Д-р Веселин Герев
Интернет
Д-р Веселин Герев, психиатър:

Българинът не умее да почива, по празници си докарва депресии

Силвия Николова - четвъртък, 06-04-2017 - 13:35

  • Доктор Герев, наближават почивните дни по Великден - нещо средно между дълъг уикенд и твърде къса отпуска. Как такъв период ваканция се отразява на човешкия организъм?

  • Късият циркален цикъл е 3 пъти по 8. Това означава 8 часа натоварване, 8 часа в будно състояние и 8 часа почивка. Средният цикъл е съотношение 5 към 2, т.е. пет работни дни, два дни почивка. Кога човек наруши динамичния стереотип , се стига до поражения върху психиката. Тоест, излизаме от нормалния ритъм, почивният ден е по-скоро време за напрежение, отколкото за отмора. Наблюдават се безпокойство, ставане рано като за работа. При почивен петък, почивката няма да е добра, а понеделник, ако е работен, въобще няма да бъде продуктивен. Във вторник, сряда и четвъртък, работата няма да е както трябва. Като теглим чертата, предстои една загубена следпочивна седмица. Усещанията и неудобствата са същите, като при преместването на стрелките на часовника при сезонната смяна на часа.

  • Ако циркалният цикъл се нарушава често, какво се случва?

  • Като начало, най-засегнат е сънят. Човек се събужда рано и съответно се успива в седмицата след почивните дни, ако са повече от два. Следва лесна уморяемост, трудна концентрация, допускане на много грешки, липса на мобилизация. С две думи хванал го е канапът. В тялото всичко това се отразява като колебания в кръвното налягане, главоболие, отпадналост, апатия. Някои ги натискат и депресивни състояния.

- Някои хора не могат да спазят циркалните цикли 3 по 8 и 5 към 2, тъй като професиите им го налагат. Какво могат да направят, за да са работоспособни, да не изпаднат в депресивни състояния?

  • Има хора, които работят на непрекъснат цикъл, на епизодично натоварване и епизодична почивка. Например, на такъв ритъм са лекарите от спешните центрове. Те са натоварени 12 часа, а след това почивката е 48 часа. При тях обаче особеното е, че успяват да се пригодят и да възприемат времето за почивка като своето време за отмора. При тях сътресения няма, защото се създава индивидуален стереотип.

Освен това, много важно за доброто психично и физическо здраве по време на почивка е времето, отредено за нея, действително да се ползва за отмора. Например, никаква почивка не е двама лекари да се съберат по празниците, уж на биричка, но да обсъждат медицински случаи. Това се отнася за всяка професия.

Българинът, като цяло, не умее да почива. Свързва празника непременно с ядене и пиене до пръсване и приказки за работа. Вместо това, чудесно може да се изкара и с добро похапване, но не и преяждане и препиване, една приятна разходка в парка, среща с приятели и неангажиращи разговори. Това не изисква особени финансови средства и във всички случаи, след това човек ще се чувства много по-бодър, отколкото като махмурлия с натежал корем след четири почивни дни.

Хобито също е много добър вариант, който подпомага на психиката да се отпусне, да се зареди с добро настроение от правенето на нещо с удоволствие. Такова хоби може да е колоезденето, конната езда, риболовът, гъбарството, градинарството, цветарството, събирането на интересни растения за хербарии и всичко, което допринася за доброто настроение и откъсване от работното всекидневие.

  • Защо, според Вас, българинът не умее да почива?

  • Това, до голяма степен, е въпрос на традиции.

  • Какво трябва да направи човек след четири празнични дни, за да се чувства добре?

  • Основното правило е да се въздържат от крайности в яденето и пиенето, да си създават отморяващи хобита и да се стараят да се стараят да се срещат с хора, които не ги натоварват.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.