Оптимизмът е бъг в мозъка

Агенция Монитор - понеделник, 03-04-2017 - 16:12

Постоянният оптимизъм е една наистина уникална човешка характеристика – имаме навика да вярваме, че нещата са по-добре, отколкото изглеждат и отрицателните последици няма да ни застигнат, въпреки че връхлитат останалите, пише сайтът „Обекти“. Би било логично хората да променят тези свои очаквания, когато се сблъскат със суровата действителност. И въпреки това не го правят и дори има такива, които попадайки в гробищата, възкликват: „Ах колко много плюсове!“. Кой е виновникът? Нашият мозък, сочи изследване. От доста време насам учените се опитват да открият психологическата причина за подобно поведение, тъй като нагласа от типа „Не може да се случи на мен“ и „Тази година нещата ще се оправят“ всъщност може да ни навреди. Екип от Англия и Германия успява. Учените дават на участниците в своето проучване списък с 80 негативни ситуации в живота, включително заболяване от алцхаймер, уволнение, изневяра и т. н. Всеки един от тях трябва да определи каква е вероятността това да се случи и на него. Впоследствие им се съобщава какъв е реалният шанс да изпитат подобно нещо. Накрая участниците са подканени отново да определят вероятността това да им се случи. Междувременно учените наблюдават внимателно мозъчната им дейност. Хората, които научават, че вероятността това да се случи и на тях е по-малко вероятна, са по-склонни да променят своята оценка. От друга страна, когато нещата са по-лоши от очакваното, участниците продължават да дават оригиналния си отговор. Какво се случва в мозъка ни междувременно? Когато нещата са по-добре от очакваното, дейността в предния кортекс се увеличава няколкократно. Когато са зле обаче, тя е много по-слаба. „Откритията ни показват, че човешката склонност към оптимизъм се увеличава допълнително от невъзможността на мозъка да кодира грешките в оценки, когато сме изправени пред песимистични новини, пишат авторите на изследването.

Всеки има различни очаквания за това какво ще се случи със света в бъдеще, особено от гледна точка на технологиите и как те ще променят живота на хората и обществото като цяло. Футуролозите имат най-различни концепции, компаниите - също. Според изпълнителния директор на финансовата консултантска компания Edelman Financial Services Рил Еделман, надали някой знае какво точно ще се случи. В интервю за онлайн изданието BusinessInsider Еделман казва, че според него "всичко, което очаквате за бъдещето, най-вероятно е грешно". Той смята, че основната причина за това са технологиите и тяхното експоненциално развитие. И в момента технологии като изкуствен интелект, 3D принтиране, бионика, нанотехнологии, Big Data и други вече оказват влияние върху ежедневния живот, казва Еделман. "За много от нас е трудно да осъзнаем, че смартофнът е само на 10 години. Това е впечатляващо. Може ли да си представите живота си без него?" Но практичността на смартфона в ежедневието е само част от промените, които той донесе. Само в САЩ сега има 300 000 програмисти, чиято работа е да създават приложения за смартфони и изкарват по над 100 000 долара годишно всеки. Това е индустрия, която преди 10 години не съществуваше, отбелязва Еделман. За сметка на това туристическите агенции са все по-ненужни, допълва той. Все повече хора организират почивките си чрез онлайн услуги. "Това е показателно на какви радикални промени в икономиката ставаме свидетели и те са породени от иновации и инвестиции, както и от рисковете дали това, което учиш в университета и сферата, в която искаш да се развиваш изобщо ще я има след десетилетие или ще бъде заменена от изкуствен интелект и роботи", коментира той. Според него все по-бързото развитие на технологиите прави невъзможно да се прогнозира какви умения ще са най-търсени от работодателите след 10 или 20 години. Освен това качеството на живот се повишава, което удължава и неговата продължителност. Всичко това ще накара хората да променят начините, по които работят, живеят и се забавляват, коментира още Еделман. Той допълва, че в момента хората живеят линейно - ходят на училище, ходят на работа, пенсионират се. След години технологиите ще променят живота в цикличен - учат, работят, почиват, учат нови неща, работят в нова сфера, почиват и т.н. Вместо да се пенсионират, хората просто ще прекарват по няколко години без да работят и после ще се заемат с нови неща. Въпреки това, работата на старини няма да е тежка, а споделената икономика ще направи изкарването на нормални доходи по-лесно от всякога, смята Еделман.

Упойката уврежда главата

Операции, при които е необходима упойка, могат да увредят мозъка в продължение на до 11 дни, твърди ново проучване. Учените са изследвали недостига на кислород като резултат от общата упойка в експеримент, който включвал тестове на катерачи на Еверест. Данните показали, че когнитивните способности на респондентите отслабнали за дълъг период от време. Според експертите това може да обясни факта, че на толкова много хора им е трудно да се върнат на работа след операция. Страничен ефект от анестезията е хипоксичното увреждане на мозъка, което се причинява от недостиг на кислород по време на операция. Симптомите, засягащи 1 на всеки 5 души, включват хрипове, високо кръвно налягане и объркване. Учените открили, че мозъчното увреждане продължавало по-дълго от предполаганото - в продължение на няколко дни. Екипът изпълзвал алпинисти, за да тества ефекта на липсата на кислород, тъй като било неетично да лишават умишлено хора от кислород по време на операция. Учените отчели чувствителен спад на мозъчната активност на участниците в експеримента по пътя им на връщане от Еверест. Алпинистите се провалили на почти 20% от тестовете, които направили преди да изкачат върха, пише Телеграф. Тестовете били невропсихологически - за памет, реч и внимание. Ефектът от лишаването от кислород на мозъка бил валиден дори 11 дни след експеримента. Съавторът на проучването проф. Стантън Нюман смята, че подобно нещо се случва и при анестезия при операция. "Знаем, че определени хора, които се връщат на работа след операция, имат когнитивни проблеми, но не беше ясно какво ги причинява. Забелязахме, че това се случва, дори след като на хората е даден кислород и кислородните им нива са се върнали в нормалните си стойности", заявява той.

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.