Доростоло-Червенският митрополит Василий
Архив на Русенска митрополия
В Русе

Църквата прави конференция за митрополит Василий

Силвия Николова - четвъртък, 18-05-2017 - 08:30

Българската православна църква ще почете паметта на Доростоло-Червенския митрополит Василий (1847-1927), който е един от видните църковни деятели по време на борбите за църковна независимост. Това съобщиха от Русенската митрополия, която е приемник на Доростоло-Червенската епархия.

В негова памет на 26 и 27 май ще бъдат организирани редица прояви, включващи научна конференция, изложба, посветена на неговия живот и дело, и ще бъде представена книга за големия българин. Тази година се навършват 170-годишнината от неговото раждане и 90 години от кончината му.

Честването ще започне на 26 май от 14.00 ч. с научна конференция и представяне на книга за архиерея в зала „Европа“ на Доходното здание в Русе. От 16.30 ч. в музея на Русенска митрополия ще бъде открита възпоменателна изложба.

 На 27 май от 9.00 ч. паметта му ще бъде почетена с литургия в катедралния храм „Св. Троица”, а от 11.00 ч.  и панихида на неговия гроб.

 Митрополит Василий е ярка духовна личност с важен принос в църковния живот у нас. Роден е през май 1847 г. в Цариград  (светското му име е Васил Михайлов). Първоначално образование получава в българското народно училище при храма „Св. Стефан“. След завършването му през 1861 г. става помощник певец при цариградския храм „Св. Стефан“, като заедно с това е и домашен помощник на епископ Иларион Макариополски. През от 1861 до 1865 г. учи в Белградската гимназия. От октомври 1865 г. до началото на 1866 г. изучава гръцки език в Цариград. През есента на 1866 г. е приет за ученик в богословското училище на о. Халки, което завършва през 1872 г. На 27эюни 1872 г. в българския храм „Св. Стефан“ в Цариград е постриган в монашество с името Василий и е ръкоположен в йеродяконски чин от Макариополския епископ Иларион, който го провъзгласява за архидякон. На 8 септември 1872 г. отец Василий заедно с новоизбрания Великотърновски митрополит Иларион заминава за гр. Велико Търново, където до смъртта на митрополита служи като негов дякон. През 1875 г. се установява в Русе и до лятото на 1879 г. е секретар на Доростолския и Червенски митрполит Григорий. През 1879 г. заминава за Германия, където до 1882 г. последователно изучава философия и богословие а градовете Мюнхен и Лайпциг, а от 1882 г. до м. ноември 1884 г. следва в Хайделбергския университет, от който се дипломира с научната степен „д-р на философията“. Завърнал се в родината, в началото на 1885 г. в Русе е ръкоположен за йеромонах и е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Григорий, който го назначава за свои протосингел. Като такъв архим. Василий остава до 1898 г.

Макар че на 21 януари 1891 г. е избран от синода за Софийски митрополит, но с писмо до Българския екзарх Йосиф I той се отказва да бъде ръкоположен за такъв, за да остане в помощ на духовния си старец митрополит Григорий. Едва през 1899 г. в екзархийския параклис в Цариград е хиротонисан за Доростолски и Червенски митрополит. Митрополит Василий е духовен наставник на престолонаследника княз Борис Търновски (по-късно Цар Борис III) и изповедник на екзарх Йосиф I. В продължение на дълги години е наместник-председател на Св. Синод. На 11ноември 1914 г. той извършва освещаването на руския легационен храм „Св. Николай Мирликийски“ в София.

Той умира на 24 януари 1927 г. в Русе и е погребан в притвора на катедралния храм „Св. Троица“.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.