Александър Манолев, заместник-министър на икономиката:

През нета ще следим работата на търговските ни аташета

Венцислав Генков - четвъртък, 05-04-2018 - 08:00

Наши иновативни компании правят сериозни пробиви в чужбина * Износът расте с 12 - 13% за миналата година

- Г-н Манолев, предвиждате ли засилване на дейността на Службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ) и посланиците?

- Стартирахме анализ, предстои наша работна група да посети няколко точки, за да вземем опит от конкретни страни - членки на Европейския съюз, и от такива, които не са членове на съюза. Искаме да оптимизираме дейността на търговските ни аташета, включително с онлайн платформа, на която всеки ден да могат да се поставят задачи и да се проследява изпълнението им. Има и какво да се подобри във връзката на бизнеса със СТИВ-овете. Но трябва да подчертая, че голяма част от икономическите резултати, които постигаме към момента, без нашите служби зад граница трудно биха се реализирали. Имаме много добре подготвени хора, със сериозен опит, натрупан с години, които са много активни. В момента се използва ефективно и председателството за представяне на инвестиционните възможности в България и потенциала ни за експорт. Работим много добре и с външно министерство. Това се вижда и при официалните визити зад граница – винаги имаме много добра подготовка както от страна на посланиците, така и на нашите търговски аташета. Разбира се, има и успешни примери на български компании зад граница, които изобщо не се обръщат към нашите СТИВ-ове, както и такива, които не търсят помощ, или след като я получат, връзката се губи.

- Въз основа на анализа планирате да реорганизирате дейността на търговските ни аташета...

- Там, където нямаме достатъчен потенциал за стокообмен или за инвестиции, е възможно да има промени и дори закриване на служби. Защото е по-добре да засилим там, където потенциалът е по-голям. И това е нормално, защото и в световен мащаб ситуацията е динамична и възможностите за правене на бизнес се променят. Същевременно има европейски страни, в които има нужда от повече и от две търговски аташета. Мога да дам пример с Германия, която несъмнено е най-големият ни икономически партньор. Затова там вече имаме трима търговски аташета – в Берлин, в Мюнхен, а сега вече и във Франкфурт. И вече има конкретни резултати. 80% от инвестициите в България идват от европейски страни, съвсем логично е да засилваме там, където виждаме, че има потенциал.

 

- Къде имаме интерес държавата да открие търговско представителство извън ЕС?

- Саудитска Арабия е пазар, на който искаме на всяка цена да имаме търговски представител. Вече сме подготвили всичко и чакаме да се разкрие посолството там, за да изпратим след това и търговски аташе. Това със сигурност е пазар, който има нужда от СТИВ, защото имаме много сериозен потенциал както за привличане на инвестиции, така и за наши инвестиции там, за съвместни предприятия. Има интерес, има възможности...

 

- В кои сектори има интерес?

- В хранително-вкусовата промишленост, ИКТ, във фармацевтиката, както и в строителството и др. В Саудитска Арабия има редица сериозни инфраструктурни проекти – изграждане на цели нови градове, курорти и т.н. Тяхната „Програма 2030“ е много амбициозна. В сектора на енергетиката също има сериозен потенциал за партньорство. Те искат да диверсифицират тяхната зависимост от петролните продукти, така че възможностите за алтернативни енергийни източници са много интересна и перспективна тема.

- С какво подпомага държавата българския бизнес в чужбина?

- С европейски програми подпомагаме интернационализацията на наши, работещи в България компании, да намират партньори, за да могат да увеличат обемите и да реализират по-голям експорт. Подпомагаме участието в различни форуми и специализирани изложения, което е и една от най-успешните форми за намиране на потенциални партньори. Организираме и редица бизнес форуми. Стремим се и при различни визити на наши официални лица или там, където имаме междуправителствени комисии, винаги да водим бизнес делегация и да ги срещаме с потенциални партньори. Реципрочно същото се прави и когато приемаме чужди визити у нас. Всичко това е основна дейност и на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия.

- По време на форуми се рекламираме с една и съща презентация пред инвеститорите от различни държави.

- Ако говорим за обща презентация, тя е валидна за всички, но когато искаме да таргетираме конкретно някой, тогава се подготвя отделно предложение към него. Много е важно да има индивидуален подход към всеки потенциален инвеститор, към всяка потенциална страна. Не може и не трябва да предлагаме всичко на всеки. А когато си подготвен и покажеш точно това, което интересува потенциалния партньор, вече стоиш по-сериозно и като инвестиционна дестинация. Затова залагаме на проактивния инвестиционен маркетинг, в който искаме да се правят оптимизирани предложения за конкретни партньори. Има основни неща, които са оценени от инвеститорите, те привличат със сигурност - ниските данъци, всичко, което законът предлага като насърчителни мерки... Те са валидни за всеки, независимо дали е европейска държава или трета страна. Като говорим обаче за конкретен сектор, за конкретен регион, трябва да има доста задълбочено предложение.

- От кои сектори българските компании може да се реализират зад граница?

- Индустриите, които генерират по-висока добавена стойност, все повече преобладават като относителен дял. Така че можем да кажем, че има тенденция на преформатиране на структурата на икономиката ни, и то в положителна посока. Разбира се, именно компаниите, които оперират в сектори с по-висока добавена стойност и са иновативни, излизат на чуждите пазари и са конкурентни на тях. Имаме редица такива примери. Износът расте с 12 - 13% за миналата година, голяма част от него е точно в такива сектори – авточасти, машини и оборудване, мебелна промишленост и др. И като цяло в експорта преобладават такъв тип производства, които внедряват все повече иновации. Има и индивидуални примери за български компании, които реализират партньорства с добавена стойност в чужбина. Например една българска компания, която след форума и след делегацията, водена от министър-председателя в Саудитска Арабия, подписа много голям договор, защото имат уникален продукт на световно ниво. Но има и много други примери за иновативни компании, които правят сериозни пробиви в чужбина. Но не бива традиционните производства да се загърбват и да не им обръщаме внимание. Затова се стараем да участваме на различни специализирани форуми във всички приоритетни сектори, за да можем да реализираме все по-голям експорт. А ние все още имаме нереализиран потенциал.

- Колко са средствата, изплатени по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“?

- Програмата се развива много добре, една от най-успешните е. Към днешна дата са изплатени 620 млн. лв., или около 25% от общия ѝ бюджет от 2,4 млрд. лв. Тук говорим само за изплатени средства – такива, които са стигнали до компаниите. Подписаните договори са за 68% от общия бюджет, т.е. вървим добре и към момента няма опасности от загуба на средства. За 2018-а предстоят процедури за над 400 млн. лева. В момента има отворена процедура, която е за ресурсна ефективност. Предстои процедурата за предприемачество, която ще стартира до края на май. В индикативната програма има и процедура за увеличаване на производствения капацитет, която е много интересна, за иновационни компании, изграждане на лаборатории, ваучери за Фондовата борса… Въобще множество мерки, с които се надяваме да насърчим българските компании да са по-ефективни и по-конкурентоспособни.

 

 

Визитка:

 

Възпитаник на един от водещите икономически университети в света – University College London, Великобритания

Преминал редица специализации в България и чужбина

Работил в областта на маркетинга и подготовката на проекти за европейско финансиране. Заемал позиции на средно и висше управленско ниво в редица компании

Заместник-министър на туризма във второто правителство с премиер Бойко Борисов

През 2016 г. поема управлението на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор

Избран за народен представител на извънредните парламентарни избори на 26 март 2017 г. от I МИР - Благоевград. Назначен за заместник-министър на икономиката в началото на май т.г.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.