Лаури Рехард, специалист по лицензиране и правни политики:

България дължи обезщетение на творците си, ако законодателни пропуски нарушават авторското им право

Гергана Николова - вторник, 27-03-2018 - 08:00

Разликата в стойността между печалбите на онлайн платформи и възнагражденията, които те дават на артистите, е основен проблем в Европа

Лаури Рехард беше в България по повод конференцията за бъдещето на интелектуалната собственост, която се проведе преди дни в София. По време на посещението си у нас директорът на отдел „Лицензиране и правни политики“ в Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) изрази критика срещу ниския процент на търговски обекти като ресторанти, хотели, болници, фризьорски салони и т.н., заплащащи за правата на музиката, която звучи на техен терен. Рехард опроверга масовото схващане, че плащайки абонамента си към кабелния оператор, собственикът на един хотел покрива автоматично и правата за музиката, излъчвана в пакета от тв програми.

Гостуването му в България съвпадна и с наскоро приетите промени в Закона за авторското право и сродните му права. След 2-годишно забавяне и под заплахата от санкция от Европейската комисия в размер на 19 000 евро на ден страната ни окончателно въведе Европейската директива за колективното управление на права.

 

 

- Г-н Рехард, какви са очакванията ви към България в контекста на нейното европредседателство и във връзка с европейската авторско-правна рамка?

 

- Очаквам българското председателство активно да менажира процеса на обсъждане на Директивата за авторското право в условията на единен цифров пазар, и в частност да гарантира справедливо регламентиране на темата за разликата в стойността (Value Gap) – значителното разминаване между приходите, които някои онлайн платформи генерират, и възнагражденията, които те изплащат на правоносителите. Това е основният проблем за всички творчески сектори в Европа.

 

- У нас има примери за непълноти в законодателството, свързано с авторските права – един от тях е липсата на ефективна система за събиране на т.нар. компенсационни възнаграждения от производителите и вносителите на различни носители (CD-R, флашки и др.) и хардуер, върху които най-често се възпроизвеждат обекти на интелектуална собственост. Заради недостатъчно прецизни текстове в закона в България не събират и стотинка от подобни права. Как е решен този проблем в други страни от ЕС?

 

- Европейското законодателство вменява ясно задължение на държавите членки за въвеждане на компенсационно възнаграждение при възпроизвеждане на записи за лично ползване. Ако авторите и продуцентите на музика не бъдат компенсирани заради законодателни пропуски, то значи държавата нарушава задълженията си пред европейския закон и потенциално е отговорна да им заплати обезщетение. Това е изключително сериозен въпрос и аз бих очаквал правителството ви да се заеме с него своевременно.

 

- България е една от страните, където местното законодателство не изисква собствениците на права да събират от ползвателите отделни плащания за симулкастинг – препредаването на телевизионни и радиопрограми в интернет. Как е решен този проблем на други територии на ЕС?

 

- Реално правилата са безкрайно ясни. Европейският закон във вида, интерпретиран от Европейския съд, повелява създателите и продуцентите на защитен репертоар да имат право върху всеки вид и начин на ползване на техните звукозаписи. Симулкастингът на радио- и телевизионни сигнали като отделен инструмент за ползване изисква самостоятелен лиценз от правоносителите.

 

- Основни опоненти на организациите за колективно управление на права са различни групи ползватели, които, естествено, се опитват да плащат колкото се може по-малко на онези, които инвестират в създаването на музика. Как е балансирано това взаимодействие между собствениците на права и ползвателите по света?

 

- Недалновидно е потребителите да се опитват да заобиколят задълженията си по няколко причини. Доказано е, че използването на музика има благоприятен ефект върху бизнеса – подходящият избор на мелодия кара клиента да се чувства добре и да инвестира повече в един продукт, а оттам и ефектът върху приходите е лавинообразен. Наличието на недооценени финансово локални артисти и звукозаписни компании означава само едно – дефицит на нова музика в бъдеще, а от това никой не печели. Съвременният подход е да третираме лицензирането на музика като всеки друг вид търговска дейност и музиката като важна добавена стойност към всеки бизнес.

 

- По данни на ПРОФОН само 15% от търговските обекти в България плащат права за музиката, която излъчват. Бихте ли посочили държава, в която бизнесът се отнася най-съвестно към използването на защитен репертоар като добавена стойност към продукта си?

 

- Приходите, генерирани от изпълнение на музика на обществени места и излъчване в медиите, са много важна част от финансовия микс на съвременната звукозаписна индустрия. Дружествата в България са успели да обхванат много малка част от пазара на публично изпълнение (хотели, ресторанти, клубове, молове, магазини, фитнес центрове) и от това страдат всички, които творят и инвестират в музика. Покритие от 15% е изключително ниско и в резултат вашата музикална индустрия и артисти са лишени от жизненоважни финансови постъпления. Бих препоръчал на правителството ви да подкрепи усилията на ПРОФОН за регулиране на пазарите.

 

- Знаем, че скоро трябва да излезе годишният доклад на IFPI. Бихте ли споделили актуалните тенденции в развитието на индустрията за 2017 г.?

 

- Докладът ще бъде публикуван на 24 април и трябва да изчакате дотогава за повече детайли по въпроса. На база на публикуваните до момента цифри от местните пазари обаче изглежда, че 2017-а ще бъде третата поредна година на измерим ръст за звукозаписната индустрия. Както и в предходните години, скокът в приходите идва основно от абонаментния стрийминг.

 

Визитка:

 

  • Лаури Рехард е директор на отдел “Лицензиране и правни политики“ в Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI), член на която е и българското дружество за колективно управление на сродни права в музиката „Профон“

  • Има значителен опит в международното авторско право, търговските марки, както и в медийното законодателство

  • В периода от 2000 до 2007 г. е заемал длъжностите зам. главен юрист и директор на отдела по лицензиране и права в централата на организацията IFPI в Лондон

  • Прекарва години като директор на отдел „Право и лицензиране“ във финландското дружество за правата на артистите изпълнители и музикални продуценти Gramex

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.