Наред с веселието, празниците не са кулинарно и туристическо начинание

Проф. Андрей Пантев, историк: Не войните създават света, а културата, науката и изкуството

Яна Йорданова - петък, 05-05-2017 - 19:00

Главният герой вече стана оръжието, а не книгата, Образованието не може да бъде пустинен остров в една вакуумна среда

- Проф. Пантев, отново хиляди тръгват на път за поредните почивни дни. На 6 май отбелязваме Деня на храбростта и празника на Българската армия, но като че ли за повечето българи това още един неработен ден. Така ли е наистина?

- Всеки национален празник по света не е само вглъбяване в миналото и неговите тайнствени и героични лабиринти, но и ден на веселие и пътуване. Няма нищо укорително в това. Трябва да осъзнаем обаче, че все пак почитаме една причина за нашето съществуване. Става дума за нашето войнство, меч и отбрана, но в същото време не бива да забравяме, че не войните създават света, а културата, науката, книжнината и изкуството.

- Можем ли да говорим в днешно време за армия, за понятия като храброст?

- Не, не можем. Има гражданска храброст, но и войнствена. Не бива да изпадаме в култопочитането на войната. В цялата историография, особено в българската, има едно своеобразно военолюбие. Нека не забравяме, че Третото българско царство има само 7 години в бойна дейност. Дори героичните войни не са създали българската държава като единствено средство за нейното съществуване. Нека не забравяме, че дори когато войната е свещена, оправдана и предизвикана, тя е некрасива картина, независимо кой, колко и как храбро загива за отечеството.

- Като наблюдавате обаче случващото се навън, дори в съседна Македония, кажете защо в едно съвременно общество се стига до насилие?

- Историята на света е история на агресията. Природата предполага агресия. Въпросът е кой се възползва от това и кой я предизвиква и насочва. Очаквано е в страни, където има две религии и култури, какъвто е случаят с Македония, да има конфликти. Нека припомня, че до края на 19-и век в Канада са екзекутирали тези, които са искали независимост на областта Квебек. Дори белгийската и швейцарската хомогенна общност винаги е била предизвиквана от едно малцинство към друго. Затова ние не бива да злорадстваме от бедите на нашите братя македонци, защото изразът „така им се пада“ ще донесе още повече отчуждение, което настъпи между нас след освобождаване на държавата Македония.

- Трябва ли да се притесняваме от случващото се там? Все пак хората са казали, че когато къщата на съседа гори, пламъците могат да стигнат и твоята...

- Не смятам, че чак толкава къщата на Македония гори. Това е един безспорно отблъскващ инцидент, но смятам, че македонците ще намерят сили да стабилизират страната си, защото външните сили нямат интерес от разчленяването на Македония. На тях им е необходима една мобилна, разклатена и несигурна държава, за да имат намеса в балканските вътрешни работи. Защо никой не казва каква е тази държава Босна и Херцеговина? Да не говорим за Косово.

- Каква поука тогава трябва да си вземем от случващото се в Македония?

- Поуката е, че социалните напрежения, бедността и богатството, бандитизмът много лесно могат да предизвикат религиозни физиономии. Малцинствата на Балканите не бива да си позволяват повече, отколкото е статутът им на малцинства. Не може да се чуе чужд химн, в случая албански, в Народното събрание в Македония. Който сее такива искри, ще пожъне бури, от които и той няма да има полза.

- Не е ли недопустимо в 21-ви век да решаваме проблемите с агресия, а не с диалог?

- Същността на политиките на Запада е да няма интелигентен балкански съюз. Както знаете, държавите отначало получават независимост на час по лъжичка. Ние винаги сме били наблюдавани да сме модерни, демократични, но колко сме такива, казва някой друг.

- Забравихме ли да отправяме поглед към историята?

- Вечно говорим за нашата история, колко сме славни, правим исторически въстановки на събития. Идеята, че не си познаваме историята, не е вярна. Всички други балкански държави използват историята си за оправдаване на собствената си безпомощност - как може да сме били толкова велики преди 100 години, а сега сме толкова безпомощни.

- Ако питате обаче много млади хора какво отбелязваме на 6 май, едва ли биха се сетили. От бизнеса пък недоволстват, че почиваме прекалено много, вие на какво мнение сте?

- Празниците, наред с разбираемото веселие, не са кулинарно и туристическо начинание. Всеки може да яде агнешко или да пече козунаци, когато си поиска. Но все пак на този ден трябва да си отговорим на въпроса защо е имало такива хора, които са полагали кости сред полета и други места. Без да сме назидателни, това все пак трябва да се каже, наред с ритуалното ядене и пиене.

- Кажете като човек, който дълги години е сред младите хора, плаши ли ви агресията сред подрастващите? Само преди няколко дни дете почина след сбиване в клас, а днес (бел.ред. - петък) бе съобщено за поредния случай на сбиване в училище.

- Защо смятате, че тази агресия не е естествена и е противоестествена?

- Смятате, че тя е следствие на нещо и е напълно очаквана, така ли?

- Точно така, тя е следствие на онази агресия, която протича през целия ден по медиите, на улицата, в ежедневието ни. Дори спортът стана агресивен. Филмите, които гледаме по телевизиите, са показателни. Та не е ли вече главният герой оръжието, а не книгата? И след всичко това ни е чудно как децата ни са агресивни. Как няма да са такива, след като виждат насилие навсякъде. Агресията идва от нас.

- Сега се предлагат какви ли не мерки, камери в училищата. Ще решат ли проблема?

- Това показва пълната безпомощност на обществото. Само в мозъка на човека не може да се инсталира камера.

- Какво ви дразни в образователната система, като наблюдавате случващото се отстрани?

- Не бих казал, че нещо ме дразни, но хора, които не съм видял как преподават в час, нито какво са написали, се правят на експерти, пренасяйки някакъв чужд опит. Образованието не може да бъде пустинен остров в една вакуумна среда. Една страна не може да има елитност в образованието, ако нейното общество е в криза. В Судан няма елитен университет и няма елитно образование. Това се отнася и за здравната система, и за спорта, и за културата.

- Какво ни липсва тогава като обществото, на какво трябва да се научим?

- Няма какво да се учим. Нали се учехме да бъдем демократи от 1989 година. Говорихме за реформи, за демокрация, европеизация. Трябва да станем други хора, но много се съмнявам в това.

 

Визитка:


Роден е през 1939 г. в с. Раковица, Видинско

Работил е в Института по история при БАН

Преподавал е в Софийския университет „Св. Климент Охридски”

Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал

Специалист по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в.

Проф. Пантев беше депутат от Коалиция за България три мандата

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.