Светът вече говори за

Наследничките на златните момичета

Снежана Иванова - събота, 22-04-2017 - 11:00

Грациите от новия ансамбъл още са ученички

Да наследиш златните момичета от ансамбъла, спечелил олимпийски бронз от Рио, никак не е лесно. Уж се започва от нулата и никой не трябва нищо да очаква от новите грации, но всъщност е точно обратното. Защото от българските гимнастички винаги се чака медал – независимо от къде и независимо какъв. Просто в годините така са ни разглезили.

Това, което направиха момичетата от новия ансамбъл – Симона Дянкова, Елена Бинева, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Теодора Александрова и резервите Стефани Кирякова, Камелия Стоилова и Мадлен Сергеева, воден от треньорките Весела Димитрова и Михаела Маевска, обаче надхвърли и най-смелите очаквания. Мнозина

погледнаха скептично на първите им отличия

от Гран при в Москва. Били само 3 състава, така че какво толкова. Критиците обаче трябваше да замълчат само месец по-късно, когато българките направиха истински фурор при дебюта си на Световната купа в Пезаро (Италия). Да избереш за първото си състезание точно Москва, се иска смелост, но да биеш Италия и Русия в многобоя, е равносилно на подвиг. Още повече, че малките ни грации взеха две максимални оценки за трудност, а такива не се раздават с лека ръка.

„Монитор“ се опита да разбере от самите тях кои всъщност са тези момичета и как само за половин година израснаха толкова много. Намираме ги, естествено, в залата на „Раковски“, на тренировка. От 8 часа сутринта са там за началните за деня занимания по балет с руския специалист Гоча Будагашвили, помагал преди години и на трикратната световна шампионка Мария Петрова. После до 13 ч. усъвършенстват композициите си, от 14 са на възстановяване. А следобеда всичко това се повтаря до към 19 ч. Няма делник, няма празник. Дори сега за Великден малките грации не могат да се отпуснат, защото веднага след това заминават за следващата Световна купа – в Ташкент, следващата седмица е тази в Баку, а от 5 до 7 май ще зарадват и българската публика с изпълненията си в зала „Арена Армеец“.

„Като цяло са

много добри и възпитани деца

и много слушат какво им се казва“, хвали ги капитанката на златните момичета Михаела Маевска, която след Рио стана помощничка на Весела Димитрова. Старае се да ги предпази от грешките, които старият ансамбъл е допуснал по пътя си. „Исках те по-бързо от нас да станат отбор и сякаш им се получи. Нашият етап на напасване една с друга продължи доста време, а това те някак го пропуснаха“, разказва Маевска.

Макар сега да е от другата страна, сърцето й бие преди изпълнение в предишния ритъм, адреналинът се качва, но тя се стреми да запази спокойствие. „Отговорността сега е доста по-голяма, но пък ми е по-леко, защото няма да играя аз“, признава с усмивка Мишето.

Тя е готова да споделя и да съветва малките от опита, който натрупа като тяхна предшественичка. Те обаче сякаш още не могат да се престрашат да я питат като врял и кипял в битките състезател. Възприемат я точно като треньор.

„За мен това състезание в Италия ми беше най-силното, макар и като треньор. Досега българският ансамбъл никога не се бе представял така в Пезаро – споделя Маевска и си спомня миналогодишния кошмар, когато

точно там скъса менискус

4 месеца преди олимпиадата в Рио.

8-те момичета, които се готвят за ансамбъла, бяха селектирани миналото лято, но започнаха същинска подготовка едва през ноември. Композициите са поставени по нова година, но все още не са напълно завършени.

„Успехът се дължи най-вече на огромното желание на децата да влязат ударно – разкрива Весела Димитрова и не крие, че летвата им е вдигната високо от предишния ансамбъл и на тях никак не им е лесно заради големи очаквания. - Въпреки че всички от федерацията ме успокояваха, че не искат веднага медали, че за децата има време да растат като гимнастички, някак си бяхме притеснени“.

За Весела това не е първият ансамбъл, с който започва от нулата. От 2009 до 2013 г. тя работи в Швейцария, където художествената гимнастика не е сред силните спортове. И въпреки това извежда ансамбъла им до бронзов медал на Световната купа в Лисабон и четвърто място на световното в Монпелие.

„Мечтаех да работя с българския ансамбъл и съм щастлива, че го правя. Имам си свои цели и амбиции, но най вече искам те да успеят. С нашите момичета се работи леко, защото те са

темпераментни, емоционални, имат фантазия

Докато швейцарците са много по-праволинейни, по-изчистени. За да им поставя съчетание, трябваше да преброя всеки такт, да им покажа всяка стъпка. Просто трябваше да ги науча на всичко. А с българските деца всичко се получава спонтанно, дори заедно поставяхме композициите“, разказва Димитрова.

Треньорките Весела Димитрова и Михаела Маевска Оказа се, че за музиката на съчетанията й помогнал нейният 14-годишен племенник, който страшно си пада по музика и слуша всичко в интернет. Той й предложил „Пролетен вятър“ и по нея поставили 5-те обръча. За трите топки и двете въжета обаче сменяли музиката 3 пъти, докато се спрат на „Шерлок Холмс“. „Избрахме я, заради това, че гимнастичките могат да са и артистки. Много добре се вплитат и елементи от пантомима, така че да е нещо по-различно“, казва треньорката и допълва, че за нестандартните елементи с тяло голяма помощ оказали хореографките Елица Павликенова и Маргарита Будинова.

Треньорката е много взискателна, обича риска и дори откровено споделя, че като ги е гледала в Пезаро, си е „блъскала главата“ защо е направила толкова сложни композциите – да хвърлят и хващат уредите с крака и да отбиват топките с гръб. „Но пък това се харесва и ги прави по-различни“, успокоява се специалистката.

Весела Димитрова преживява всяко изпълнение

като на живот и смърт

Гледа обаче да не го показва на възпитаничките си, защото те много се влияят от нейното настроение. В Пезаро най-притеснено й било преди излизането за второто съчетание от многобоя, защото не знаела дали момичетата ще понесат максималната оценка и лидерската позиция от първия ден.

Те обаче не само се справиха, но след успеха в Италия, започнаха и да вярват повееч в собствените сили, вижда промяната тяхната треньорка.

 

 

Мадлен е лидерът, а Ели – лудата глава

Момичетата са много различни и като темперамент, и като характер. Тийнейджърки, но от хубавите (смее се Весела).

Лаура Траатс

Лаура е скромна. Не е затворена в себе си, но много скромна и изпълнителна. Тя винаги е стриктна на тренировка, винаги е концентрирана и се вслушва във всяка забележка. Дори вечер като си тръгне, си взема видеото от тренировката, за да гледа изпълнението си и да си направи анализ. С нея се работи наистина лесно.

Елена Бинева

Елена е лудата глава. При нея винаги има екстремни ситуации. Преди турнира в Москва трябваше да шинираме глезена й, а преди този в Пезаро – пукна костици на дясната длан и отново сложи шина.

Симона е по-голяма от другите и може би заради това е по-уравновесена. Много добре обаче си пасна с останалите.

Симона Дянкова

Теодора е абсолютно дете – наивна, весела, лъчезарна. Лека е като характер, за разлика от Мадлен, която обича да се цупи. Мадлен обаче успява да мобилизира другите около себе си. Тя добре ли е – значи всички са добре, просто ги повлича. Тя е най-красивата, и най-опърничавата, и лидера на отбора и аз много я обичам, налио, Мадлен, подвиква й треньорката и насреща получава чаровната усмивка на девойката.

Теодора Александрова Стефани, Камелия и другата Мадлен не мога да ги нарека резерви, защото без тях няма ансамбъл. При първата травма на Ели, ако не бяха те, нямаше да можем да играем в Москва. Напоследък ги забелязвам, понеже им липсва малко кондиция, проявяват самоинициатива и ходят да тичат на стадиона. При тях мотивацията трябва да е и е на много високо ниво, за да останат и да тренират на пълни обороти.

 

 

Ходят заедно на мол и на кино

Въпреки че от сравнително скоро са непрекъснато заедно, 8-те момичета от ансамбъла сякаш вече не могат една без друга. Извън залата гледат отново да са заедно. Да ходят на разходка в мола или да гледат някой филм. Елена обича да чете, пада си по фантастика. Любимите книги на Стефани пък са поредицата „Изборът“ на Кийра Кас.

„Обичам ги всички като мои по-малки сестри“, казва капитанката Симона, която вече е студентка четвърти курс в НСА. Останалите са ученички.

Мадлен Сергеева и Стефи живеят в общежитието на „Раковски“, тъй като са от Варна и Бургас. „Малко ни е трудно, че сме далеч от семействата си, но се опитваме да го преодолеем“, казва Мадлен. Тя, Стефи, Теди и Камелия са деветокласнички и учат, естествено, по индивидуални планове и дистанционно. Четат уроци в малкото си свободно време, решават тестове и вземат изпити, когато могат.

Въпреки че им е рано да се съобразяват с килограмите, все пак тестените и сладки лакомства са им позволени в един ден от седмицата. „Суетни са до една и затова са в добра форма“, споделя треньорката им.

 

Заб.: Материалът е публикуван на 15 април във в. "Монитор"

 
 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.