазара от края на 2000 г.

Помощта от въздуха се осигурява с медицински хеликоптери, които развиват максимална скорост от 290 км в час и може да летят на 5 хил. м височина. Машината изразходва 300 литра гориво на час, а диапазонът на полет е два часа. За да бъде спасен животът ви, най-важен е екипажът на спасителния хеликоптер. Той се състои от трима души. Пилотът е и командир, натоварен да взима всички решения. Другите двама са техник и спасител.

Хеликоптерът е оборудван с техника за извличане на хора от труднодостъпни места.

При мисия спасителят взима решение в зависимост от естеството на травмата какво средство да използва за извличане на пострадалия. След това идва ред на медицинската апаратура, която е животоподдържаща. Спасителите във въздуха имат на разположение система за подаване на кислород за повече от два часа, аспиратор и мултифункционална машина, т.нар. корпус, която осъществява автоматичен мониторинг на жизнените показатели на пострадалия. Тя е практично, мобилно средство и може да осъществява пренос на данни до болницата за състоянието на пострадалия по време на полета, така че екипите да знаят какво могат да очакват и да се предварително подготвени.

 

 
 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.