За 14 години в бутиковия трезор се извършва Чудовищен грабеж

Банката на Франкенщайн

Екип на „Телеграф” - петък, 16-09-2016 - 11:15

Фалираната КТБ разцъфва под грижите на лаборанта Костов

П
одобно на всяко едно чудовище, сглобено от частите на трупове, така и икономическо-политическата империя на Иван Костов има нужда от ток, който да раздвижи създанието му. През годините основен генератор на този ток е докараната до фалит днес КТБ.
Банката на Франкенщайн през годините е захранвала с финансовата мощ на своите вложители корабокруширалите бизнес и политически амбиции на кръга около Командира и двамата му „синове” Цветан Василев и Иво Прокопиев. И докато вторият няма пряк достъп до ресурсите на трезора, то първият е основен негов двигател и с размах граби от парите на на вложителите, за да финансира целите си и тези на своя драгалевски ментор.
Всъщност панорамен поглед върху историята на КТБ показва, че за 14 години банката успява да порасне от малък трезор, създаден не без помощта на съветски капитал до огромен кредитен балон, който се спука пред очите на всички през лятото на 2014 г.

 


Чудовищен грабеж
От 2000 г. реално започва хронологията на чудовищния грабеж, чрез който бяха ужилени вложителите и държавата с над 4 млрд. лева. Тогава начело на банката, създадена 12 г. по-рано, застава Цветан Василев. Истинското начало на КТБ е през далечната 1988 г., когато съветското дружество Внешекономбанк и Българска външнотърговска банка учредяват дружеството „Булсовинвест” с дялове от 50%. Това е еднa от задграничните фирми на Внешекономбанк, създадени през 70-те и 80-те години, чрез които партийните пари на СССР потичат към братските соцстрани. „Булгарсовинвест” обаче е единственaтa, която функционира като банка.
След падането на Берлинската стена липсата на свежи пари води до натрупването на 10 млрд. долара дълг на тези задгранични дружества. След като те са спасени пак с пари на СССР, се взема решение за разпродажбата им. През октомври 1993 г. е подадено заявление в БНБ за издаване на банков лиценз. Такъв е издаден на 21 януари 1994 г. с подписа на тогавашния гуверньор Тодор Вълчев. Първият председател на съвета на директорите на КТБ е Кирил Калинов, зам.-председател е Евгений Красавцев, в борда влизат още Людмил Гачев, Валентин Станчев и Алексей Симаков. Станчев и Симаков са изпълнителни директори. Така през 1994 г. българският филиал на Внешекономбанк се преобразува с решение на Софийския градски съд в акционерното дружество Корпоративна търговска банка с капитал 500 000 000 лева (около $20 млн.) като правоприемник на активите и пасивите, правата и задълженията на БСФК „Булсовинвест”.
Начело
Година по-късно първоначалният съветски капитал е изкупен от новите собственици, а пет години по-късно (2000 г.) начело на банката идва Цветан Василев. Това се случва по време на правителството на Иван Костов. През юни Василев е вписан като изпълнителен директор и член на борда на КТБ. По това време вече са настъпили промени в акционерното участие. Булбанк и руската страна са продали дела си на 10 чужди компании, повечето от които офшорки, регистрирани в Лихтенщайн, Британските Вирджински острови, Бахамските острови, Малта и дори на екзотичния тихоокеански остров Ниуе. Василев е представител на една от офшорките ­ малтийската „Драко холдингс”, която държи 9,99% от капитала на КТБ. В периода 2003-2004 г. Цветан Василев придобива контрол над КТБ чрез увеличение на капитала. Най-голям акционер в банката става фирма „Бромак”. За „Болгарсовинвест” има съмнение, че е покровителствана от руските тайни служби. Задграничните дружества на Внешекономбанк са сочени от анализатори като една от „вратите” за износ на капитали от Съветския съюз и подпомагане на „братските комунистически партии”. За бившия член на съвета на директорите на КТБ от 90-те години Людмил Гачев също се знае, че е бил агент на Държавна сигурност в Четвърто (икономическо) управление. Първият председател на борда на КТБ Кирил Калинов също е сътрудничил на ДС.
Златно
Въпреки благосклонното отношение на властта към банкера и подопечния му трезор обаче истинското разрастване на банката започва в периода 2006 – 2014 г. В това „златно” десетилетие за КТБ тя достига до положението, в което държи парите на почти половината от държавните дружества. В същия период започва и раздаването на кредити към свързани с Цветан Василев и обкръжението му фирми.
От 2007 г. банката преминава на двустепенна система на управление, а акциите започват да се търгуват на Българската фондова борса. През 2009 г. 30% от капитала на банката са придобити от Държавния главен резервен фонд на султаната на Оман чрез дъщерното дружество Bulgarian Acquisition Company II, Luxembourg. През 2010 г. Fata Assicurazioni Danni S.p.A и Fata Vita S.p.A (дъщерни подразделения на италианския застрахователен холдинг „Дженерали груп”) придобиват миноритарен дял от „Корпоративна търговска банка” АД, а през 2013 г. 9,9% от банката се придобиват от VTB Capital. И макар на хартия всичко това да звучи много добре, в действителност се оказва, че развитие на банката реално не е имало. Парите, с които тя е растяла, са били или нейни, които тя е прехвърляла към свързани с мажоритарния собственик фирми, или средства на вложители и държавни предприятия. Които се оказват и единствените ужилени от схемите на Василев и компания.
Сигнал
Че нещо ври под капака на тенджерата за пръв път съобщи международната агенция за кредитен рейтинг „Мудис”. През септември 2013 г. компанията понижи дългосрочния рейтинг на КТБ за депозитите є в местна и чуждестранна валута. Изтъкнати бяха три причини за влошените резултати ­ нарастване на кредитния портфейл с темп над средния за страната, като бе направено допускане, че кризата би могла да окаже влияние върху качеството на активите. „Мудис” предупреди тогава и за намаляващата доходност на банката, както и че капиталовата адекватност е по-ниска от средната за системата.
След този предупредителен сигнал последва и втори ­ отрочето на кръга „Капитал” ­ „Протестна мрежа”, което в онзи момент трупаше точки, като водеше публична война с банкера, сезира главния прокурор Сотир Цацаров през февруари 2014 г., че контролираната от Цветан Василев банка има кредити към свързани лица, които многократно надхвърлят законовите ограничения. Оказа се, че прокурорското разследване също е видяло трудности при разкриването на схемите на банкера и обкръжението му.
През май същата година обвинител №1 заяви, че разследването по сигнала се бави заради „затруднено сътрудничество на прокуратурата с БНБ и НАП”. Месец по-късно пък стана ясно, че част от ръководството на КТБ е извикана на разпит в СДВР. Два дни по-късно прокурори, следователи и униформени полицаи извършиха обиск на най-голямото „гнездо” в империята на Цветан Василев ­ бизнес сградата на бул. „Цар Борис III” 159 в София. На този адрес е и офисът на „Бромак” ­ фирмата на Цветан Василев, чрез която той е мажоритарен собственик на КТБ.
Обвинения
На 18 юни прокуратурата повдигна обвинения срещу Цветан Гунев, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор”. Вложителите в трезора обаче усещат, че нещо не е наред, и започват да теглят парите си от банката. Въпреки гръмките изявления на нейните изпълнителни директори, че с КТБ всичко е наред, трезорът изпраща искане до БНБ да бъде поставен под спецнадзор заради липса на ликвидност. Когато квесторите влизат в трезора обаче, се оказва, че недостигът на свежи пари е най-малкият є проблем в този момент. Установява се, че дупката в КТБ е над 4 млрд. лв., които е почти невъзможно да бъдат възстановени, тъй като голяма част от тях са раздадени на кухи фирми без активи. Факт, който услужливо всички интервюиращи Василев и опитващи се да го изкарат целия в бяло забравят в последните две години.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.