Текст сн. Стоян Алексиев и Емануела Шкодрева създават психологически правдиви образи на егоцентричен професор и скромна подтисната домакиня.
Снимка Божидар Марков

„Някъде в този живот“ Стоян Алексиев е сърдито старче

Ирина Гигова - вторник, 14-03-2017 - 15:04

Някъде в този живот има срещи, които прекършват съдбите на участниците в тях по начин, който и наследниците им не могат да оправят. В едноименния спектакъл по пиесата на съвременния американски драматург Израел Хоровиц „Да си паркираш колата в двора на Харвард“, който вчера имаше премиера на камерна сцена в Народния театър, среща си дават два вида самота, резултат от чужди и собствени грешки - тази на стария професор по музикознание и литература Джейкъб Бракиш (Стоян Алексиев) и на неговата домашна помощница Катлийн Хоугън (Емануела Шкодрева). Първоначалната неловкост в общуването между тези два свята трудно може да бъде разчупена, докато не става ясно, че в миналото пътищата им по доста нелеп начин са се пресекли. Но и сега не е лесно.

Режисьорът Гаро Ашикян оприличава „Някъде в този живот“ на потънал кораб. Дори второстепенните елементи от спектакъла навяват усещане за разруха. Запълващ празните мигове на Бракиш почти постоянен като фон водещ (звучащ с гласа на Валентин Ганев), който непрекъснато моли за дарения, за да не бъде закрита мизерната му радиостанция с класическа музика, и който най-сетне умира от пневмония, простуден в леденото студио. Или заводът за консерви наблизо, който Катлийн споменава, разпространяващ ужасна воня, но спасителен остров за намерилите работно място в него. Да не говорим за навъсената старост на героя, посветил живота си на една илюзия – че това, което прави, е ценно за другите. Очевидно егоизмът и прекомерните амбиции са изиграли лоша шега на Бракиш – бил е вечно втори, а сега е сам, учениците му са го забравили – с едно изключение...

Историята - колкото наивна, толкова и предвидима въпреки леката недоизказаност в миналото на персонажите, е трогателна със своята човешка баналност. И на моменти досадна с непремерено протяжните паузи, които от екипа обещават да стегнат. Да, човекът често е досаден и банален, самотата и старостта са банални, всеки обаче е ценен за себе си и води своите малки житейски битки. Реабилитацията, която Катлийн постига със закъснялото справяне с теста по музикознание, е важна за единствената, макар и незначителна победа в живота й. Но е може би по-важна за Бракиш, защото поне веднъж се е надмогнал да постъпи великодушно. Не сме свикнали да гледаме изтънчената Емануела Шкодрева като простовата женица, но очевидно чувствителната страна на героинята не й е чужда. Затова пък Стоян Алексиев е типично сърдито старче. „Бракиш мина през сърцето ми и от уважение към героя после трябваше да го отдалеча от себе си, да влезе друг човек в мен – така е по-честно“, обяснява актьорът.

Израел Хоровиц е създал над 70 пиеси, както и много филмови сценарий, сред които е и този за „Автора! Автора!“ с Ал Пачино.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.