Ивайло Цветков

За користните цели и интереса

Боян Димитров - сряда, 27-01-2016 - 20:00

Нека си кажем истината в очите. Едни са свикнали да продават тялото си за пост в службата, други - за спокоен живот, трети - просто защото им харесва. Жалко е, че никога не сме искрени, вършим всичко от някакъв интерес. Не чужд, а личен. Користното е водещо. Никой не прави нищо, без да очаква нещо в замяна. Когато сме изтъкани от идеята да се продадем, няма как да очакваме, че няма да ни купят. Така едни ще имат тялото ни, други - душата ни, а трети - вниманието ни. Ще се продаваме и ще се молим поне да сме взели достатъчно висока цена за себе си. И това няма да се промени. Винаги ще сме на пазара. И то с една привидна наивност, зад която ще крием, че всъщност нямаме представа защо искат да ни купят. Щом сме стиснали зъби и искаме да се продадем, то трябва и ние самите да си платим цената. За нас обаче тя е най-висока, колкото и евтино да се дадем. Едни ще ни предлагат безплатно образование, други по-висок стандарт, трети любов. Трябва да знаем обаче, че няма обяд, след който да не ни донесат сметката. А сметката често е непосилна за дребните ни души, които очакват, че някой ще ни подари нещо. И тук не трябва да обвиняваме институциите, че не са си свършили работата. Факт е, че и те няма как да са всесилни, когато ние самите искаме да ги заобиколим.

Няма как Агенцията за закрила на детето да запази детето, ако самите му родители не искат да го запазят, няма как прокуратурата да разследва нещо, което самата жертва иска да прикрие, няма как една стратегия за трафика на хора да предпази хората от трафика, извършени от самите хора. Няма как да предотвратим нещо, за което разбираме, след като се е случило. Няма как да предпазим едно дете от угрозата да стане проститутка, след като вече многократно е било изнасилено. И тук съветите са излишни. Ако кажем „трябва да има превенция“, някои може би ще ни се изсмеят. Превенцията отдавна е изпусната. Просто трябва да се примирим със ситуацията. Децата ни ще стават проститутки, защото не можем да им подсигурим добро образование, нормална семейна среда, достатъчно доходи и правилно възпитание. Ценностите вече се измерват с платената сметка за ток, парно и вода. И ако един родител може да подсигури топла стая на детето си, значи той е добър родител. Това е грозната действителност и за нея не ни е виновна държавата, виновни са жителите на държавата, защото самата държава не възпитава. Просто трябва да си вземем поука от лошите уроци. И поне да знаем наистина колко струваме.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.