Авторските права като бутикова тема

Гергана Николова - четвъртък, 24-08-2017 - 18:44

Плагиатството е проблем, с който композитори, текстописци и аранжори се сблъскват не от вчера и от днес. Факт е обаче, че в повечето случаи темата остава скрита от публичното пространство, като по-често в шумните скандали са замесени чужди автори. Неслучайно сблъсъкът около „Луцифер и Буда“ събуди такъв голям интерес. Друго си е все пак човек да се възхити от ранга на „световноизвестния“ продуцент Том Прайс, който заплаши със съд изпълнителката на парчето Сузанита. Макар че ако трябва да бъдем максимално справедливи, той все пак даде авариен изход на невръстната щерка на Орхан Мурад, като я помоли да изтрие песента си от YouTube и да дари спечелените от нея пари на избрана от нея благотворителна кампания у нас. Добродушието на Прайс е вдъхновяващо, но основната линия, описваща кошмара с авторските права в България, е фактът, че нашите текстописци, композитори и аранжори не се радват на толкова голям отзвук, колкото чуждестранните им колеги.

Защо темата за авторските права у нас е табу? Безспорен факт е, че делата, свързани с плагиатство, рядко отиват в съда, а дори когато това стане, адекватното решение невинаги е гарантирано. Ето защо дори юристите в областта, сред които и изпълнителният директор на „Музикаутор“ Иван Димитров, се обединяват около идеята, че правораздавателните органи трябва да бъдат изпратени на специални обучения, свързани със Закона за авторското право и сродните му права. Оттук следва и тенденцията, според която музикантите премълчават или се съгласяват на недостатъчно добри споразумения извън съда.

Въпреки това има и изключения. Такъв е примерът с „В такава нощ“, за която композиторите Кристиян и Стефан Белеви успяха да се преборят за обезщетение в размер на 45 хиляди лева. По-голямата част от авторите обаче споделят съдбата на Доно Цветков, чиято детска песничка попадна във вносни китайски играчки. Трагичното в случая е, че композиторът се е обърнал дори към Министерството на културата, което така и не излиза със становище по въпроса. Това, ако приемем, че тезата за несъществуването на други подобни казуси не е достатъчно смислена, за да бъде призната като официално мнение на дирекцията му за авторски права. Съдебният спор отнема години на Цветков, както и разноски между 7 и 10 хиляди лева. Резултат обаче няма.

Как тогава се очаква голямата промяна в сферата на плагиатството? Омагьосаният кръг се завърта от факта, че авторските права продължават да бъдат бутикова тема в съда, и достига до страха на творците да отнесат споровете си към институциите. Причината – често те не печелят, а дори напротив – губят средства под формата на разноски. Ще са необходими обаче няколко смелчаци, които да пропукат иначе стабилния порочен кръг.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.