Скъпи трици, евтино брашно

Силвия Николова - петък, 24-11-2017 - 18:19

„Скъпи на триците, евтини на брашното.“ Тази народна поговорка е напълно приложима за нашето здравеопазване – не само за болничното, но и за терапията у дома.

От десетилетия всяка есен Националната здравноосигурителна каса предупреждава, че средствата за медикаменти главоломно намаляват в резултат на безсмислени преразходи. Заради излишно изписване на всякакви лекарства, голяма част от които пациентите въобще не пият заради противопоказания или защото се оказват напълно ненужни, дефицитът лъсва в пера, свързани с изключително опасни заболявания, каквито са онкологичните.

От януари до 30 септември 2017 г. НЗОК е изплатила на лечебните заведения общо 230 805 322 лева при заложен годишен бюджет по това перо в размер на 225 565 600 лева. Оказва се, че финансово-осигурителната институция е платила 5 239 722 лева повече за онколекарства от заложения за годината бюджет по това перо. При това преразходът е формиран само до края на септември. Тук хората с ракови заболявания нямат никаква вина. Всеизвестно е, че тези диагнози зачестяват в цял свят. Това, от една страна, е и причината точно онколеченията да гълтат много пари. От друга, новите терапии са скъпи, но без тях пациентите не могат. Напротив, тяхно право е да ползват най-доброто в медицината, за което касата да плаща. И тя плаща. Проблемът е в едни други харчове, които са за този, който клати гората, и от които терапевтичният ефект е твърде съмнителен.

Всеизвестно е, че и лични лекари, и специалисти от доболничната помощ, както и такива от болничната изписват ненужни медикаменти на пациентите не само за тяхна сметка, но и такива, които се реимбурсират изцяло или частично от НЗОК. В същото време никой не им иска отчет за ефекта от проведеното лечение.

Антибиотиците например са емблематичен пример за това как се трошат пари нахалост, без необходимост и дори с риск за здравето на хората.

Тези силни лекарствени средства се ползват в болничната помощ с широка ръка, сякаш са евтина белина. Да, точно белина, с която се елиминират всякакви болестотворни микроорганизми. В нашия случай обаче става въпрос за предпазване на хоспитализираните пациенти от вътрешноболнични инфекции.

В същото време преди десетилетия тихомълком от лечебните заведения бяха заличени щатовете за магистър-фармацевти клиницисти. Такива специалисти има във всяка уважаваща себе си болница в Европа, където пари за здравеопазване се дават, но само след като се установи терапевтичният ефект за пациента.

Крайно време е в България да се възстановят тези щатове, от една страна, а, от друга, да се създаде контролен орган, който да отчита добрите и не дотам добрите показатели от медикаментозното лечение. Защото докато се изписват скъпи лекарства на килограм, независимо дали за сметка на пациентите или на касата, здравноосигурителната ни система все ще брои левчетата още преди изтичането на календарната година.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.