Данаил Кирилов от ГЕРБ, председател на комисията по правни въпроси в НС:

Гласуване с машини в чужбина ще улесни мажоритарния вот

МИНА МАРИНОВА - сряда, 11-01-2017 - 19:00

*РАЙОНИРАНЕТО НА ОМБУДСМАНА Е ГОЛ СПИСЪК С АДРЕСИ И УЛИЦИ

*КВАДРАТЧЕТО "НЕ ПОДКРЕПЯМ НИКОГО" ОСВЕТЛИ ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

 

- Г-н Кирилов, новоизбраният президент Румен Радев даде да се разбере, че няма да удължи живота на 43-тото НС. Това окончателно ли заличава шансовете да се въведе мажоритарната система за предстоящите предсрочни парламентарни избори?

- Това е неговата преценка. Подчертавам, че е изцяло в правомощията и компетенциите на президента да съобрази и определи точното време. Но след като е заявил така, това в голяма степен ограничава възможността да се обсъдят в малко по-спокоен порядък промените в Изборния кодекс, за да се приложи мажоритарната система. Все още смятам, че е възможно поправките да се приемат, ако получим подкрепа от другите парламентарни групи. Засега обаче такава не получаваме. В пленарната зала всички други формации отхвърлиха дори обсъждането по същество на проекта за решение във връзка с проведения референдум.

- Това ще ви откаже ли от внасянето на законопроекта, който сте подготвили?

- Не, ние сме на финала. Готови сме и сме обявили, че в утрешния ден ще внесем нашите предложения за въвеждане на мажоритарния вот.

- Вашето предложение категорично ли е за 100% мажоритарна система, предвид, че останалите формации искат смесена?

- Да, защото така беше зададен и въпросът на проведения референдум, тоест изцяло мажоритарни избори в два тура. В текста на въпроса пишеше и с абсолютно мнозинство. Няма да спорим по дефинициите, но предвиждаме на втори тур да бъде избран този, който е получил повече от половината действителни гласове. На балотажа ще отиват двамата кандидати, получили най-висок резултат.

- Ще има ли условие за активност, за да е валиден вотът?

- Засега не предвиждаме такова изискване, но ако в рамките на дебата се повдигне този въпрос, сме склонни да съобразим и другите мнения. Според мен обаче едно такова условие силно би затруднило провеждането на вота и в някои от случаите може да доведе до невъзможност да се определи избран кандидат. Не бива да се стига до това.

- А как ще бъде уреден въпросът с гласуването на българите в чужбина? Заговорихте за активна регистрация.

- Да, обмисляме и ще предложим такава мярка, която се различава от модела, предложен в законопроекта на омбудсмана Мая Манолова. Ние не приемаме, че е възможно механично да се обособят едномандатни райони в чужбина и то по географски принцип и по държави, без да знаем точния брой на българите, които живеят там, и онази част от тях, която би участвала в гласуването. За да имаме тази точна представа, е необходима форма на предварителна активна регистрация за чужбина. Това силно ще помогне да се верифицират данните и за избирателите в самата България, както и моделът на районирането тук да бъде проверен и коректен. Най-големият проблем за това в момента е уточняването на действителния брой на гражданите в отделните райони. По данни на едни или други източници бихме могли да имаме необходимия брой за обособяването на едномандатен район, но да се окаже, че всъщност избирателите са много по-малко.

- Как технически ще се прави активната регистрация за българите зад граница и как ще гласуват?

- Ние предлагаме гласът от чужбина да се отнася към района, в който е неговият постоянен адрес в България. Техническата реализация, която би подпомогнала това, е гласуването с машини. На следващите избори ще имаме сравнително пълен обем на оборудване на избирателните секции с машини и този вот ще се зачита. Ако приемем, че имаме машини в секциите в чужбина, това би позволило в устройството да се въведат 240 различни бюлетини и ако сънародникът ни зад граница е с постоянен адрес, например в 23-ти избирателен район у нас, направо ще се зарежда тази бюлетина. Това би опростило и ускорило процедурата по гласуване и отчитане на вота.

- Как ще се случи все пак самото райониране?

- По отношение на районирането нашата амбиция е да запишем най-точните и най-относимите критерии, при които да се направи. На ниво закон е достатъчно да ангажираме всички видове бази данни за статута на избирателите и принципите за тяхната актуализация. Като гледаме районирането, предложено от екипа на инициативния комитет и от омбудсмана - това е един гол списък с адреси и улици, без да е ясно по какви критерии и как точно е взето решението за разпределението на едномандатните райони. Тук рискът от субективизъм и грешки е огромен. При това съвсем малка промяна на някои от критериите води до съществени последици, до риск от капсулиране на етнически вот или до обособяване на платен и конюнктурен вот. Така че аз съм дълбоко убеден, че нашето партийно решение ние да не предлагаме райониране е правилно и обосновано. Това не трябва да бъде ангажимент на пряко заинтересован участник в изборния процес. Смятаме, че правна възможност е това райониране да се извършва от президента на републиката, който е избран пряко, а и съгласно конституцията и закона при избори за Велико народно събрание половината от квотите, които са мажоритарни, се определят с указ на президента. И трето – и сега президентът издава укази по Закона за териториалното устройство на Република България, като обособява и трансформира общини или граници на населени места. Тоест това е работа, която президентът традиционно осъществява.

- А ще го запишете ли все пак като задължение за държавния глава, за да не стане така, че да откаже?

- Не би следвало да откаже да направи райониране. Всички сме длъжни да изпълняваме закона, а бих казал, че президентът е още по-длъжен.

Имаше дебат дали все пак районирането да не се направи от Централната избирателна комисия. Такава теоретична правна възможност съществува. Въпросът обаче е, че по настоящем съставът на ЦИК се влияе от политически квоти и гласувания. Така може да се появят съмнения, че на практика пак се отразява политическото статукво. Затова сме предложили по-добрия вариант - тази задача да се изпълни от един равноотдалечен от изборния процес орган.

- Квадратчето „Не подкрепям никого“ остава ли?

- Да. Това квадратче изпълнява добре изискванията на всички наблюдатели за прозрачност на изборите и за демократичност. Оказа се, че то осветли вота и показа, че голяма част от недействителния вот преди всъщност е бил точно вотът „не подкрепям никого“. Не искам да се хваля, но като гледам резултата от последните избори, този брой, който предполагахме, се потвърди – „Не подкрепям никого“ е половината от предишния недействителен вот.

- Броени дни остават до края на 43-тото НС. С чувство на удовлетворение или на несвършен дълг си тръгвате?

- Мисля, че имаме основания да сме удовлетворени от голяма част от законодателната работа, която извършихме в рамките на този прекъснат мандат. Обсъдили сме над 400 законопроекта, много от които са приети и са действащо право в момента. Надявам се следващият парламент да продължи тази работа. За съжаление, не успяхме да стигнем до обсъждане на големия пакет от промени в ГПК, с който бяхме планирали да се подобрят ред производства, да се балансират позициите на спорещите страни, както и да се улесни работата на съда. Това щеше много да помогне на гражданския оборот, а също и на икономическата и търговската стабилност. Но законопроектите са налице и следващият парламент много бързо би могъл да ги обсъди. Не успяхме да разгледаме и законопроекта на МС за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, но той дори все още не е влязъл в НС.

В оставащото ни време ще се опитаме да се справим с приемането на Закона за концесиите, който изпълнява изискванията на европейското законодателство, защото по него тече наказателна процедура. В него се предвиждат множество решения, които да гарантират прозрачността на процеса и да защитят интереса на обществото, както и държавното имущество.

 

В И З И Т К А

Роден е на 25 юни 1970 г. в Димитровград
Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”
Между 2003 и 2009 г. е бил общински съветник в София
Областен управител на София от август 2009 до май 2013 г.
В 43-тото НС е депутат от ГЕРБ и председател на комисията по правни въпроси

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.