Издателят Донев приюти в списанието си втория ешелон на "Капитал"

Новини на хапчета

Агенция Монитор - четвъртък, 07-12-2017 - 14:00

Подопечните на фармацевтичния бос са журналисти на повикване

Медии за лична употреба - това представляват изданията на олигарсите, с които в трудни моменти те помпат самочувствието си и се опитват да прокарват евтини манипулации.

Какво е един олигарх, ако си няма собствена медия? Как ще се изживява като издател и ще дава медийна трибуна на магистрати, които евентуално могат да повлияят на хода на делата срещу него? Какво влияние може да има едно бутиково списание, приютило изпаднали от медиите журналисти, които не могат да се пласират другаде? Какво налага въпросните журналисти да работят на още няколко фронта, вместо да дадат всичко от себе си в изданието, от което си получават заплатите? Всички тези въпроси не фигурират в дневния ред на задкулисието. Важното е тиражирането на опорните точки да върви по план-график. Всичко останало е от второстепенно значение.

 

Услуга

 

В случая на фармацевтичния бос Огнян Донев за медийния експеримент приятелско рамо му удря друг мастит олигарх - Иво Прокопиев, който му е услужил с някои от непотребните си вече подопечни. Те са наясно, че са журналисти на повикване. Когато бившият им работодател свири сбор, трябва да се отзоват незабавно. Това обяснява защо авторите на списание "Клуб Z" гастролират както в българската секция на "Дойче веле", така и в сайта на "Дневник", както и в "Капитал". Това явно не се възприема като конкурентно начало от работодателите на изброените медии и даже се толерира, колкото и странно да изглежда отстрани.

По подразбиране многофункционалните автори трябва да са активни в социалните мрежи и да работят всеотдайно за просперитета на издателя си. Също така - да се преструват на експерти и анализатори даже когато нямат никакво понятие от темата, върху която се упражняват.

През февруари 2014 г. "Капитал" анонсира на страниците си предстоящата поява на ново месечно списание и "информационно-аналитичен уебсайт". Собственикът - фармацевтичният бос Огнян Донев, вече е натрупал опит и самочувствие като миноритарен собственик в "Труд" и "24 часа". Изпълнителният директор на "Софарма" си е харесал за главен редактор Светлана Джамджиева. От изтекла кореспонденция между тях по-късно ще стане ясно, че журналистката е в близки отношения с работодателя си, когото нарича на галено Оги. Пред нея Донев споделя, че му се е наложило да отреже Иво Прокопиев, който му е искал пари. "Честно е да му кажа, че не може да разчита на мен", признава фармацевтичният бос за колегата си по олигархическа линия. Този разговор между Светлана и Oги e проведен в началото на декември 2012 г. Две години по-късно помощ на свой ред търси бъдещият издател Огнян Донев. Прокопиев благосклонно му услужва с журналиста Иван Бедров, бивш негов служител в "Икономедиа" и провалилата се RE:TV. Преценил, че вече не му е чак толкова ценен, олигархът от Разград пробутва кадъра си на Донев, който моментално го гушва. В рекламната публикация на "Капитал" са цитирани още имената на бившият кореспондент на в. "Труд" в Брюксел Веселин Желев, както и бившите заместник главни редактори на същия вестник Мила Аврамова и Георги Трайков.

"Сайтът дава възможност за бърза реакция, но в интернет се прескачат по-дългите и понякога важни неща“ - коментира пред "Капитал" Светлана Джамджиева. - Затова екипът решава да издава и списание "като поклон към хората, които все още предпочитат да четат на хартия." Донев ще финансира, а Джамджиева ще е главен редактор на месечно списание и уебсайт, става ясно от официално съобщение. И двете ще се появят на пазара в началото на март 2013 г.

 

Изхвърляне

 

"Това ще са медии за хора, които искат да правят нормална, истинска журналистика", изхвърля се Джамджиева в съобщението. "Вярвам, че в България има място за интелигентна журналистика", не остава по-назад издателят Огнян Донев.

По-любопитни са реакциите на читатели под публикацията. Ето три от тях, оцелели при все жестоката цензура във форумите на "Дневник" и "Капитал". Първото мнение е на потребител с никнейм "дурак" и гласи: "Какво нещо е наглостта... няма кантар за нея... Този дере собственото си племе с цените на лекарствата, но щял да прави нормална медия за същото това племе."

Втората реакция е на kostakosta82: "Като знам, че този човек беше клиент на прокуратурата, честно казано, нищо добро не очаквам от него и продължавам да вярвам в това, че заради него в момента купуваме толкова скъпи лекарства!"

Третото е на потребителя Мистър Антолини: "Така Донев ще стане завършен олигарх. Наличието на собствена медийна бухалка е задължително условие за всеки, искащ да влезе в тесния клуб на вездесъщите у нас и по света."

Вече споменатият зам. главен редактор на "Клуб Z" Бедров не се ограничава само с журналистиката. Вероятно заради опита му на манипулатор той е поканен и на тайната сбирка АРГО, където редом до издателката Стояна и до олигарха Прокопиев присъстващите „ниски топки“ журналисти четкат самочувствието си, участвайки в реденето на задкулисните планове в полза на повелителите на задругата. Вече разпознаваем от митингите и уличните хепънинги, в които кръгът „Капитал“ активно се опитваше да си реди пасиансите, на сбирки като АРГО на Бедров не му се налага да навира журналистическата си карта, за да покаже кой е. Преструвайки се на принципен журналист обаче, той много избирателно върти анализите, които обслужват кликата, към която се опитва да се присламчи. Ето една тема например, която Бедров никога няма да тръгне безстрашно да громи и да коментира - на 23 март 2017 г., три дни преди датата на изборите партия "Да, България" получава 5000 лв. Дарението е направено от Росица Димчева Донева, съпруга на олигарха Огнян Донев, подсъдим за укрити над 63 млн. лева данъци. Само ден след това Институтът за развитие на публичната среда на Антоанета Цонева, основно действащо лице в политическата формация на проваления правосъден министър, публикува информация за средствата, които партиите са платили за медийно отразяване в рамките на кампанията. От справката се разбира, че "Да, България" е прехвърлила на "Клуб Z" 5000 лв. С други думи спонсорът и спонсорираният са си разменили едни пари.

 

Гара разпределителна

 

От създаването си през март 2014 г. сайтът и едноименното списание "Клуб Z" неизменно следват спуснатите им опорни точки. В хора се включва и сайтът на бившата говорителка на правителството на Иван Костов Стояна Георгиева "Медиапул". Темите, които вълнуват изданията на Донев и Прокопиев, са толкова еднакви, че сякаш са манифактура. В "Клуб Z" се изявяват под формата на събеседници и спорни личности, като члена на бившия Висш съдебен съвет (ВСС) Калин Калпакчиев. Въпросите към него, както и към всички останали, на които медийно-олигархичното съдружие симпатизира, са статични и абсолютно безкритични.

 

Баща му е агент на Първо главно управление на ДС

 

Израства под крилото на Дойнов

 

14 години от биографията му са се изпарили

Подобно на олигарха Иво Прокопиев, и бащата на фармацевтичния бос Огнян Донев е от Държавна сигурност. Разликата е, че таткото на Прокопиев е бил кадрови офицер на ДС, докато бащата на Донев - Иван Тенев, се е подвизавал като секретен сътрудник – агент на Първо главно управление на ДС в Австрия и в Германия с псевдоним Антонов.

Днес Огнян Донев, който е подсъдим за укриване на близо 62 млн. лева данъци, се изживява като господар на хапчетата. Той е и собственик на жълто-кафявата медийна бухалка “Клуб Z” – малкото пристанище на фабриката за фалшиви новини на Прокопиев. Самият Донев се ползва с протекциите на Радан Кънев, Иво Прокопиев и Кристалина Георгиева. Всички те редовно и грижливо са обслужвани от медията на Донев.

Характерно за днешните - както за новоизлюпените демократи, така и за олигарсите с номенклатурно минало, е, че пренаписват части от биографията си. Донев в това отношение е безцеремонен. За да не се обяснява, той клъцва един период от живота си, сякаш никога не е съществувал. И това не са месец-два, а цели 14 години.

Огнян Донев е роден на 22 декември 1957 г. в Белград. Завършва международни икономически отношения във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. През 1986 г. защитава докторска степен по икономика в Берлин и веднага става съветник в Министерския съвет на другаря Огнян Дойнов. Последният е една от знаковите фигури на прехода, който успя да напусне навреме страната след промените през 1989 година и да оглави икономически тръст във Виена.

Изпраната биография на довереника на Дойнов започва с образованието му и прескача вече споменатия период - между 1986 и 2000 г. Тогава той заема шефския пост в „Софарма“.

Едва на 29 години Донев е вече доктор по икономика, защитил е в Берлин, и получава първия висок държавен пост в България – съветник в Министерския съвет, и то не на кого да е, а на самия свой адаш, най-силния човек по онова време в икономиката на живковска България Огнян Дойнов, за когото вече ви разказахме. Преди това, за да натрупа опит, той минава през няколко асоциации и през Министерството на икономиката. Но ракетата, която го изстрелва нагоре, е периодът, в който работи за Дойнов. Стопанският съвет е нещо като мозъчен тръст към Живковия вицепремиер, който трябва да изработва концепции за прехода на България от социалистическо планово стопанство към някакъв тип пазарна икономика. В този орган Донев гради основите на собствения си капитализъм от 1987 до 1990 г., покровителстван и направляван от Дойнов. Казват, че някъде тогава в главата на Донев се зародила мечтата някой ден да оглави Министерския съвет. Мечта, която обяснява много от по-нататъшните му действия в годините.

Самият Донев разказва, че след като напуснал МС, се озовал във вихъра на зараждащия се малък български бизнес. Легендата за първия му милион пък е пълна пародия. Иначе пестеливият на думи за биографията на баща си Донев с патос разказва как след падането на режима е продавал семки и бонбонки и е съградил основите на бизнеса си с гаражна търговийка през 90-те години на миналия век. Първия си удар реализирал с развъртането на автомати за детски игри, които внесъл от чужбина, ползвайки стари връзки в Германия. За целта двамата със сестра му направили фирма и поръчали автоматите. Имали малко спестени пари, в ролята на спонсори влезли и мама и тате. След като осъзнал, че „на този бизнес не се гледа с добро око”, Донев решил да скочи направо в дълбокото и се захванал да търгува с метали, като представлява чуждестранните купувачи в България. После сключил изгоден договор с „Метро” – да изнася стоки и да ги дистрибутира в магазините в Германия. Накрая му писнало и взел, че приватизирал “Унифарм”, която по това време представлявала малка фабрика в столичния кв. „Дървеница”. Големият залък обаче си остава „Софарма“.

Каквито и да ги приказва към днешна дата олигархът Донев, истинският му възход започва през 1997 година, по времето на пълната синя власт в България, когато правителството, парламентът и президентството са под контрола на СДС, а начело на държавата като министър-председател е Драгалевския лаборант Иван Костов. Съвпадение или не, това е периодът, в който натрупват своите състояния и другите близки до Донев бизнесмени от нов, капиталистически тип и от фабриката за фалшиви новини – Иво Прокопиев и Българския Мадоф Цветан Василев.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.