Зорница София и Валери Йорданов като Румена войвода и байрактаря Стоян – съратници, между които пламва изпепеляваща любов.
Корифеят Людмил Стайков е ментор на Зорница София в историческия жанр

Правнук на Стефан Караджа води „Воевода“ из Жеравна

Ирина Гигова - понеделник, 09-01-2017 - 17:45

„Воевода“ - новият филм на режисьорката Зорница София, тръгва по екраните в страната на 13 януари и познавачите предвкусват най-сетне, 45 години по-късно, че може да се повтори по самобитен начин завладяващият кинофеномен „Козият рог“. Първичен и емоционално разтърсващ, на думи – пестелив, без капка театралничене и кокетна бъбривост, филмът е вдъхновен от истинската история на Осоговската царица Румена войвода – дръзка и непокорна жена, избрала да се доказва като водач на хайдушка чета в мъжкия свят на поробители, невинаги доброжелателни побратими и вечни конформисти. Историческата драма, каквито вече рядко се правят в родното седмо изкуство, заснета като мащабно живописно платно от оператора Крум Родригес, навярно би била по сърце и на самия Николай Хайтов, чийто разказ „Румена войвода“ е в основата на сценария, готов още през далечната 2009 г.

Любопитен е начинът, по който Зорница София Попганчева стига до своята героиня-антигероиня. По онова време тя се опитва да развива някакъв тегав съвременен сюжет, но работата не й върви, затова отива при своя учител акад. Людмил Стайков за съвет. Маестрото, създател на емблематичните епоси „Хан Аспарух“ и „Време разделно“, й препоръчва да си спомни какво най-много я е развълнувало като дете. Режисьорката натрупва върху бюрото си класическа литература и когато стига до разказа на Хайтов, записан в съдържанието с нелепа, но показателна за масовото мислене печатна грешка като „Румен войвода“, сълзите й потичат. Сеща се, че като момиче, при първото четене, искала да се прекръсти на Румена и да бяха в планината. Така героинята я намира отново, този път – за да не излезе от съзнанието й, докато проектът не се реализира.

Друго правило за историческите филми, на което Людмил Стайков държи, е актьорите в тях да не са по билбордовете, рекламиращи различни продукти. Зорница София трябва да открие не прекалено експлоатирани и непреекспонирани лица – така стига до талантливите Владимир Зомбори, Горан Гънчев, българинът от Албания Леарт Докле, Петър Генков, Йордан Биков и др. В екипа са и известните Алек Алексиев (но почти неузнаваем като младия свещеник бунтар) и Валери Йорданов, постигнал чудеса от храброст на кастинга. В ролята на малката Румена е дъщерята на режисьорката Ники Амрита, която признава, че понякога по време на снимките било толкова студено, че трябвало да слага найлонови пликове в потурите си срещу влага и мраз. Оказва се най-трудно да се намери изпълнителка за главната роля: пробват актриси, певици, но добрите на тази възраст са вече прекалено популярни. Така Зорница София се явява на последния етап от подбора редом със 7 колежки и... спечелва. Печели и филмът. След 40 дни напразни огледи на места, „поругани“ от комерсиалната съвременност, кинаджиите срещат в Жеравна правнука на самия Стефан Караджа. Той им отваря очите за подходящите локации и нещата потръгват. В живота едва ли има нещо случайно. Още по-малко в киното.


 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.