Земя на любовта и Коза ностра

Люба Янкова - петък, 19-05-2017 - 21:00

Синьо небе, по което облаците препускат по-бързо от глътка лимончело в пресъхнала от пека уста. Слънце, способно да разтопи и най-мрачното лице. Маслинови и бадемови горички, чиято бройка би отворила джоба дори на най-стиснатия еврочиновник. Природа, невкусила отровата на ГМО. Аромат на портокали, любов, емоция и...мафия. „Сицилия е земя на страдания. Тук не съществува доверие, нито ред, навред се ширят насилие и предателство...“, реди дон Кроче на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“ на Марио Пузо. Екранизацията на шедьовъра превърна сицилианските донове в холивудски икони с талантливата помощ на колосите Марлон Брандо и Ал Пачино. И едва ли някой ще си криви душата, че поне 90% от милионите туристи, окупиращи всяка година острова досущ като нормандски нашественици, прииждат, поблазнени от идеята да видят на живо сърцето на страховитата Коза ностра. Но пък повечето от тях си тръгват само за да се върнат. Вече не заради криминалната слава, а заради удоволствието да седнеш в китен крайбрежен ресторант и да си поръчаш риба, току-що уловена от сервитьора, мятащ на почивки въдица от кея.

Заради неповторимия чар на безцелното лутане по

малки улички, предизвикващи клаустрофобия, но и усмивка

докато си фантазираш как сутрин жената от втория етаж на кооперациите, заели това пестеливо пространство, разменя продукти със съседката от отсрещната страна (все пак трябва да има някакво логично обяснение за броените педи ширина на улицата). 

Заради хълмовете във вътрешността на острова, през които колите минават по пътища, виещи се като серпентини. Море от природа, съчетала в себе си целия колорит на божествената палитра, подредена старателно на тераси с грижливо отглеждани насаждения.

Заради сутрешната глътка кафе на диванче, окъпано от първите лъчи и небрежно проснато в двора пред къщата за гости, приютила поредните туристи в наше лице. Уют срещу 35 евро на ден - нормалната цена за нощувка на острова.

Заради обикновените жители на тази най-южна и бедна точка на Италия, описана от фолклора си като „земя на любовта“.

Ходещи оксиморони, съчетали в себе си вулканична смес от гените

на гърци, римляни, нормани и араби, но излъчващи неповторимо средиземноморско спокойствие и сърдечност. Което нито мафията, нито съпътстващите я престъпност, страдания и недоимък може да разрушат. И като сме на темата - мафията в най-големия остров на Средиземноморието далеч не е толкова видна, колкото си мислят туристите, когато си пазаруват двупосочния билет до Сицилия и обратно. В Неапол например тя извира от всяка сграда и порутина. Видна е като упадъка, завладял града, и понякога - миризлива. Като вонята, осмърдяла цялата област Кампания по време на кризата с боклука – една от много сфери, окупирани от Камората (бел.р. - неаполитанската мафия). В Сицилия след години на демонстративни убийства и реки от прокурорска кръв, пролята в битката с нея, Коза ностра (бел.р., в буквален превод – наша работа) е в сенките. Видима колкото недомлъвките на местните, когато ги питаш за нея или им задаваш далеч по-елементарен въпрос – да речем безопасно ли е да си оставиш колата на неохраняем паркинг. Колкото знаците, призоваващи да се говори за мафията. Колкото паметниците в памет на жертвите й. Прикрита е в перките, завладели хълмовете във вътрешността на острова, в концесиите, в обществените поръчки. Последните впрочем само преди няколко месеца събориха цялото ръководство на община Корлеоне – с все кмета и общинските съветници, заради подозрения за връзки с мафията. Но това са скандали, които вече само спорадично вкарват в новинарския поток острова. Дали защото Коза ностра продължава да е „наша работа“ за сицилианците или защото битката с организираната престъпност е дала резултат е друг въпрос.

Палермо

Описанието на Палермо е излишно, ако сте чели

Описанието на сицилианската столица е излишно, ако сте чели Пузо: „Палермо се гушеше на дъното на чаша, образувана от угаснал вулкан. От трите му страни се извисяваха планини, а от четвъртата той сякаш търсеше спасение от прегръдките им в ослепителните дълбини на Средиземно море. Струйки червена светлина пълзяха по земята, като че бяха следи от кръвта, проливана на сицилианска земя в продължение на безброй столетия. Златистите лъчи галеха величествените мраморни колони на гръцки храмове, източените мюсюлмански минарета, сложните плетеници по фасадите на испански катедрали; на далечния хълм се издигаше мрачната назъбена стена на древен нормандски замък. Всички те бяха наследство от жестоки завоеватели, управлявали Сицилия от дълбока древност преди настъпването на християнската ера“. За всеки, решил да посети столицата на Сицилия, препоръчителна спирка е построеният през 9-и век Дворец на норманите с неговата Капела Палатина, запазила уникални византийски мозайки. Катакомбите на капуцините, Катедралата на Палермо и Театро Масимо са другите задължителни спирки при туристическите обиколки. Театърът е един от най-големите в Европа с капацитет от 3200 зрители, на чиято сцена започва кариерата на великия Енрико Карузо. Театро Масимо се намира току до Стария град, предлагащ прекрасни ресторантчета, макар и ориентирани предимно към чужденците. Местните ги избягват. На 12 км от Палермо се намира и Монреале, чиято катедрала е построена главно с една-единствена цел – да задмине Капела Палатина. Издигната е във времената на норманите - по време на управлението на Уилям II и е с богато украсен с мозайки интериор. Туроператорите, действащи на територията на Палермо, предлагат и маршрути по пътя на мафията, но независимо дали ще решите да се доверите на услугата им или не, досегът до криминалната история на града е неминуем. Именно на магистралата, свързваща столицата на Сицилия с международното летище Фалконе – Борселино, намира смъртта си легендарният борец срещу мафията Джовани Фалконе. На мястото, където автомобилът му е взривен, в момента е издигнат паметник.

 

Корлеоне

Корлеоне е родно място за страховитите босове на Коза ностра Салваторе Риина-Звяра и Бернардо Провенцано.

Малко градче с едва няколко хиляди жители, но със световна слава. Сгушено в сърцето на Сицилия, с къщички накацали по хълмовете и улици, предизвикателство дори за планинарите, Корлеоне щеше да е като всяко средностатистическо средиземноморско местенце, ако не бе родното място на Само преди няколко месеца цялата местна власт в Корлеоне беше разпусната заради съмнения за връзки с мафията.

легендарни босове на Коза ностра Салваторе „Тото“ Риина, излежаващ доживотна присъда за убийството на топпрокурора Джовани Фалкове, и покойния вече капо ди тути капи Бернардо Провенцано. Противно на насаденото в публиката мнение, че сцените от „Кръстникът“ на „италианския период“ на Майкъл Корлеоне са снимани именно в градчето, те са правени на друго място. Причината е, че визията на режисьора на филмовия шедьовър – Франсис Форд Копола, се разминава с реалността в Корлеоне. Така в декор е превърнато селцето Савока, намиращо се на двайсетина километра от хитовия курорт Таормина. Днес в селцето може да видите както метална пластика на Копола с камера, измайсторена от селяните като признателност към режисьора, така и почти запазени църквата от филма и бар „Вители“ - кафенето, в което Майкъл Корлеоне иска от бащата на бъдещата си жена среща с нея.

Сиракуза

Фонтанът на Артемида на площада на Архимед в Сиракуза

Древна гръцка колония Сиракуза е родно място на Архимед. Цицерон я описва като „най-великия гръцки град и най-красивия от всички“, а старият й град е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Катедралата отразява всички исторически превратности, през които е преминал не само градът, но и целият остров. Създаден като дорийски храм Ил Дуомо впоследствие е византийска базилика и норманска църква, доукрасена с ренесансови и барокови декорации – превъплъщения, чиито следи са видни и до днес. На площада на Катедралата е и базиликата „Санта Лучия“, в която е изложен един от шедьоврите на Караваджо. В покрайнините на Сиракуза пък са древногръцкият театър и римският амфитеатър, частично изсечен в скала.

Етна

Макар често пъти да припомня, че е един от малкото активни вулкани на територията на Европа, Етна всяка година привлича стотици хиляди туристи

Макар често да напомня за разрушителната си сила Етна всяка година привлича стотици хиляди туристи. Най-мощното му документирано изригване е през 1669 г. и трае 4 месеца, като се счита, че е убило около 20 000 души. В рамките на само 21 век на няколко пъти е „изпускал“ парата, като през 2013 г. заради него се налага затваряне на въздушното пространство над Сицилия. „Покоряването“ на високия 3300 м вулкан се прави на няколко стъпки. На 1900 м има паркинг, достъпен без проблем с кола, откъдето тръгва и лифтът, който изкачва туристите на 2400 м височина срещу 30 евро на човек. Оттам насетне всеки желаещ може или да се качи на автобусчета за разходка до 3000 м, или да се довери на краката си. Второто обаче не е препоръчително за пишман планинари, тръгнали без да са добре екипирани с удобни обувки и топли дрехи. Дори през май на височина над 2700 метра има все още сняг.

Таормина и Чефалу

Автентичната италианска романтика на Чефалу е съчетана с прекрасни плажове в бившето рибарско селце.

Буквално кацнал на хълм, Таормина е един от най-тузарските курорти на Сицилия. От древногръцкия му амфитеатър, разположен на 200 м надморска височина, се открива колоритна гледка и към върха на Етна, и към Средиземно море. Градчето, намиращо се на петдесетина километра от Катания, е идеално за всички, които искат да се насладят на италианската романтика. Такава, каквато я шаблонизират по филмите. Тесни улички, малки сладоледаджийници, кафенета и барчета са само част от бонусите, изкушаващи посетителите на градчето. Ако търсите хубави плажове обаче, мястото е Чефалу. Бившето рибарско градче в момента е добре развиващ се курорт с уникална атмосфера.

От древногръцкия театър, кацнал на върха на Таормина, се открива идеална гледка към Етна.

Ното

Ното е Меката на любителите на Барока

Почитателите на барока ще открият в този град своята Мека. С население от около 25 000 души Ното реално е издигнат наново след земетресение, което го разрушава из основи през 1693 г. На това се дължи и бароковият му облик. В античността градът е бил разделен на две части – южна, предназначена само за патрициите, и северна – за обикновените хора. През 1838 г. в чест на посещението на Фердинанд II е изградена портата Реале, издържана в стила на римските арки.

Агридженто

Долината на храмовете край Агридженто печели точки пред Атинския Акропол.

След разходка до Агридженто атинският Акропол ще ви се стори постен. В долината на храмовете, намираща се в покрайнините на града, на 2 километра разстояние, са подредени уникални дорийски постройки, обърнати към морето. В рамките на комплекса има археологически музей, а разходката по храмовете е далеч по-приятна от тази на Акропола заради факта, че от едната страна комплексът е обграден от паркове и маслинови горички. За удобство на посетителите има и малки барчета, както и скамейки, откъдето да се наслаждаваш на гледката към Средиземно море.

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.