Има ли оазис сред демографската пустиня

Яна ЙОРДАНОВА - понеделник, 01-01-2018 - 18:44

Превръщаме се в демографска пустиня. Изчезваме като нация. Топим се скоростно. Все страховити заглавия от последните две години. А ние се питаме - мит или реалност е демографската криза. Нещо подобно на съмнението ни за глобалното затопляне. Индикатори много, но все си мислим, че са извадени от фабрика за фалшиви новини. В същото време усещаме неблагоприятните последици на гърба си. Първо години наред се страхуваме да имаме дете или заради кариерата, или заради финансови неблагополучия. Изчистваме съвестта си с различни оправдания, все едно за няколко години ще забогатеем. После пък отлагаме да имаме второ дете. Пак по същите причини. Или направо се отказваме това да е в графата с приоритетите ни. И така си я караме - решавайки, че уж ще градим кариера, си живеем спокойно. В същото време страната ни се превръща в демографска пустиня. Поне това сочат данните. Смъртността се увеличава с всяка изминала година, раждаемостта драстично намалява, а цели райони обезлюдяват. Всъщност според експерти терминът „демографска пустиня“ се отнася за територии, в които гъстотата на населението е паднала под 10 души на квадратен километър. А такива у нас вече са доста.

Явно има нещо сбъркано в политиката ни, след като вече години наред не можем да преобърнем тази тенденция. Стигнахме дотук, че дори един град като Сливен, който беше един от малкото с бум на раждаемостта, но по определени причини, да няма проплакало нито едно бебе в първите часове на 2018-а. Като се замисля, сбъркахме в много неща. Най вече в лансираната още от миналото политика, крепяща се на принципа, че държавата трябва да подпомага жените, които раждат деца. И изведнъж това се превърна в бизнес. В една порочна практика, чиито плодове берем и до днес. Бебетата се превърнаха в стока за една определена група, която предпочита просто да създава деца вместо да ги възпитава и образова. А ние наблюдаваме отдалече и научаваме, да речем, за бума на Шушаните. Поредната модна тенденция сред имената на новородените. И това като че ли дори измести тревожния вик на лекари и експерти, че раждаемостта у нас продължава да намалява и 2017-а е била показателна в това отношение.

Има ли обаче спасение от ситуацията? Хубавото е, че сред всяка пустиня все някъде има оазис. Сигурно това важи и за демографската криза. Решение има, но то съвсем не се състои само в отпускането на помощи. Личната отговорност е важна. Никой не е казал, че е лесно да си родител. Но какво по-прекрасно от това някой да върви след твоите стъпки и да изградиш светогледа му. Дано поредната негативна статистика поне малко ни стресне и да ни накара да се замислим. За бъдещето. Нали това уж бяха децата?


 


 


 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.