Тереза Мей задейства чл. 50 на Лисабонския договор на 9 март

Агенция Монитор - вторник, 31-01-2017 - 13:47

Британският премиер Тереза Мей ще приложи член 50 от Лисабонския договор, задействащ двегодишната процедура за излизане на държава членка на ЕС от общността, на 9 март. Това прогнозира в. "Таймс".
Премиерът нямаше намерение да огласява датата и официално бе посочила само крайния срок - края на март. В понеделник обаче правителството уведоми Камарата на лордовете, че би желало законопроектът за излизане на кралството от ЕС да бъде одобрен на 7 март, на следващия ден финансовият министър Филип Хамънд трябва да произнесе бюджетната си реч, а на 9 март в Малта започва двудневна среща на върха на ЕС, на която Тереза Мей ще има възможност да заяви, че задейства член 50, изчисли британският в. "Таймс".

Мей и ирландският й колега Енда Кени са се споразумели да опазят икономическите връзки и да не допуснат въвеждането на граничен контрол на границата между Република Ирландия и Северна Ирландия, когато Великобритания излезе от ЕС, предаде ДПА. Мей каза, че тя и Кени са били единодушни, че няма да има "връщане към границите от миналото" и че искат да запазят така нареченото Общо пространство за придвижване (Common Travel Area), даващо право на ирландските и британските граждани да пътуват между двете държави без паспортни проверки, както и да гласуват на избори в другата държава.
Преди срещата с ирландския премиер тя обсъди в Кардиф излизането на Великобритания от ЕС и други въпроси с двама политически лидери от Северна Ирландия и с премиерите на регионалните правителства на Шотландия и Уелс.
След разговорите в Кардиф британското правителство разпространи съвместно комюнике на участниците в срещата, в което се посочва, че сутрудничеството между Лондон и регионалните правителства "трябва да бъде засилено" преди преговорите за Брекзит.

В. "Таймс" отбелязва, че Мей лично настояла пред британската кралица Елизабет Втора да изпрати официална покана до президента на САЩ Доналд Тръмп да направи държавно посещение в страната практически веднага след встъпването му в длъжност. Избързвайки с поканата обаче Мей е поставила кралицата в крайно трудно положение, отбелязва вестникът, като се позовава на източници в Бъкингамския дворец и във Форин офис.

"Би било много по-мъдро Мей да почака, за да се види какъв президент ще се окаже Тръмп, преди тя да посъветва кралицата да го покани. Сега Нейно Величество е поставена в крайно трудно положение", твърди пред вестника известният британски дипломат сър Питър Рикетс, който смята поканата за преждевременна. Според него заради действията на правителството кралицата се е оказала въвлечена в политически разногласия, което нарушава съществуващите обичаи. Дипломатът смята, че Мей трябва в най-кратки срокове да намери изход от положението, застрашаващо честта на кралското семейство.
"Таймс" отбелязва, че покана към президента на САЩ за държавно посещение в Обединеното кралство още в първата година на мандата му е безпрецедентна. Привеждат се примери, че нито един от президентите на САЩ в последните близо 40 години не е канен по-рано от година и половина след влизането му в Белия дом, а някои са чакали такава покана по около две и половина години. При тези визи в повечето случаи не са били държавни, по покана на кралицата, които предполагат настаняване на госта в Бъкингамския дворец.

Междувременно съдът на ЕС ще се произнесе на 7 февруари по дело, заведено от Белгия и още 13 държави от Общността по повод правото на отказ за издаване на хуманитарни визи на мигранти, възнамеряващи да поискат бежанска закрила.

Позицията на Белгия, че държавата има право да откаже хуманитарни визи на хора, бягащи от война, е подкрепена от Франция, Унгария, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Словакия, Словения, Чехия, Дания, Естония, Германия и Финландия. Делото бе заведено, след като Белгия отказа хуманитарни визи на семейство сирийски християни от Алепо. Сирийците осъдиха на първа инстанция белгийската държава и би трябвало да получат обезщетение от по 1000 евро на ден за всеки от четиримата членове на семейството до издаването на исканите документи.
Пред Европейския съд посочените държави от ЕС настояват, че задължението им по общностното законодателство е в подобни случаи да издават само визи със срок до 90 дни. Според тях кандидат-бежанците не могат да докажат, че след този срок ще се приберат у дома. Издаването на дългосрочни визи се извършва по преценка на националните правителства.
Медиите съобщават също, че вчера в Брюксел се е състоял протест с около 200 участници, които възразяват срещу политиката на САЩ за забрана на достъпа на граждани от седем мюсюлмански държави. Според организаторите решението на президента Доналд Тръмп е в противоречие с основните принципи за човешките права, ненужно е и е вредно. Организаторите се надяват въпросът да намери първостепенно място в международния дневен ред и очакват Белгия да помогне за оказването на натиск над властите в САЩ.

 
 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.