Ничият пациент

агенция Монитор - неделя, 18-06-2017 - 20:00

Един потенциален пациент с видими признаци на туберкулоза не дочака да бъде хоспитализиран, подписа декларация за отказ от лечение и хвана пътя. И така стана опасен не само за своето здраве, но и за това на околните. Това е един от случаите, но едва ли единствен. Ничиите пациенти, независимо с каква диагноза са те, не са изолирана група. Нещо повече, сякаш се оказва, че всички вкупом сме ничии пациенти. Едва ли има български гражданин, на когото да е потрябвала болнична помощ и да не се е сблъскал с неуредиците в здравната ни система. Но когато става въпрос за социално значими заболявания, в които попада и туберкулозата, никакво оправдание за забавянето на хоспитализация не може да е основателно.

Проблемът обаче не се изчерпва само с болничната помощ за заразни заболявания, но и с постболничната. Защото диспансерната система в България като цяло беше разбита. Тубдиспансерите не работят на пълен капацитет, лекарите в тях не достигат – бягат заради унизителното възнаграждение от 500 – 600 лева. Преминалите болнично лечение трудно се проследяват, защото това са предимно маргинали – бивши затворници, проституиращи жени и мъже, крайно бедни, алкохолици... Накратко - докато диспансерната грижа не бъде възстановена, не е ясно с колко заразно болни пътуваме в метрото, храним се в бистрото или са пипали преди нас плодовете и зеленчуците на сергията.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.