Инж. Лазар Лазаров, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ):

В други страни при буря шосетата се затварят и не се чистят

Васил Нанчев - неделя, 24-01-2016 - 20:08

Всеки месец проверяваме за дефекти новите пътища. Най-важното сега е да спрем течовете в тунелите и да ги осветим.

ВИЗИТКА:

Роден на 02.10.1969 г.

Завършил е УАСГ, специалност „Пътно строителство“, Научен сътрудник – първа степен

Октомври 2013 г. - август 2014 г. – гл. директор на „Международен панаир Пловдив” АД

Септември 2011 г. - август 2013 г. - председател на УС на АПИ

2007 г. - 2010 г. - директор на Централния институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти към АПИ

Март 1995 г. - август 1995 г. - водещ инженер по асфалтополагане в „Автомагистрала „Хемус“ ЕООД

 

 

- Инж. Лазаров, как беше осигурено финансирането за по-големите и по-малките пътни проекти през миналата година?

 

- Големите проекти се финансираха изключително от еврофондовете. Става дума за обходите на Монтана и Габрово, двете части на Западната дъга, автомагистралите „Струма” и „Марица” и Северната скоростна тангента на София. Първите 6 ползваха средства от ОП „Транспорт”, а тангентата бе прехвърлена към ОП „Регионално развитие” (ОПРР). Единствено Габровският обход, тангентата на столицата и втората част на западната дъга остават да се довършват през 2016 г. Последният проект е прехвърлен към новия програмен период.

По старата ОПРР за целия изминал програмен период бяха основно ремонтирани 900 км пътища. Изграждането на пътния възел „Белокопитово“ край Шумен на „Хемус” бе финансирано с пари от хазната. Същото важи и за най-стария участък при границата на автомагистрала „Марица”, където се изгради липсващото второ плато.

 

- На колко километра от готовите пътища са били установени дефекти след пускането?

 

- Журналистите обичате да преувеличавате тези неща. Трябва да се знае, че след пуска на дадена отсечка всеки месец екипи на АПИ обхождат новите участъци и гледат за появили се дефекти. За всички открити се правят протоколи и строителите са длъжни да ги отстранят, защото обектите са в гаранция. За линейните обекти на аутобаните тя е 5 години, а за другите пътища - по 3.

Случаят с пропадането на малка площ от „Марица” е вследствие на едни големи дъждове и това нещо се очакваше. Фирмата изпълнител го ремонтира за своя сметка. Същото е и на лот 2 на „Тракия” между Стара и Нова Загора. Лотът също е в гаранция и дефектите отново се отстраняват от изпълнителя. Неравностите по дясното платно (посока Бургас) бе вече са ремонтирани. Напролет ще се оправи и лявото към София. По план-график и това трябваше да стане изминалото лято, но не можа да се осигури работна ръка, защото имаше други отсечки по старата част на автомагистралата, които се ремонтираха, а и се довършваха много пътища по европроектите. Това е правилният подход. На по-стария лот 1 обаче между Оризово и Стара Загора, където по асфалта има коловози, ни трябват за ремонта около 60 млн. лв., а засега не разполагаме с тези средства.

 

- Какво остава да се достроява от Северната скоростна тангента? Кога ще бъде пусната цялата отсечка в експлоатация?

 

- До края на март строителите са поели ангажимент тази бърза връзка между магистралите „Люлин, „Хемус”, пътя за Калотина и АМ „Тракия” да бъде пусната. Искаме по-бързо да стане и втората част на Западната дъга и така тази връзка да е изцяло широк и удобен аутобан. Срокът обаче там е краят на септември. Отделно има отново проблеми с отчуждаването на терени.

 

- Кога ще тръгне строителството на пряката връзка на тангентата с пътя за Калотина при пътен възел „Храбърско“? Отчуждени ли са имотите по трасето?

 

- В момента върви търгът за избор на изпълнител на техническия проект на отсечката и предполагам, че до месец той ще приключи. Цялата отсечка трябва да стане по-рано от 5 години. Целта ни е по-бързо да направим отсечката от Калотина през дефилето. Там ще има повече трудности. Покрай Сливница и Божурище особени проблеми няма да имаме, защото там пътят е 4-лентов и на практика ще трябва да се изгради по една допълнителна аварийна лента, както и да се направят кръстовища на 2 нива. За пътя от границата имаме проект и почти сме готови за строителството, върви и отчуждаването на терени, но сега търсим начини да намерим финансиране. Ще се опитаме да вземем пари от инструмента „Свързана Европа”. Целта ни е аутобанът между София и сръбската граница да е готов доста преди края на програмния период. Ще искаме от премиера и финансовия министър да се отпуснат пари строителството да тръгне още през 2016 г. Ще е перфектно, ако успеем да го завършим до края на 2018 г.

 

- Връзката на Северната тангента с „Тракия” кога ще бъде ремонтирана? Правени ли са изчисления приблизително колко ще струва това заедно с дострояването на моста при Казичене?

 

- Вече сме пуснали искането до правителството за отпускане на пари за рехабилитация на тази отсечка и за изграждането на моста над жп линията при Казичене. В сметката са включени и довършване на южната дъга на околовръстното шосе на София от „Младост-4” край Горубляне, Герман и Лозен до пътния възел на автомагистрала „Тракия”. По тази отсечка ще върви основно трафикът от леки автомобили, а тировете, идващи от Калотина или от Кулата, ще бъдат пренасочени по Северната скоростна тангента. По тези отсечки на южната дъга ще се изграждат кръстовища, подобни на тези, построени вече при Драгалевци. Около 70 милиона без ДДС ще трябват за всички тези обекти заедно с източната тангента, която е връзката от северната тангента към столичния бул. „Владимир Вазов”.

 

- Готов ли е проектът за строежа на Западната дъга от резиденция „Бояна” до АМ „Люлин”? Кога най-рано може да се започне строителството й?

 

- Там нещата са доста по-сложни. Основната причина е необходимостта от изграждане на тунел под бул. „Цар Борис ІІІ” и естакада над сегашния бул. „Горнобански път” до разклона за Горна баня. Цялата отсечка между резиденцията и автомагистрала „Люлин” ще струва най-малко 200 млн. евро.

 

- За този проект можем ли да се надяваме на евросредства по някоя от оперативните програми?

 

- Ще видим. Лошото е, че парите, отпускани за автомобилни пътища от ЕС, стават все по-малко. Големите средства за тази цел се даваха от 2007 г. досега. Навремето успяхме да вземем пари за пътища и по предприсъединителните фондове. В краен случай ще се наложи да се търсят средства от хазната.

 

- Какви ремонти и къде трябва да се правят още по старата част на „Тракия”?

 

- Имаме желание да ремонтираме колкото се може повече километри, но нещата отново опират до финансови възможности. Планираме да започнем рехабилитацията от тунела при „Траянови врата” до 61-и км, откъдето на изток вече ремонтирахме някои участъци от старата част на автомагистралата. Има и една отсечка от лота между Пловдив към Оризово, която се нуждае от ремонт. Тя е около 20 км до 155-и км.

 

- От старите участъци на „Хемус” какво още остана за ремонт?

 

- От изградените преди десетилетия стари участъци от автомагистрала „Хемус” почти всичко се нуждае от рехабилитация. Трябва да се довърши виадуктът „Елешница“. Лявото платно към София бе основно обновено през това лято и пуснато през миналата година. Следва да се ремонтира и дясното в посока Варна, защото е много амортизирано. За ремонт е и виадуктът при Потоп. Същото важи и за автомагистралата между тези 2 съоръжения, която също не е в добро състояние. Ще се постараем да работим на етапи.

 

- Какви са резултатите от проверките на тунелите по пътищата? Какви инвестиции са нужни?

 

- Със сигурност ще трябва да се ремонтират всички тунели по „Хемус” и „Тракия”. Най-важното е да се смени хидроизолацията и след това осветлението. По общи разчети ще ни трябват около 80 млн. лв.

 

- Кой тунел е в най-тежко състояние?

 

- Тунелът на Витиня, където през миналата година в дясната му тръба към Врана стана катастрофата. Проблемът е, че там има голяма крива и денивелация и това пречи много на проветряването му. Едно време са ги правели без принудителна вентилация и се е разчитало на аерацията, предизвикана от движението на автомобилите през тях. Проблемът е основно от натрупването на сажди по стените, водещи до повреждане на конструкцията.

 

- Вертикален комин за проветрение ли ще се прави, за да се решат проблемите с вентилацията?

 

- Няма да е вертикален, защото ще трябва да се пробива целият скат. Идеята е за хоризонтални въздуховоди, като даже се споменаваха и плазмени филтри за пречистване на въздуха. Основното обаче е да се спрат течовете на вода в тунелите и да се оправи осветлението и сигнализацията им.

 

- Освен виадуктите, колко моста по първокласните и другите важни пътища още трябва да бъдат ремонтирани спешно?

 

- 30-35. Ще започнем с моста при Писанец край Русе. Пуснали сме поръчка за наново изграждане на моста при Ясна поляна, Бургаско, който бе отнесен при едно от наводненията. За него има избран изпълнител и са отпуснати средства за започване на строителството. Има за ремонт и доста по-малки мостове като този при Петрич.

 

- Кои са най-големите проблеми при почистването на пътищата от снега?

 

- Вече ситуацията е овладяна. Разбирам, че хората искат да карат по напълно изчистени до асфалт пътища. При силни виелици обаче навсякъде по света пътищата се затварят, докато времето се успокои. При такива екстремни ситуации се рискува и животът на работещите със снегопочистващата техника. Има случаи снегорини да падат в канавката на пътя, защото при виелицата губят видимост къде са габаритите на шосето. Работата по време на буря е излишно геройство, освен ако не трябва да се спасяват закъсали хора в преспите. Често обаче спасяваните са пренебрегнали забраните и са влезли в затворените участъци.

 

- Няма ли по пътищата съоръжения срещу снегонавявания?

 

- Сложили сме по „Тракия”, в районите на Монтана и Силистра и на много други места. Проблемът е, че и те имат определен капацитет и при голяма буря не успяват да предпазят цялото шосе.

 

- Как ще коментирате проблема със старите снегорини?

 

- Стари са главно роторните снегорини. Внесени са само един или два нови. В интерес на истината фирмите по поддръжката на пътищата купиха доста многофункционални камиони. Те са с гребла и дозатори за разпръскване на луга, сол, пясък и химикали срещу поледица. През лятото, като се откачат допълнителните съоръжения за чистене на сняг, камионите се използват по строежите. Не бива да забравяме, че роторните снегорини могат да се ползват само през зимата. И проблемът при тях е не толкова, че са стари, а какво може да попадне в ротора им заедно със снега - камъни, клони от дървета, части от аварирали коли. Повредите при тях стават най-често при такива случаи.