Директорът на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев:

Съединението налага волята на българите над Европа

ЕЛИ КРУМОВА - сряда, 06-09-2017 - 07:00

За първи път в европейската история един малък народ успява да надвие Великите сили * Щастие е през 1885 г. да имаме личности, които да реализират обединението

- Г-н Шивачев, преди 132 години Княжество България и Източна Румелия се обединяват, което дело на Съединението става в Пловдив. Но Пловдив отстъпва на София да е столица. Какъв е историческият поглед и върху това дело, и то при условие, че в онези години Пловдив има повече жители от София и е бил по-богат град?

- След решенията на Берлинския конгрес през 1878г. българските земи са разделени на пет части, две от които имат относителна свобода и независимост. Най-напред е Княжество България, което е васално на султана, но все пак е имало статута на отделна нова държава. На второ място е Източна Румелия, която има статут на провинция на Османската империя, макар и автономна провинция със своя собствена конституция, наречена Органически устав. Това определя съединяването на тези две основни части от българското землище. Ако Съединението се подготви и се обяви в София, то това ще бъде посегателство върху територия на Османската империя. Ако обаче Съединението се подготви и обяви в Пловдив, това ще бъде един порив на част от българите, които живеят в провинция да се обединят с другите свободни българи. Затова именно всички съединистки акции след 1878г. започват от Пловдив. Така става и с акцията от 1885г. Българите успяват да изградят Източна Румелия като втора българска държава. Тук се концентрира духовният потенциал на България и благодарение на областните управители българи Алеко Богориди, а след това и Гаврил Кръстевич. Тази държава е наричана „Втората България”, „Южна България”, „Тракийската България” и нейната столица Пловдив се развива изключително успешно. Това са златни години в развитието на Пловдив. Тук се строят сградите на двете най-големи гимназии – Мъжката и Девическата. Тук се строи сградата на Областното събрание. Икономическият просперитет е много по-силен в Източна Румелия, отколкото в Княжеството и населението живее много по-добре. Но пловдивчани осъзнават, че Съединението е в полза на българския народ и на България, както и че най-вероятно то ще доведе до доста отрицателни последствия за града и за пловдивчани. Въпреки това те избират да бъдат българи. Подготвят Съединението. Обявяват го тук в Пловдив. Наистина след обявяването на Съединението и неговата военна защита, през следващите месеци, когато трябва да се избира кой град да бъде столица, надделяват съображения, че София е столица на свободното българско княжество, а Пловдив продължава да е столица на автономна провинция. А 132 години по-късно, мога да констатирам, че през годините след Съединението в Пловдив се появява едно недоволство. Недоволство, че след Съединението заплатите в Източна Румелия се намаляват с 1/3-та. Политическата класа в София надделява над южнобългарските партии, които постепенно заглъхват. София като едно малко градче, избрано за столица на новата българска държава след 1879г., става много егоистична – привлича всички инвестиции и вторият български град Пловдив постепенно изостава в развитието си, в броя на населението, в инвестициите, в държавните средства, които се влагат в развитието на града.

 

-За Съединението 132 години по-късно сякаш се знае вече всичко. Но защо темата е продължава да е вълнуваща за българските историци, а и не само?

-Да, за Съединението се знае всичко, но и продължава да привлича интереса на колегите ми и българското общество с едно непрекъснато осмисляне на това събитие. На мястото му в българската история и ролята му за развитието на държавата ни. Осмисляне на личностите, които са реализирали Съединението, начинът, по който е извършено. Щастливи са тези народи, които в такива моменти, имат подходящите водачи, които да извършат нужните промени. Така например българският народ започва едни процеси на свое Възраждане през 18-и век. Явява се Паисий Хилендарски, който прави идеологическата обосновка на това Възраждане. Впоследствие се явяват водачи, които реализират необходимостта на българите от църковна борба. Впоследствие се явяват Раковски, Васил Левски, Ботев, водачите на Априлското въстание, което е успешното въстание. Никой от водачите на Априлското въстание не си е и помислял, че могат да победят военно Османската империя. Те са искали да покажат на света, че тук, на Балканите, има един потиснат и поробен народ. И на този народ трябва да се помогне, като постигат тази задача.

Народът ни има щастието през 1885г. начело си да има тези личности, които да реализират обединението. Най-напред това са революционерите в Източна Румелия, които създават Българския таен централен революционен комитет, начело със Захари Стоянов, Иван Андонов, старите участници в Национално-освободителното движение, които пренасят идеите на Левски, създават комитети и обявяват Съединението.

Тези хора по много интересен начин, след като на 6 септември обявяват Съединението, заедно с източнорумелийската милиция, начело с майор Данаил Николаев, се отдръпват. Разбират, че защитата на Съединението е вече задача на българския княз Александър Първи, на председателя на НС Стефан Стамболов, на премиера Петко Каравелов, на министрите, на целия български народ.

Българският народ е имал щастието да има тези водачи и то в изключително сложна международна обстановка. Знаете, че 19-и век е векът, в който Великите сили се събират на поредица от конгреси и приемат решения, които се считат за закон. Никой не си и помисля, че някакъв малък народ, някъде на Балканите, може да посегне на това статукво. Но изведнъж се оказва, че единодушието на народа принуждава Европа и Великите сили да приемат това Съединение. Още повече победата в Сръбско-българската война показва, че връщане назад няма. И за първи път в европейската история един малък народ успява да наложи волята си над Великите сили. Това е прецедентът на Съединението в международен мащаб.

При това осмисляне винаги се извеждат положителните черти на Съединението. Но бих казал, че то има и отрицателни или по-скоро негативни последствия в някакъв смисъл за развитието на България.

 

- Защо? Какви са те?

-Значението на Съединението е наистина изключително. България става най-голямата по територия балканска държава. България поема водещата роля в развитието на Балканския полуостров и получава авторитет в международен план. Българският княз Александър Първи и българите са героите на Европа. Всички европейски вестници са пълни с хвалебствия за този народ, който обявява Съединението, защитава го и налага волята си над Европа. В икономически план България получава стопанско могъщество. Само 20 години след Съединението се говори за българското икономическо чудо. За българското чудо въобще. Защото българите успяват да реализират потенциала, който имат и да създадат една относително модерна за времето си държава.

 

- Тогава какви са негативните последствия от Съединението, за които казахте?

-През последните години доста мои колеги се насочиха към осмисляне на Съединението с поглед към формата, която българите използват за реализиране на своята национална програма. През 1903г. Илинденско-преображенското въстание действа по същата схема, като при Априлското въстание от 1876г. Българите да се вдигнат в Македония и Одринско, които са в Османската империя. Даже и без черешови топчета. С остаряло и недостатъчно въоръжение да се хвърлят срещу османската армия. Да дадат достатъчно жертви, защото жертвите на двете въстания впоследствие се оказват съизмерими. Европейската преса гръмва, но не последва нищо. Тоест, формата на едно всенародно въстание вече е позната. Този път Великите сили не се хващат на тази сламка. Защото е позната. Съединението е първото събитие в българската история, което реализира идеята за автономията на Източна Румелия – провинцията на Османската империя и реализирана като втора българска държава, която лесно и безкръвно се съединява с Княжество България.

Когато по-късно в началото на 20-и век излиза идеята за автономия на Македония, като основна програмна цел на българското Национално-освободително движение от началото на 20-и век, за всички – за Великите сили, за балканските ни съседи, е ясно, че ако автономията на Македония бъде постигната, то това ще е следващата стъпка към обединението на българските земи. В музея показваме печата на революционния комитет и на него пише „Тайний българо-македонски комитет”.

Тоест, първата идея на Захари Стоянов, Иван Андонов и техните съратници, които се събират в дома на Андонов, е била да се работи за обединението на автономната провинция Източна Румелия, реализирана като българска държава, с Македония и Одринско в една голяма обединена автономна провинция, която постепенно да бъде направена втора България. И на някакъв етап в обозримо бъдеще тази провинция Румелия, Македония и Одринско да се обедини с Княжеството.

В този смисъл можем да търсим и едно негативно последствие от Съединението, защото българите не научават урока, че в историята всяко нещо се реализира първият път. След това всички са много внимателни към формата, която се поставя за постигане на дадена цел. Можем да търсим отрицателни последствия дори във великата победа от Сръбско-българската война. Войната, за която казваме, че капитаните побеждават генералите. Младите български офицери побеждават обучената сръбска армия. Тези гръмки победи водят до известно главозамайване в българското офицерско съсловие. Това в някаква степен също изиграва отрицателна роля при следващите войни за национално обединение – през Балканската, особено при Междусъюзническата и Първата световна войни. Да, след новите победи в Балканската война, се получава още по-голямото главозамайване на българския генералитет и фаталния 16 юни 1913г., когато всички в света предупреждават да няма нова война и че този, който гръмне първата пушка, той ще носи цялата отговорност.

Бих искал да направя уговорката, че тези негативни последици са малки бръмки в общата картина на Съединението. Нещо, което ние, като историци, имаме задължението да изясним.

 

- Тоест, главозамайването след пиянството на един народ е негативната последица след Съединението?

-Народът не се главозамайва. Главозамайват се неговите лидери, тези капитани, които след 20 години израстват до генерали. Военните победи през 1912г. имат огромен отзвук, но това пък предизвиква главозамайване в българската политическа класа и в генералитета. И се оказва, че тогава водачите ни не са на нивото на 1885г. Българите приемат позицията на максимализма – или всичко, или нищо, която се оказва пагубна и чиито последствия търпим и до днес. Защото първата и втората национални катастрофи пречупват устрема на българите. Да не се главозамайваме. Да знаем, че в историята всяко нещо има и положителните, и отрицателните последствия. Никога не бива да си мислим, че всяко нещо е само положително. Така ще се окаже, че не сме си научили урока.

 

- През 2013г. бе преиздадена книгата „Борбата на българите за съединението си” на германския журналист и военен Артур фон Хун, който е бил очевидец на събитията отпреди 132г. и ги описва в поредица свои репортажи. Какви истини разкрива тази книга?

-Артур фон Хун е бил немски журналист за „Кьолнише цайтунг”, изпратен у нас като кореспондент на Руско-турската освободителна война. Веднага след Съединението, още на 10-12 септември те го изпращат пак у нас. Освен журналист, той е и майор от Генералния щаб на германската армия. Тоест, бил е разузнавач и един много, много умен човек. Той идва тук, вижда каква е обстановката и в поредица от репортажи описва какво е видял в България. Той влиза в свитата на княз Александър Първи. Бил е заедно с него в окопите. По времето на боевете за Сливница, князът спи в една селска кръчма, а в съседната стая спят брат му, фон Хун, още няколко кореспонденти, полски художник. Намирайки се покрай княза, той пише великолепни репортажи за героизма на българите. Той е човекът, който прави в европейските медии положителния облик на българите. Но той не спестява нищо, включително и по болната тема за влиянието на Русия. Знаете, че руският император не е одобрил Съединението и отзовава своите офицери, като изоставя българската армия. Това дава възможност на дипломацията на Великобритания да стане решаващ фактор. В този смисъл тази книга с истините си в продължение на 120 години бе табу. Бе прибрана в така нар. секретни фондове на библиотеките, защото тя казваше истината. Истина, която не бе удобна за русофилските настроения в България. И се радвам, че преди 4г. с помощта на бизнесмена Любозар Фратев и тази книга, и следващата на Артур фон Хун, бяха преиздадени.

 

- Какви са изводите, които си правим след 132 години. Обединени ли сме?

-Един народ постига своите цели само тогава, когато цялото общество се обединява. Винаги има разделителни линии. Преди 6 септември 1885г. има различни мнения кога и как да бъде обявено Съединението. Десетки, стотици, хиляди мнения. Но целият народ е обединен от една идея – че трябва да има Съединение. „Всички казват – да, ние спорехме, но днес всички сме за Съединението” – това са думи на тогавашния министър-председател Петко Каравелов. Така това събитие от есента на 1885г. показва основната за мен истина – само когато един народ, едно общество, е обединено от обща цел, то може да я постигне.

 

Визитка:

-Роден е през 1954 г. в гр. Пловдив

-Завършил е „История” във Великотърновския университет

-От 1980г. до 1985г. е работил, като журналист в БНТ

-От 1985г. работи в Исторически музей в гр. Пловдив

-От 1993г. е директор на Исторически музей в гр. Пловдив

-Автор е на над 50 книги, монографии, научни статии и научни съобщения

-Като историк се вълнува от темите: Българският национален въпрос в аспекта на бежанския въпрос и Историята на Пловдив и културно-историческото наследство и музейно дело

 

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.