Българско платно краси покоите на принц Акишино

Христо Христов - четвъртък, 16-03-2017 - 14:01

Пейзаж от габровското село Съботковци краси покоите на японския принц Фумихико Акишино. Картината е била подарена от някогашния посланик на България академик Благовест Сендов на семейството му, година преди височайшето посещение на двойката у нас през 2009-а.

Подаръкът бил направен, след като съпругата на принца Кико посетила амбасадата ни в Токио и се прехласнала по пейзажа с традиционната къща с каменен покрив, разказа авторът на платното художникът Росен Дончев.

Той разбрал случайно за съдбата на картината си години след като бил направен жестът.

Роденият преди 54 г. в Габрово Росен от 2010 г. живее и работи в Казанлък, където заедно със съпругата си Ваня поддържат галерия. Той подреди в Стара Загора своята осма самостоятелна изложба. В култовата за старозагорци галерия той изложи 47 свои работи, рисувани през последните 2 години.

Всяка от картините има оригинално заглавие като „Спомени за еднорог“, „Загубени из сините пейзажи“ и „Случване“, които са вдъхновили приятеля му, поета и драматурга Димитър Кабаков да подреди специално стихотворение.

Дончев и Кабаков, който в момента е директор на професионалния драматичен театър „Любомир Кабакчиев“ в Града на розите, подготвят изненада за ценителите на живописта и мереното слово: библиофилско издание на стихосбирка с оригинални рисунки.

В него ще има оставени празни страници, които да бъдат попълвани през годините. Двамата възпитаници на факултета по български език и литература при СУ „Свети Климент Охридски“ се надяват книжката да види бял свят до края на годината.

Живописта като свое призвание Росен Дончев открил след като се дипломирал в столичната Алма Матер - веднага след това завършил магистратура по визуални изкуства при проф. Димитър Чолаков в шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Влияние оказал и фактът, че дипломата му за средно образование е от прочутата тревненска гимназия за приложни изкуства „Свети Георги“.

Последвали години работа като иконописец в архитектурно-етнографския комплекс „Етъра“, където поставил основите на превърнал се в традиция детски пленер по зография. Пак там създава и уникалната технология на „ухаещата рисунка“, за която използва розово масло и вино.

След първата си изложба в СУ през 1989-а дълго време се колебаел дали да излага картините си, престрашил се чак за 50-та си годишнина, когато за кратко време представил три свои експозиции.

От сега е замислил следващата, вече девета, която ще бъде под мотото „Завръщането на думите“. В Стара Загора той е включил и две платна от този свой бъдещ цикъл.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.